Пубертетът при момчетата - тема 8

  • 38 197
  • 738
  •   1
Отговори
# 480
  • София
  • Мнения: 7 060
А как се действа с непокритото самочувствие? Моят син е убеден, че знае всичко и че последната дума трябва да е негова. Опитвам се да говоря спокойно и човешки, а той се надприказва с мен.
Ето днес например. 6 клас е, добър е по математика, но е много смотан в ръцете и не може да начертае окръжност с пергел. Моля го да се упражни да начертае 3 окръжности. Можел си, нямало нужда. Понеже събира пари за игра му казвам: "Ако ми начертаеш три нормални окръжности с радиус 2, 3 и 5 см., веднага ти давам левче". Ами мъчи се, мъчи се и хвърли листа. Спокойна съм, показвам за пореден път как се прави. "Няма да го правя не е нужно и ти не умееш да шофираш". Повтарям - същото. На третото казване, налагам наказание - лишаване от компютър. Следва: "Само това знаете! Вие сте диктатори! Личи си, че сте израсли в диктатура!" Ако беше само до тук, щеше да е смешно, но обикновенно следва нещо като китайско мъчение (вербална агресия) от негова страна. Ходи след мен и нарежда: "Доволна ли си, че ме измъчваш?", "Как мислиш като остареете аз как ще се отнасям с вас?", "Защо смяташ, че четливия почерк (примерно) е най-важното нещо в този живот", "защо мълчиш? Защо не ми отговаряш? Защото не знаеш какво да кажеш? Защото си виновна..." Не мога да ги възпроизведа всичките му брътвежи. Аз не мога така. Майка ми дуднеше така навремето и това е нещото, което ненавиждам. Понякога успява да ме докара до истерия, понякога до рев, но не спира докато не постигне желания негативен ефект върху жертвата. И винаги е убеден, че той е невинен, че вината е у другия, а той горкичкия е жертва. Практикува го с всички от семейството. Не беше такова дете преди 2 години.
В училище не смее (щото ще отнесе пердаха какъвто е клечо), но там ги гледа леко презрително, убеден че е нещо повече от всики останали.

# 481
  • Мнения: 5 302
Все едно е моят син... едно към едно!
Само дето е най-едър в класа, но не посяга и не е агресивен физически. Това го избих още на 2.
Това е зле прикрито лошо самочувствие, поне при него го виждам, в моментите, в които реши и сподели как не може да се справи, как е неуверен за нещо си. А няма причина, никаква.
Отстрани е като надут, всезнаещ, можещ, а не е така, точно обратното е. Неувереност е.

# 482
  • София
  • Мнения: 7 060
У мен предизвиква и агресия, но два пъти като посегнах в пристъп на безсилие ми хвана китките. Кльощав ама е заякнал явно и бързо ме хвана в желязна схватка. Тогава си дадох сметка, че в никакъв случай не трябва дори леки шамарчета да ползвам, че току виж ми отвърнал. Сестра му не си е давала такива обещания и редовно решава да му перне един и естествено тичам да ги разтървавам, а са големи деца. Но дразнителят винаги е той. Не знам дали го прави умишлено. Няма мярка, няма такт, няма търпение, нервничи, а самочувствието му е огромно (поне у дома).
Може и да компенсира наистина. Понякога истерясва: "Какво да направя, кьопав съм. Идиот съм. Доволна ли си?" и т.н. За протокола на почти 13г. не може да си върже връзките на обувките.

# 483
  • Мнения: 11 886
Хаха, и у нас има такива изпълнения. Но вече изобщо не влизам в обяснителен режим и не му отговарям. Ясно ми е, че се чувства засегнат и затова се опитва да ме напада.

# 484
  • На острова
  • Мнения: 1 298
Както някой по-назад написа - всичко ще помогне вкъщи, само и само да не учи. Мие чинии, пракосмукира, хвърля боклук, сменя чаршафи, оправя си леглото.., тича с мен 5.5 км, без да спира, само и само да не напише домашното, което е половин страница...

Също е много устат - позволява си да прави коментари и подигравки тип левашки шеги (дори за баща си), а там границата не трябва да се прекрачва, че няма как да го спасявам. Има му страх и уважение, но си позволява накакви хапливи коментари, мислейки се за много оригинален. Представям си го навън да почне да се дръвчи така..

Винаги някой друг или нещо друго е виновно/виновен, за всичко. Как пък веднъж не пое вина, не си призна, не клекна. Не и не, така изкривяваме истината, че говорим за съвесем друга история. Направо си граничи с лъжа в повечето случаи.

Ей сега ги слушам от кухнята, баща му се опитва да му обясни нещо - постоянно беше прекъсван и надговарян, че това вече го знае. Той на 11 всичко знае, дам...

Докарва ме и мен до истерия, и после се извинява. Много ми е труден на моменти. Споделям си, просто.

# 485
  • Мнения: 11 886
Миа, твоят е акселерат. Моят чак на 13 започна да се дрънка с баща си по подобен начин.
Някъде бях чела, че е нормално това, започват да възмъжават и да си мерят силите - образно казано.

