Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 юни 2020, 21:35 ч.

Отново на градина-трудна адаптация

  • 1 570
  • 55
  •   1
Отговори
  • Мнения: 34
Здравейте!
Ще започна от самото начало. Синът ми е на 3,5 години. Първа група е, като тръгна на градина септември. На ясла не е ходил, не го приеха. Та беше много трудно в началото - рев, сълзи там, после вкъщи постоянно питане дали ще го взема като го оставям там. И аз обяснявах колко е хубаво, как ще играе, как ще му хареса, как аз винаги ще идвам да го взема и т.н. Предлагах различни награди, ако е бил спокоен през деня, водих го на места, които обича, беше много трудно начало, защото той бешв, и още е много привързан към мен. Като цяло в своенравно и инатливо дете, предпочита да играе сам на градината(информация от госпожите) , има си няколко приятелчета извън градината, с които се отпуска и играе. Та след месец и половина някъде адаптация той спря да плаче, даже почна да разказва за там, за децата, въпреки това имаше едно мрънкане, че не иска да ходи, но все пак напредък имаше. За жалост отсъствията заради вирусите оказаха също негативно вшияние, защото след всяко разболяване имаше рев първия ден на градината. И все пак ходеше, накрая според мен свикна, нямаше сълзи, играеше там, вкъщи разказваше много и.... Обявиха извънредното положение. Близи три месеца вкъщи, основно само с мен. Знаех си, че ще е трудно начало, но не си представях, че ще е чак толкова трудно. Сутрин не иска да влиза, плаче още от вкъщи, а и с това оставяне до входа на градината нещата стават още по-сложни. Вкарваъ го вътре и чувам как плаче. Като го взема, постоянно повтаря, че не иска там, че не му е хубаво, че иска да е с мен(разбираемо, след това стоене вкъщи), аз му обяснявам, че там е много весело, ще играе с децата, ще излизат навън и всякакви такива неща, които да го успокоят. Казвам му, че мама и тате трябва да ходят на работа, а дечицата на градина. Но вътрешно много се притеснявам. Госпожите ми казват, че мрънка, не изпълнява каквото му се каже, даже напротив. Предполагам, че е някаква форма на протест,той е много чувствително дете, въпреки че е своенравен и сякаш всичко се повтаря от септември и постоянно го мисля. Другите деца се веселят, играят, когато отида, дори и като го водя, те са спокойни, а той плаче. Дали ще свикне изобщо? Какво бихте ме посъветвали?

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 779
Не мога да дам мнение, а просто препоръка да зададете въпросът си и в тази тема - https://www.bg-mamma.com/?topic=1195292. Аз също имах въпрос за моето дете и попитах в темата, получих отговор, предполагам и на вас ще ви дадът насоки. Успех!

# 2
  • Мнения: 2 136
Другата година пък няма да иска да се прибира вкъщи. Не, сериозно, много го мислите това дете. Почти всички в първа група реват на влизане, тези които не са ходили на ясла, разбира се. Не ги оставят да си реват там по цял ден, напротив щом родителя се махне детето се успокоява и заиграва.
Моята госпожица също тръгна със зор и същите неща ми казваха, че си играела сама и питала. Следобед като я взимах я разпитвах за имената на децата и кой ѝ е приятел днес. Сутрин продължаваше да се чумери на влизане, остана си този навик, но не се впечатляваме вече след като после не иска да тръгва. И така, няма несвикнало дете, детската градина се помни с умиление. Това са едни от най-хубавите години на децата, просто по-ведро и по-непукист го давайте. Колкото повече му ходите по гайдата, толкова повече ще ви разиграва.

# 3
  • Мнения: 1 992
Дали има опция да го водите примерно само половин ден за една седмица? Тук в Германия това се прави, стъпаловидно привикване, почва се от час. Вярно, че е за доста по-малките дечица, там даже в началото и родителят е в групата за някакво малко време (сега с короната няма да го правят, предполагам). Вашето като по-чувствително може би така ще привикне по-лесно, ако се започне от половин ден.
Но ще се нагоди определено. Както първият път е свикнало, така ще стане и сега.

