Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 юни 2020, 21:35 ч.

Отново на градина-трудна адаптация

  • 1 509
  • 53
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 414
Виждам, че думите ми за дисциплината се приемат направо като терор спрямо децата Laughing
Надявам се, че сами не си вярвате, но все пак драмата ще продължи да е във вашия дом, ако по някакъв начин не обясните на децата си, че в едно общество има правила за поведение. Ако цял живот тръпнете в очакване да задоволите поредното желание и умирате от ужас от потеклата сълза/сопол заради невъзможността да го осъществите... ами жалко ще е. Аз моите деца съм ги отгледала и определено не съм възпитавала със шамари. Но дисциплина и възпитане не се налагат на сила, а с говорене и с личен пример дори. Само не забравяйте, че децата ще пораснат и би трябвало да станат отговорни зрели хора. Ако изпуснете т.нар. "първи 7 години" - изпускате влака....
Избора е Ваш, но недейте после да се оплаквате, ако гледат на вас като на мебел от къщата, създаден за удобство и комфорт на наследниците на трона Simple Smile

# 31
  • Мнения: 4 998
И все пак ако възрастният има опцията да смени месторабота, жилище, партньор при определен причини, то децата нямат глас в дадени ситуации. Т.е дисциплина да, но не налагана на всяка цена. Първо трябва да се види каква я причината зад нежеланието (сълзите) сутрин за ясла или градина. Ако е основателна - да се отстрани. Детето може да не се е наспало и по принцип да е раздразнително, може да е тормозено от някого в градината (възрастен или дете), може проблем да е следобедния сън - не всяко дете спи следобед, а още няма градината, в която децата да не са принуждавани да лежат мирно, ако не спят. И това в продължение на два-три часа. Може детето да не е достатъчно психически и емоционално зряло за раздяла с майката и дома и смяна на режима...
Дъщеря ми рева точно два дена в първата детска градина (гаден апартамент в блок). Спрях я и два месеца по-късно бе приета в друга градина в нормална сграда. Ходи с желание от първия до последния ден. Плака едва на края на четвърта група, когато лятото разбра, че неин приятел от групата няма да ходи летните месеци. И плака за приятеля си, а не защото трябва да ходи на градина. И едва в първи клас сподели, че е била тормозена от две момичета в групата. Обаче ходи с нежелание на училище. Задължително е, ама първи клас съм треперила да не й скимне да избяга както заплашваше.

# 32
  • Варна/София
  • Мнения: 23 286
Ако видите, че детето не може да свикне, говорили сте с персонала, правите опити вкъщи за успокоение на ситуацията и нещата не се получават, просто сменете градината. Аз не бих обвинявала нито детето, нито майката. Има деца, които се адаптират трудно и ако не попаднат в подходящата среща, нещата се задълбочават. Който не го е изпитвал, той хабер няма за какво иде реч. Нищо в този живот не е на всяка цена, особено когато става дума за деца.

Да, живеем в общество, трябва да се социализираме, но в крайна сметка всеки си намира средата, зоната на комфорт и си живее така. Не е задължително да се адаптираш навсякъде и на всяка цена. Аз също не се адаптирам към всяка обстановка. Избирам си средата, която ми подхожда и се движа в определени кръгове. Това се отнася за всеки човек. За децата избор правят родителите, които ги познават най-добре.

# 33
  • Мнения: 34
Разговварях с персонала още при първото тръгване септември. Дадоха ми някои съвети, като нещата с времето се подобриха и той свикна. Вчера и днес е бил добре, разплаква се само при раздялата, после се успокоява и отново беше щастлив, когато го взех. Играеше навън с децата. Което и мен донякъде ме успокои, защото имах съмнения, че и там плаче през деня. Ще изчакам и се надявам да свикне отново.

# 34
  • Мнения: 1 639
Проблемът в тази ситуация е, че винаги се почва ударно, тръшкане, рев, според мен няма нормален човек, който да седи спокойно при тази гледка.

# 35
  • Мнения: 485
Аз пък не мисля, че много си мислите детето. Нормално е детето като не иска да ходи на градина, като пищи и плаче, майката да се притеснява.

Колкото по-голямо става детето, толкова повече би следвало да му харесва да играе с деца и да ходи на градина. Това при положение, че там детето се чувства добре. Лично аз си реших проблема с реването като записах детето в частна градина. Каквото и да си говорим, грижата и вниманието са определящи детето да спре да плаче.

И моето е на частна, с което не казвам, че всички частни са по-добра среда от държавните, нито пък че ние нямаме забележки към нашата. Но детето обожава да ходи на градина и над половината деца от групата са му приятели. Беше и в ясленската им група, като свикна точно за 2 седмици, докато в предната градина с ясленска група, в която опитахме да го водим /пак частна/, беше много драматично. Правеше истерии на сън.

Не знам дали е заради многото отсъствия в този случай. Детето ми е астматик и определено отсъства доста, но градината му е много важна.

# 36
  • Варна/София
  • Мнения: 23 286
Според мен не е до частна и държавна, а до градина, която е правилната за даденото дете. Аз също смених една частна градина с друга по ред причини и не записах децата си в държавните градини, в които бяха приети на редовно класиране.
Някои ме сметнаха за луда, че освобождавам така бленуваното място, но в крайна сметка изборът за мен е важен.