На твое място щях да го ползвам за безплатна домашна помощница Stuck Out Tongue Winking Eye

# 486
  • Мнения: 51 089
Това дрънкане с баща му ми е непоносимо
Иначе ме разсмя, но да,и моят има такива моменти. Ясно е, че е несигурен и т.н., ама и аз съм човек. Колкото и да се старая да го подкрепям и разбирам и да съм деликатна, от време на време се сдърпваме. Simple Smile

# 487
  • София
  • Мнения: 2 742
Gorg0nzola, да не е скорпион хлапето?
Напомня ми на моя малкия, той не е за темата все още, ще направи 8 скоро, но доста общи черти с твоя син открих.

# 488
  • Мнения: 4 544
моето от малко си е устато и все се обажда, където не му е работата
помня още беше втора или трета група в детската градина, имаха куклен театър всички групи, станал и казал на артистите, че тази приказка не се разказва така
и те му викали, айде като много знаеш , стани я разкажи
е разказал я де
скоро каза на една приятелка, че дъщеря и се държи като кифла Open Mouth
с възрастта като , че ли стана малко по-обран, може би и заради  моите забележки
при правилни родители, щеше да стане доста нафукан , за което честно вече малко съжалявам

# 489
  • София
  • Мнения: 7 060
Грейпфрут, сестра ми и повечето ми приятелки са скорпиони и отлично познавам този маниер да "жилнеш" някого, но с всичките си забележки към тази зодия, винаги са искрени и честни и в яда си, и в похвалите си.
Моето дете е козле и си върти истината както на него му е изгодно.
Извлича от мен показания като в китайски затвор. Хване ме когато съм каталясала и ми говори, говори безмислено навързани думи докато тотално не изключа. И накрая с половин заспал мозък само чувам: "Сега, на база на всичко казано до тук, признай, че си лъжкиня". "Защо пък лъжкиня?" сепвам се аз. "Не ме ли слуша до сега? Не проследи ли логиката? Всичко, което казах ясно доказва, че лъжеш" Smiling Imp
"Добре, лъжкиня съм" казвам примирено и заспивам изнемощяла, съзнавайки, че съм допуснала грешка, защото утре ще се позовава на това ми признание. Защото помни дати и събития като луд. И ще ми каже: "Да, но на 25.9.2020, ти сама призна, че лъжеш. Как може да ти се вярва тогава изобщо?" И на опитите да извъртя и кажа, че няма такова нещо, ще отговори: "Крайно време е да се сложат камери в тази къща и да се записва какво се случва" Head Band
ПП и дъщеря ми и ММ са зодия козирог. Не е от зодията това поведение Wink

# 490
  • София
  • Мнения: 2 742
не е от зодията, и аз съм коза Simple Smile

# 491
  • София
  • Мнения: 2 012
Ами, то и моичкия е такъв понякога - и с баща си, и с мен... Само, където няма начин да ме провокира до степен да си признавам нещо. Най- много да му кажа, че в момента прекрачва граници и ако иска скандал, това е начина да го получи. Случвало се е след спор да го накарам да търси информация и да я систематизира, а "най- обича" да му казвам, че ще пише обяснения по темата на спора (преди седмица писа есе по темата на АК, защото спореше колко лесни били изпитите там). При баща му, прилагането на метода на "китайската капка" е по-успешен, защото той по- лесно се предава и не му се занимава, но напоследък се опитва да удържа фронта и той. Обяснението ми е, че се пробват, пък ако мине... Иначе - да, винаги знаят всичко и никога не са виновни Simple Smile

# 492
  • Мнения: 9 153
Gorg0nzola, много трудни разговори имаш с детето си, чак ми заприлича на митарствата, според описанията.
Дано е само период и мине бързо....Hands Pray
А ти да имаш сили да издържиш докрай, като все пак изясниш, че признанията ти и "лъжите ти" са плод на ситуацията и естеството на разговорите ви....и ако нещо си си признавала, то е било от желание за мир.

# 493
  • На острова
  • Мнения: 1 298
Миа, твоят е акселерат. Моят чак на 13 започна да се дрънка с баща си по подобен начин.
Някъде бях чела, че е нормално това, започват да възмъжават и да си мерят силите - образно казано.

На твое място щях да го ползвам за безплатна домашна помощница Stuck Out Tongue Winking Eye

Ще се възполвам, да, докато минава 😆 Иначе наистина е акелерат, във всяко едно отношение - най-вече физически, 165 см и 55 кг, 41 обувки. Ще стане на 11 след месец. Да е жив и здрав.

За меренето на силите, даже и не предполагах, че в възможно между баща и син. Но пък защо не? Понякога имам чуството, че имам двама сина, и ММ се държи много тинейджърски и той и трябва да им се “карам” и на двамата едновременно. Само се надцакват, кой е по-добрият.

Моят е скорпион, да спомена само.

Последна редакция: пт, 25 сеп 2020, 14:38 от ~Миа~

# 494
  • Мнения: 1 358
Миа
Винаги някой друг или нещо друго е виновно/виновен, за всичко. Как пък веднъж не пое вина, не си призна, не клекна. Не и не, така изкривяваме истината, че говорим за съвесем друга история. Направо си граничи с лъжа в повечето случаи.

Хахаха, тоооочно! Моя е овен, говорИ си на стената, ако нямаш друга работа. Само на баща му не смее още да се дръвчи, ама все си гледа мускулите(клечо е) и иска на канадска борба да играят.

А в колко часа си лягат вашите в петък и събота, когато не са на у-ще другия ден? Все иска да стои до 12-1 часа.

Общи условия

Активация на акаунт