Пубертетът при момчетата - тема 8

Нашият е абсолютна същият. Стипендия не го мотивира(Ние също нямаме стипендия в у-ще).Изпаднала съм в дупка.

Майки в паника, мързеливи синове с високо самочувствие и бързи усти.  Масово е, хора. Повярвайте.  И у нас беше същото, бях буквално в ступор от поведението и оценките на първородния.
Защо се случва? Защото сме различни поколения, техния живот и  условията в които растат са различни, обществото е различно,  натискът върху тях е различен.
Те имат много повече свобода от нас, много лесен достъп до информация и материални неща, рядко им се случва да се борят за нещо, рядко им се налага да се съобразянат с правила и ограничения. Те са същите незрели същества като нас на тази възраст, объркани от хормони и търсещи себе си, но рамките в които се движат са твърде широки и това не им помага.
Какво осъзнах за себе си:
-Твърде много ги обгрижваме, не само физически и в ежедневието, а всякак. По-полезно за тях е да ги оставим сами да се грижат за себе си, сами да правят изборите си и сами да носят последствията. С моралната ни подкрепа, достатъчно контрол и наблюдаване, но да са самостоятелни. Чудесно могат сами да си носят чантата, сами да си приготвят обяд, сами  да учат и да планират деня си. И като се провалят с двойка по химия, щото не е учил, а е играл с другари на компа, да си носи отговорността.
- Твърде много им даваме - материално и емоционално. Не са свикнали да се борят, твърде лесно им идват нещата.
Големи придобивки могат да се обвържат с условия за постижения - в училище например. Да им се даде цел, стимул. Да поработят сами някъде е много възпитателно и лекува трайно кривини от характера. Като се случи случка в училище, тичаме да ги спасяваме, не спим и се тормозим. А защо не вземем детето и с него да поговорим с учителите директно и лично. Често е отрезвяващо  и за двете страни.
- Психолог е добра идея, не се плашете да потърсите професионална помощ. Но трябва и детето са съдейства. Разговори само с родителите са с по-малко ефект.
- стимулирайте ги да опитват, да намерят себе си, интересите и талантите си. Съвсем практически имам предвид - да смени гумите с баща му,  да забие сам пирон, да се запише на курса по авиомоделизъм, да си боядиса стаята, да раздава вестници, да продава сладолед лятото, да прекопае градината на баба си, да обере крушата на съседа... каквото дойде.  Не ги закриляйте и не правете нещата вместо тях. Могат много, но трябва сами да се убедят в това.
- обичайте ги много, но умно.  Хвалете ги за реални постижения,  гордейте се с тях когато има за какво, когато ви разочароват им го кажете спокойно и честно. Бъдете ДО тях, не ПРЕД тях.
- говорете с тях спокойно, кратко, честно и ясно. Дългите лекции не помагат, спират да чуват на третата минута.  Крещенето и сълзите не помагат, спират да ви уважават. Емоциите ги объркват. Пълната честност понякога е брутална, но дава резултат.

Толкова преди кафето, ако ми дойде наум още нещо, ще допълвам.

С две ръце и два крака се подписвам на казаното от Mößbauer-Effekt
Ако имах такова дар слово щях да напиша същото

Чак пък дар-слово. Не. Опит, придобит с кръв, пот, рев и сълзи. И малко сръбска музика. Шегувам се.

Допълвам се:
 - средата. Трябва да сте наясно с кой движи детето. Само че  добро семейство и добро училище не гарантира, че приятелчето е читаво дете. Интересувайте се не (само) какво работят родителите,  а какви са интересите на детето, какви игри играе, как е постъпило в онази ситуация...  Давайте реални примери от вашето тийнейджърство. Как ви е подвела някоя приятелка, как ви се е подигравал класа, как сте се справили с някой проблем.  В момента приятелите им са в пъти по-важни от родителите, влиянието им е огромно.
- зависимостите - трудна тема
Познавам дипломирана психоложка,  която за да предпази дъщеря си от алкохолизъм, заключва алкохола в къщи в касата за оръжие. Детето е на 12.
Правилното е друго -дайте им честна информация, разкажете им своя опит, покажете познат пияница/наркоман или разкажете историята му. Тук има часове по превенция, в която изучават как действат, какво съдържат и до какво води употребата на този или онзи наркотик,  алкохол, тютюн. Често ги водят бивши алкохолици и наркомани.  Децата се прибират развълнувани, често потресени.  Тези знания редовно трябва да се опресняват с поредната история на залитнал по дрогата младеж или някой филм по темата.
Искат да опитат алкохол, цигари, наргиле? Дайте им да опитат в къщи,  познатото нещо спира да е толкова интересно. Но яко ги подковете с инфо до какво води употребата на това или онова. Разкажете за първото си напиване с отвращение. Ще ви чуят.
Тук от 16 годишна възраст е позволена употребата на лек алкохол - бира и вино. Могат и сами да си купят. За да ги предпазим от крайности, даваме да опитват от каквото поискат. Любопитни са, опитват, но до там. Купихме безалкохолна бира за големия,  така седи, няма вкус към това.  Не им е интересно са се крият и злоупотребяват. Алкохолът вкъщи не е заключен и скрит, затова не е интересен . Ако поискат, ще получат по глътка.
-Спортът е много важен за тийновете. Възпитава и предпазва. Не го пренебрегвайте!