# 4
  • Мнения: 5 013
Ще се примири или пък няма. Всяко дете е различно. Дъщеря ми беше на 4 години и нещо, тръгна на градина от втора група. Първо я приеха в кварталната, но я разпределиха в един съседен блок, в гаден и гол филиал. Детето първия ден влезе спокойно и се заигра веднага, но я взех с писъци и рев. Така се вкопчи в мен, че не можех да я обуя. Следващата дни се хвърляше към вратата, а ревът й се чуваше часове наред през отворените прозорци. Докато тя отчаяно плачеше в градинта аз ревях у дома (през два входа). Накрая реших да не се мъчим повече и я отписах. Два месеца по-късно я приеха в друга градина, в друг квартал. Като я записвах директорката ни заведе да видим групата. Беше готова да остане на секундата и плака, че.я.връщат до понеделник. Синът ми също не е ходил на ясла. В ДГ рева точно една седмица и свикна. Драмата беше във втора група, когато имаха и нова учителка. Цяла година рев, едвам го изтръгваха от мен в някои сутрини. Понеже работя на смени започнах да го оставям у дома винаги когато мога. И едва наскоро ми каза защо не искал на градина - защото ги карали да спят следобед, а това било скучно. Тази година я пропусна (трета група) по болест и ИП, но сега ходи с желание и дори вечер иска да го вземам в 18 часа.
Съвет - сменете градината или ако можете оставете детето у дома още малко, поне до есента. Всеки месец е от значение за израстването им. И се опитайте да разберете какво има - липсват му приятелите, госпожите са други, сборна група ли са с нови деца?

# 5
  • Мнения: 34
Не са сборни групи, именно затова реших да го пусна.
Пропуснах да кажа за спането-и той казва, че не иска да ходи, защото ги карали да спят.
Благодаря ви за съветите. Ще изчакам до края на седмицата и ще реша дали да го спра. Притеснява ме, че на есен ще бъде същото, ако не и по-трудно. А сега са повече време навън, затова смятах, че сега е подходящ момент, но явно сбърках.

# 6
  • Мнения: 3 110
И аз мисля, че много го мислите. Моят син така и не свикна съвсем с градината. В началото доста ревеше. Сега е 4 група и мрънка, че не му се ходи. като отиде пък вечер не му се тръгва. честно казано вече не му обръщам внимание, трябва да се научи да се адаптира. не може цял живот някой да обикаля около него, създавайки му перфектната среда, а той да се отказва при първите трудности. и други деца не искат да ходят, защото ги карали да спят/било им скучно и т.н. лигавщини са това за мен, не бих толерирала.

# 7
  • Мнения: 34
И аз мисля, че много го мислите. Моят син така и не свикна съвсем с градината. В началото доста ревеше. Сега е 4 група и мрънка, че не му се ходи. като отиде пък вечер не му се тръгва. честно казано вече не му обръщам внимание, трябва да се научи да се адаптира. не може цял живот някой да обикаля около него, създавайки му перфектната среда, а той да се отказва при първите трудности. и други деца не искат да ходят, защото ги карали да спят/било им скучно и т.н. лигавщини са това за мен, не бих толерирала.
Напълно съм съгласна с вас. Така разсъждавах, когато го пуснах септември. И да, права сте, че много го мисля. Мен по-скоро друго ме тревожи. Дали изобщо му се обръща внимание или го оставят да си реве. Все пак в тази възраст децата вече усещат отношението и ако към него се подходи по друг начин, съм убедена, че ще има положително развитие.

# 8
  • Макондо
  • Мнения: 14 699
Аз пък не мисля, че много си мислите детето. Нормално е детето като не иска да ходи на градина, като пищи и плаче, майката да се притеснява.

Колкото по-голямо става детето, толкова повече би следвало да му харесва да играе с деца и да ходи на градина. Това при положение, че там детето се чувства добре. Лично аз си реших проблема с реването като записах детето в частна градина. Каквото и да си говорим, грижата и вниманието са определящи детето да спре да плаче.

