Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 юни 2020, 21:35 ч.

Отново на градина-трудна адаптация

  • 1 568
  • 55
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 34
Ами ето, сама го потвърждавате пак. Вместо да проведете един сериозен и за вас много необходим разговор, позволявате на детето да ви дърпа и разиграва.
Така категорично се изказвате. Интересно ми е, вие в моята ситуация на вкопчено във вас, ревящо, разтроено дете, как бихте успяла да проведете ефективно разговор?

# 16
  • Мнения: 415
Повечето майки до толкова са вгълбени в децата, че се ужасяват от всяко тяхно тръшкане Simple Smile
А едно време бащите на тези майки са ходили в казармата! Що не поговорите с тези бащи малко за дисциплина и задоволяване на всеки каприз? Simple Smile

# 17
  • Somewhere in Spacetime
  • Мнения: 1 302
Има деца, които така и не свикват с градината (като мен). Не ми харесваше. Аз също не исках да спя след обяд, а те настояваха. Нямах нужда от следобеден сън. Беше ми скучно. Децата от групата ми бяха съседи и играехме пред блока. Не е, че не сме се познавали.
Може да е било от учителите... през соца бяха малко по-строги и имаха студено отношение, дистанция.

Моят съвет е да изчакате поне един месец. Ако не се подобри положението, сменете градината. Има и добри държавни градини с отлични педагози и отношение към децата.
За съжаление малко семейства могат да си позволят да гледат децата си в домашна среда до училищна възраст и да посещават само дейности, избрани от родителите.

# 18
  • Макондо
  • Мнения: 14 696
Повечето майки до толкова са вгълбени в децата, че се ужасяват от всяко тяхно тръшкане Simple Smile
А едно време бащите на тези майки са ходили в казармата! Що не поговорите с тези бащи малко за дисциплина и задоволяване на всеки каприз? Simple Smile

Никой не Ви пречи да си неглижирате децата, не виждам обаче защо се включвате с подобни съвети за чуждите.

От горния коментар ми хрумна, че може таткото да води и взема детето, за да видите пред него дали ще се държи по същия начин.

# 19
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 2 276
Повечето майки до толкова са вгълбени в децата, че се ужасяват от всяко тяхно тръшкане Simple Smile
А едно време бащите на тези майки са ходили в казармата! Що не поговорите с тези бащи малко за дисциплина и задоволяване на всеки каприз? Simple Smile

Никой не Ви пречи да си неглижирате децата, не виждам обаче защо се включвате с подобни съвети за чуждите.

От горния коментар ми хрумна, че може таткото да води и взема детето, за да видите пред него дали ще се държи по същия начин.

Или да набият шамарите на малкия каприз, ама ха. Да види малко дисциплина. ( Това да се приема иронично)

# 20
  • Мнения: 34
Таткото не е в България, затова няма как. Иначе благодаря за съвета. А  коментара на дамата с казармата и дисциплината даже нямам намерения да коментирам. Wink

# 21
  • Мнения: 1 640
И моето е същият случай като на авторката. Обясняваме спокойно, всичко възможно пробвахме, учителките не са проблема, няма тормоз или нещо, просто чворчето не ще и не ще на градина.
Скубах си косите, че аз нещо не правя, че съм несправящ се родител... кошмар. До момента, в който за да запазя психиката и адекватността си, се погледнах отстрани, ами многооо се шашках като се тръшкаше. Когато се успокоите и не се втелясвате, детето го усеща. Не ми се вярваше, но с търпение премина тая фаза. Много е трудно, а родители със спокойни и добрички деца никога няма да разберат.

# 22
  • Мнения: 34
И моето е същият случай като на авторката. Обясняваме спокойно, всичко възможно пробвахме, учителките не са проблема, няма тормоз или нещо, просто чворчето не ще и не ще на градина.
Скубах си косите, че аз нещо не правя, че съм несправящ се родител... кошмар. До момента, в който за да запазя психиката и адекватността си, се погледнах отстрани, ами многооо се шашках като се тръшкаше. Когато се успокоите и не се втелясвате, детето го усеща. Не ми се вярваше, но с търпение премина тая фаза. Много е трудно, а родители със спокойни и добрички деца никога няма да разберат.
Благодаря ви много за мнението. Хубаво е човек да получи съвет от някого в същата ситуация. Вярвам, че е въпрос на време нещата да се успокоят.

# 23
  • Враца
  • Мнения: 1 081
Вторият ни син тръгна на ясла на 1,1година и от първия ден до четвърта група всяка сутрин ревеше. Обличала съм го принудително, защото не искаше да се облича. Беше някакъв кошмар. Ако можех да си го оставя вкъщи със сигурност щях да го направя. Хем ходеха с батко си в една градина, но човекът не искаше и това е...С течение на времето плачеше само сутрин и се оплакваше, че го боли корема, като отидеше в градината. Последната година изведнъж много му хареса, не искаше да се прибира. И досега ми говори как годините в градината му били най- хубави. Според мен в градината обгрижваха достатъчно децата и им обръщаха внимание. Караха го да яде неща, които не обича обаче и сега ми споделя, че затова му е било гадно. Иначе и ние постоянно говорехме колко е хубаво в градината и все позитивни неща, като брат му също се забавляваше, но според мен детето трябваше да си израсне и да си му дойде времето за адаптация.
Поне за нашето дете така стана каквото и да говорехме. Не е имал смяна на учителки или лелички и ходеше в една и съща детска градина!Дано този период отшуми, защото зная колко е подтискаща и тъжна цялата ситуация. Пак казвам, че ако имах избор бих си оставила децата вкъщи!