Търсете точната градина за детето си (без значение държавна или частна).

# 37
  • Макондо
  • Мнения: 14 680
Така е да, просто е по-лесно да намериш читава частна, пък за държавните нямаш много избор. Аз не бих рискувала, докато имам възможност.

# 38
  • Мнения: 24 449
Повечето майки до толкова са вгълбени в децата, че се ужасяват от всяко тяхно тръшкане Simple Smile
А едно време бащите на тези майки са ходили в казармата! Що не поговорите с тези бащи малко за дисциплина и задоволяване на всеки каприз? Simple Smile
Представяш ли си?! Обръщат внимание на чувствата на децата си, вместо направо да ги пращат в казарма! Накъде отива този свят?!

# 39
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 2 272
Повечето майки до толкова са вгълбени в децата, че се ужасяват от всяко тяхно тръшкане Simple Smile
А едно време бащите на тези майки са ходили в казармата! Що не поговорите с тези бащи малко за дисциплина и задоволяване на всеки каприз? Simple Smile
Представяш ли си?! Обръщат внимание на чувствата на децата си, вместо направо да ги пращат в казарма! Накъде отива този свят?!

Всъщност, thewishmaster, аз се замислих, остави обръщането на внимание на чувствата, че аз и мъжа ми много говорим с нашето дете, обясняваме му какво ли не, примерно при пазар и то си дава мнението какво да се купи, да се готви, обяви, че иска в Бургас, а не в Гърция на почивка, често се присламчва и иска да си говори с възрастните като с връстници...Малко ме притеснява, опитвам се да му обясня, че не всички възрастни харесват деца и искат да си говорят с тях, и се надявам, ако и когато го "режат", да не  го приема много вътрешно.

# 40
  • Мнения: 24 449
Говорите с детето? Изслушвате мнението му? А може би дори се съобразявате с мнението му? Ужасно! Никаква дисциплина, никакви първи 7!

Сега сериозно. Колкото и да не им се вярва на привържениците на казармения ред, с човешки разговор и копринена ръкавичка върху желязната ръка се постига много повече отколкото с размахване на камшик и лаене на заповеди.

На авторката мога да кажа само, че зависи много от конкретното дете дали ще се адаптира или не. Има и такива гадинки като мен, които не се адаптират никога. Бях на 4 години, когато се пробваха да ме дадат на градина. Историята завършваше винаги по един и същ начин - бягах от градината. Буквално. В края на 70-те имаше милиция, не полиция, та редовно издърваха хлапето-беглец от детската градина, т.е. моя милост с милиция. За последен път избягах, когато бях на 6 години. Беше началото на октомври. Този път стратегически не хукнах по улицата, а се примъкнах в съседното училище, където леля ми беше учителка. За да ме укроти, докато дойдат да ме приберат нашите, тя ме изпрати в стаята на първокласниците. В резултат, тръгнах на училище на 6 гдини. Там вече бях доволна и не съм бягала. Поуката от моята история е, че ако намерите място, където детето да се чувства добре, има голям шанс то да се адаптира.

# 41
  • Мнения: 414
Повечето майки до толкова са вгълбени в децата, че се ужасяват от всяко тяхно тръшкане Simple Smile
А едно време бащите на тези майки са ходили в казармата! Що не поговорите с тези бащи малко за дисциплина и задоволяване на всеки каприз? Simple Smile
Представяш ли си?! Обръщат внимание на чувствата на децата си, вместо направо да ги пращат в казарма! Накъде отива този свят?!

Мдаааа.... Нищо не сте разбрала от думите ми, ама и не съм се надявала всички да ги разберат.
Дано не разчитате погрешно "чувствата" на децата си. Последиците ще са за Вас. За съжаление имам наблюдения как родители, съобразявайки се с всички "чувства" на децата си, всъщност пропуснаха да им вменят мисълта, че околните не са им длъжни. Нека чувствеността да има граници.

# 42
  • Мнения: 2 130
Всеки е свободен да си отглежда поколението както намери за добре. Така или иначе на техните вратове тежат. Също и да сменя детски градини до откат, стига да може. После работата, жените/мъжете и т.н. Нали затова е мама цял живот? Не е нужно да се сочите пак коя-как, резултатите по-късно излизат.
Авторката пуска прибързано тема, не приема решения различни от нейните, освен съчувствие, разбира се .. типична тема в бг-мама.

# 43
  • Мнения: 24 449
Е, аз имам опит с успешно и самостоятелно "дете" на 27 години. Явно, изслушването и вземането предвид на чувствата и мненията му не са го повредили.

# 44
  • Варна/София
  • Мнения: 23 286
За съжаление едва ли мама е за цял живот, но пък в първите години от живота точно родителите вземат най-важните решения за децата си.

Иначе правото на избор е едно от най-важните човешки права. Трябва да можеш да избираш, да имаш алтернативи и да не ти се налага или ти да налагаш нещо насила.

Общи условия

Активация на акаунт