Край с лекциите, че прекалих.

И при спорта има подводни камъни. В желанието си за бързи резултати се блазнят от спортната химия. Добре че е скъпа и трудно могат да си я позволяват на тази възраст. След това ми се ще да вярвам, че ще направят информиран избор. Влиянието ни е до време, контролът също. Подковавам с информация, не пропускам да обърна внимание всеки удобен случай, като коментирам жив пример. И после започвам да се моля да ме е чул вярно.

Има такъв момент, че са прекалено обгрижвани, но те са обгрижвани и в обществен план. Никак не ми е приятно, че се налага да преподавам, ама как да го оставя сам-сред най-съвестните и успешни деца не познавам живо такова, което да има отличен по език, без школа или частни уроци. Може и да има, ама от три училища до момента, едно не познавам. Е, аз не го пращам на уроци, систематизирам, обяснявам, смея да твърдя, че постигам резултат. И се гневя същевременно, че това не е моя работа и на мен при майка учителка никой един урок не ми е преподал.И така, един през друг родителите се надпреварваме да обгрижваме децата-кой с уроци, кой с лична помощ, защото знаем, че и другите го правят. Половината ми клас са учителки по два езика, до осми клас добър ден не знаеха, камо ли родителите им. Обаче, вижте и темите сега :"Дадох му тест, разпечатах му, приготвила съм му... Задачи се решават в" мамата ", тестове се обсъждат и" всякой гледа само да бъде напред". Та не са виновни само децата, нито само родителите, а наложилите се обществени нагласи, които от една страна не се доверяват на училището, от друга се чувстват притиснати от "давай да даваме"и всичко това балансира с една естествена противоположна  инертност в много от децата. Мързелът също го припознаваме често в съвсем естествената човешка потребност да имаш време за себе си без задължително да правиш нещо полезно. В оценката ни за мързела често стои пак една родителска лакомия за още и още, пак защото "волю-неволю" сме информипани за къде повече деца, отколкото нашите майки някога. Откровено казано, потрисала съм се точно от изказвания, ама и себе си в това число включвам понякога, но вижте повечето седмокласни теми. Никого не визирам конкретно, ама току четем" Мързел, бе мързел. Освен домашните от училище и домашните от школата, нищо не пипва" Е, какво да пипне повече. Ходи на училище, ходи на школа, пише от двете домашните, ходи и на език, ама иначе мързел. Осми клас влезли в заветната гимназия, ама и школите по език вървят, току някой урок по математика" да надгражда или да не изостава", спорет "експертната" родителска оценка, а децата порастват, искат си своето време, почват да имат и др потребности, освен "да е записано някъде си".
И моят син работи много под нивото си, но съм се примирила, не мога да издевателствамТази година изпусна стипендията заради 3 по рисуване и 5 по физическо, като по физическо първия срок беше освободен, а втория има 6 и никога поне по този предмет не е имал различно от 6. Е, да, ако имаше по останалите" всичко 6", щеше да се получи, ама няма. И на психолог ходих в 6-7 клас като беше, да се оплаквам от тотално неглижиране на учене, като разбра, че става въпрос за успех през годините м-у 4,90 и 5, 30 само дето не ме изгони.

Аз години наред се чувствах нещастна и неуспешна, заради неуспехите(по мои и общи критерии) на детето. Обаче тази година едва и аз някак прогледнах. Гледам изнервените млади майки на малки дечица как крещят. Слушам по плажа"Колко е 5 по 7.Колко е 16 минус 9."И въпросът минава в нервен фалцет, ако мъничето се е осмелило да каже грешно. И тези случки са не една и две. И откровено казано, опротивява ми целият този натиск и наложилите се правила и разбирания какво е да си успешен и" прекрасно дете", както и" равняването".