# 9
  • Мнения: 2 136
Е, как си го представяте да го оставят да реве? Нали и другите ревват веднага.
Как оценявате госпожите? Не получавате ли информация като го взимате? Ако мислите, че проблема е в тях, сменете градината.

# 10
  • Мнения: 34
Представям си го, защото виждам как го оставям на входа на градината, за жалост заради ситуацията го поема друг човек от персонала на градината, който го води до неговата група.
Вчера исках да говоря с госпожата, но той се вкопчи в мен, задърпа ме и разговорът беше много кратък. А понеже децата са навън при вземането, няма как той да не ме види и аз да мога  а спокойствие да говоря с нея.
Обмислям варианта за частна градина, но не искам да бързам, все пак е изцялова нова обстановка, нови деца, нови госпожи, но съм склонна да пробвам, ако нещата продължават така.

# 11
  • София
  • Мнения: 3 659
Според мен е въпрос на време да се адаптира. Още повече, че вече веднъж го е правил.
Моят син е на 2г8м, започна да посещава ясла септември. Тогава бързо се приспособи към обстановката, може би около 2-3 дни му бяха необходими. Обаче след повторното тръгване след извънредното положение, беше адска драма. Също като вашето дете - по цяла нощ ревеше, сутрин не искаше да става, плачеше с отварянето на очите, докато вървим към яслата и като го обличам. Първите три дни беше взаимно мъчение, още повече, че като го оставях, за да бъде по-драматично, той ме хващаше за крака и крещеше "мамо, не ме оставяй, аз ще бъда добър с теб". На четвъртия ден, като с магическа пръчка, той се събуди, каза, че иска да отиде до тоалетна и да ходи при децата. Аз бях в пълен шок!
Искам да кажа, че според мен е въпрос на време. На моя син му помогна много това, че обяснявах как ще си играе с дечицата, че после ще го взема и ще има награда. А, добавям и една книжка от поредицата за Пепа Прасето "Джордж отива на занималня" (или нещо такова). Мисля, че и тя му повлия, защото се радваше на Джордж и забавленията в неговата ясла.
Успех и бърза адаптация!

# 12
  • Мнения: 2 136
Ами ето, сама го потвърждавате пак. Вместо да проведете един сериозен и за вас много необходим разговор, позволявате на детето да ви дърпа и разиграва.

# 13
  • Мнения: 3 110
водещ е натюрелът на детето. в нашата градина ги гледат прекрасно, но моят си е глезанчо и все търси на баницата мекото. започна и номера да прави - като му е трудно реве и се тръшка. но започнах да настоявам и посвикна. записахме го на спорт и не се коментира вариант да се откаже. мрънка, но сега вече много му харесва и ходи с кеф. 
кака му е съвсем друга - от първия ден на градина започна да се кефи, а не беше ходила на ясла. сега обожава да ходи на училище.

# 14
  • Макондо
  • Мнения: 14 699
Моят син ревеше по цял ден в държавната ясла, така че добре си представям неглижирането на по-трудно адаптиращо се дете.

Недоумявам защо упреквате майката, че детето я разиграва. Интересно ми е какво е трябвало да направи, когато детето се е вкопчило в нея. Важни са три неща неща - характера  на детето, възрастта му и подхода в градината. Потребителката говори на детето вкъщи, че в градината е прекрасно Rolling Eyes , старае се да е позитивна, не знам какво друго може да направи. Да го накаже, че плаче ли? Или да му кресне да мълчи, че говори с госпожата?

Малкото ми дете също се глезоти понякога и уж не иска да ходи на градина. Но, изобщо не е изпадал в състоянията, в които изпадаше брат му и второ, винаги съм го взимала в прекрасно настроение. Не е проблем, че детето плаче сутрин, проблем е че плаче като го вземат и се вкопчва в майката.

Иначе, да, редно е да дадете малко време на детето, като същевременно видите как се отнасят госпожите към него и трудната му адаптация. Хич не е малък вече, на 3 г. и половина би следвало децата и градината вече да са му интересни.

Общи условия

Активация на акаунт