Последна редакция: пт, 12 юни 2020, 07:07 от Katnis

# 24
  • Мнения: 282
................аз му обяснявам, че там е много весело, ще играе с децата, ще излизат навън и всякакви такива неща, които да го успокоят. Казвам му, че мама и тате трябва да ходят на работа, а дечицата на градина. Но вътрешно много се притеснявам. Госпожите ми казват, че мрънка, не изпълнява каквото му се каже, даже напротив.
......................

Може би сте му създали погрешно очакване от престоя му в детската градина, което не води до успокояването му, а до по-голямата му тревожност. В стремежа си да помогнем за по-лесната и бърза адаптация на децата ни, им говорим само положителни неща, които ще им се случват в детската градина, като пропускаме други важни неща.
Освен, че децата ще си играят и ще правят всякакви забавни неща, те трябва да спазват и правилата в градината - хранене, лягане, ставане, ходене до тоалетна, активности според учебната програма и други по точно определен час.
Обяснете му по подходящ за него начин правилата в градината и защо е важно да ги спазва, дайте му пример възрастните какви правила спазват в къщи, навън и на работа. Измислете си ритуал преди и след градина. Децата нямат представа за време, но все пак има начин да му кажете по кое време на деня ще го взимате. Израза "винаги ще те взимам" звучи твърде общо и едно дете едва ли може да разбере какво значи това. Може всеки ден да му казвате, че като се наспи и си поиграе малко, вие ще го взимате и ще правите ...това и това.   

Моето дете имаше трудна адаптация в яслата и макар да не му е личало през деня, вечер го показваше в къщи - от момента, в който го взимах започваше да реве. Ревеше за всяко нещо, това ме напрягаше още повече от колкото си бях. Един хубав ден една позната ме светна, че по този начин си е изкарвал напрежението, защото цял ден се е стремял да спазва правилата в яслата и вечер е отпускал напрежението. Това ме накара да го разбирам повече и не се опитвам на всяка цена да го успокоя, а да го оставя да се нареве. Така и аз се успокоих, което и той усети и изведнъж нещата потръгнаха. В градината имахме две ситуации, които ни върнаха в изходна позиция, но с повече говорене и много любов, бързо преодоляхме трудностите.
Когато го записвах директорката ми каза: "Има деца, които свикват много лесно, други свикват трудно, а трети никога". Не зная дали е до самите деца или не, но силно вярвам, че родителите имат голяма роля в това как ще протече адаптацията.

# 25
  • Макондо
  • Мнения: 14 696
За съжаление родителите са принудени да играят голяма роля при адаптирането, а реално то зависи от персонала на градината.

# 26
  • Мнения: 282
За съжаление родителите са принудени да играят голяма роля при адаптирането, а реално то зависи от персонала на градината.

Нормално е родителите да играят голяма роля, все пак те познават детето си най-добре, възпитават го и го подготвят за тръгването му на градина. От персонала зависи да осигурят сигурна и спокойна среда за всички деца, а те са толкова много и толкова различни. Едни са възпитани да спазват правила, други да им се угажда за всяко нещо, така че процеса е двустранен и родители и учители би следвало да си сътрудничат.

# 27
  • Макондо
  • Мнения: 14 696
Какво общо има трудната адаптация с възпитанието?

След злополучния опит с яслата си записах детето в частна градина. От първия ден му зачислиха една учителка, която даже спеше с него. За една седмица спря да плаче, иначе му трябваха 2-3 месеца за да свикне съвсем с градината. Проблеми с дисциплината и правилата не е имал никога, даже обратното. След като се роди брат му (беше на 3 г. и половина) пак имаше период, в който не искаше да ходи на градина, но драмите бяха само докато влезе, после не искаше да си тръгва. В един момент децата почват да изпитват нужда да имат среда, приятели, така че градината, ако е правилната става любимо място. Сега второто ми дете (4г.) след изолацията, търчи да ходи на градина с огромно желание. Той е имал проблеми с адаптацията, просто друг характер.

# 28
  • Мнения: 34
Вчера го взех щастлив, каза че е играл и си е прекарал много хубаво, разказа ми какво са правили, какво е ял. Тази сутрин пак рев. Като влезе, обаче чух, че спря да плаче.
Иначе не мисля, че съм му създала изцяло положителна представа за градината. Говоря му за правилата, за това, че трябва да слуша госпожата и всичко, което се сетите. Просто се старая аз да бъда положителна, за да се отпусне и той. Казвам му, че ще го взема като се наспи и поиграе малко. Той сам го повтаря. Надявам се с времето да свикне.

# 29
  • Мнения: 3 109
Вчера го взех щастлив, каза че е играл и си е прекарал много хубаво, разказа ми какво са правили, какво е ял. Тази сутрин пак рев. Като влезе, обаче чух, че спря да плаче.
Иначе не мисля, че съм му създала изцяло положителна представа за градината. Говоря му за правилата, за това, че трябва да слуша госпожата и всичко, което се сетите. Просто се старая аз да бъда положителна, за да се отпусне и той. Казвам му, че ще го взема като се наспи и поиграе малко. Той сам го повтаря. Надявам се с времето да свикне.

ще свикне, не се притеснявайте. правилно постъпвате според мен.
и моят ревеше сутрин, след това го взимах щастлив и дивеещ. като го водеше баща му беше ок, като го оставях аз се опитваше да се разстройва. но той по принцип е склонен на провадийско театро Laughing.

Общи условия

Активация на акаунт