Вече на тази възраст, 14-15 мога да преценя какво интересува детето и защо на места полага усилия, а на други-никакви. Почвам да пипам с меки ръкавици, ако и да се изяждам отвътре.
Естествено, което важи при едни не е приложимо за други.
Но няма диктатура, (не само в обществен план), която някога да е довела до нещо добро.

Според мен не трябва да сравняваме децата със себе си - те са различни и времето е различно.
Аз също се дразня, че са умни, а ги мързи - две момчета имам. Големият мисли само за спорт - тренира футбол, в спортно училище е и е решил, че ще учи в НСА. На 16 е. Не ми е по вкуса (той е много добър математик, но... не иска математика). Не бих му се натрапила - това е неговият живот, какво по-хубаво да правиш нещо със страст?!
Малкият е на 12. Имам пример от курса по английски и изпита през юни месец. Месец преди изпита се стегна и научи всичко. Изкара 92 % на изпита. Беше решил, че иска специална клавиатура и мишка за компа. Казах му, че ще ги вземем, ако има над 85% по английски...

Моето дете до момента на частни уроци не е ходило. Не смятам и да ходи. 7-ми клас е. Умен е, но не си дава зор, както и всички останали май. Дистанционното обучение също си каза думата. Вече двама учители им дадоха входни нива без преговор и предварително предупреждение. Според мен - нарочно, точно за да видят какво е останало в главите след ДО. Резултат: четворки по математика и география. Никога не е имал 4 на входно ниво, а и по принцип до сега.
Обяснявам спокойно, че тази година е важна, че трябва да учи и да се представи добре на матурите. Той се съгласява и накрая заявява "В краен случай винаги мога да отида в Спортното" (тренира лека атлетика)

Ако трябва да съм откровена, не ми пречи мързела, обаче липсата на организация ме втрещява. Не мога да разбера, при положение, че така или иначе ще свършиш нещо, кому е нужно да го оставяш за последния момент... Ами, ако изкочи нещо важно междувременно?
Онзи ден си написа домашните и след 15 мин му звъннаха за мачове с отбора. Ако не го беше написал- нямаше да отиде и той е наясно с това... И на следващия ден - пак се подмотва и отлага ученето.
И това "Спортно" като го чуя се изприщвам... ами, не искам да се забива там С тези безумни промени, които спретнаха от МОН, не ми е ясно какви точно преспективи би имало пред децата след една травма например

И моят с това ме успокоява- спортното или автото винаги било отворено за него.

Иначе освен всичко, мисля че децата наистина са натоварени и със задачи, и с очаквания. Почти всички деца тренират усилено нещо, ходят на школи по език, математика и БЕЛ, освен това поддържат един виртуален живот в някоя игра или социална мрежа и реален, извън всички задължигелни занимания. Очакваме от тях да са добре социализирани отличници с медали от спорт/изкуство и свободно време за книги и пътувания с родителите. Трудно им е, особено ако изборът на училище, спорт или изкуство не е техен или в приятелската среда не срещат разбиране.

Погледнах се отстрани, много ми помогнахте .
Още в първите дни се започва, знаете - дали се е нахранил, защо има запек, колики, после тръшкането, кога ще проговори и пр.
Баща му изявява натиск, вчера дори ми каза, че приема всичко като личен провал. Като модератор работя на два фронта, говорим много (ние сме разведени, но в идеални партньорски отношения, най-вече, защото имаме дете). Мисля, че сме добър екип и много говорим.
Аз съм по-спокойната, по-либералната. Разбрахме се да няма прекомерен натиск. Казали сме си и тримата "Правя каквото трябва, пък да става каквото ще!".
Спортува - плува, рита, колоездене.
Търся баскетболна школа, много обича да играе и ще се радвам на препоръки от Ваша страна.
Забелязах черни точки по нослето, иначе кожата е чиста наоколо. Купих ленти за нос, но нямам идея дали работят.
Мие се добре, ползва и мицеларна вода за почистване. Как се справяте с комедоните?

Спокойно - период е и ще мине. Много търпение, здрави нерви и говорене - мноооого, много говорене. Говори бавно, отчетливо и обяснявай подробно. Веднага няма да се оправят нещата, но след време ще видиш, че започва да разбира, какво му обясняваш

Момичета, препоръчайте ми приложение за проследяване на деца, освен Life 360

За проследяване - Family Link - дава пълен контрол над телефона, не само местоположение.

Ние ползваме гугъл карти. Споделяме си местоположението и така той вижда мен, а аз него. Определянето на местоположението е изключително точно.

Между  iphone има много добра връзка с локация. Приложението си е вградено в устройството, трябва само да се разреши следване. С Гугъл картите знам, че се подновява разрешението ьа следване на всеки 2 дни.