Мъжът ми си промени отношенията към мен

  • 10 834
  • 151
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 859
Спорно е за издръжката на бившата жена, да, тук съм съгласна. Много зависи как и защо са се разделили, а ако е сгафил сериозно той, тези пари бившата няма да я топлят особено. И аз не разбирам и оправдавам удовлетворението, че поне го е "оскубала" хубаво за довиждане.
От друга страна, обаче, прави впечатление, когато мъжът, макар и бивш, се интересува какво се случва с теб след развода, как живееш, имаш ли нужда от нещо. Ето, това е отношение на МЪЖ, на ЧОВЕК. А не както много бивши жени споделят, че бащата на детето им за "наказание" и мизерните издръжки у нас не ще да дава. А какво да говорим за друго..
Има логика жената да е защитавана от закона, защото тя е по-уязвима по обясними причини, налага ѝ се да губи години от кариера заради децата, после да работи за работно време, не за голяма заплата, за да ги обгрижва и така нататък.
И е грозно това нахвърляне и обиди на "меркантилна".

# 121
  • Мнения: X
Зависи от сектора де, но в моя нито една жена не е загубила кариера заради дете, нито пък взема по-малка заплата. Но той им предлага добри условия за работа, така че е относително. Но иначе и ти си права - важно е как и защо са се разделили.

# 122
  • Мнения: 859
Да, има огромно значение и секторът. Все още има какво да се желае от работодателите в тази насока - гъвкавост, разбиране. Ето какво ни дойде до главите през тази година, например. Не всеки има здраво дете, до определена възраст не може да стои само, не всеки може да работи от вкъщи или детето да е с него на работното място, а бабите не могат да са винаги на разположение... Случаи всякакви.

В днешно време едва ли са много жените, които не искат да работят. Това не са просто доходи, а навици, среда, развитие. Другото и на мен ми е "смърт". Може и наследствено да е - в моя род жените са си били по свое желание образовани и работещи и когато все още домакиня си е било обичайната "професия" за омъжена жена.

# 123
  • Мнения: X
Ето, видя ли, намерихме обща точка, където и двамата постигаме съгласие. Всичко идва от това, че има много извратени връзки с изкривен баланс, в които единият скатава, а другия се товари за двама. На отявлена нечестност реагирам "злобно", независимост от пола. Хайчето поне ме разбра от раз.

Ами да. Тя не е слугувала гратис. През това време е имала осигурен дом, храна, дрехи, козметика, глезотии и всичко, от което нормално една жена има нужда. Защо да е гратис?

# 124
  • Мнения: 9 404
Доста са жените, които не искат да работят. Те си знаят защо.

# 125
  • София
  • Мнения: 38 387
И после те реват - “ ама, защо стана така?!
На отглеждане сме докато сме деца. Незряло за самия човек е усещането, че някой е длъжен да те дондурка ту ди енд.

Неспособни, сакати, получовеци. Да не ме прощават.

# 126
  • Мнения: 24 918
Има мъже с наистина високи доходи и там "домакините" спокойно си заделят 4-цифрени суми от джобните/парите за пазар всеки месец за евентуални черни дни. Някои и имоти успяват да си купят на името на някой роднина, че и да ги изплстят. Като цяло аз не се сещам за жена в реалния живот, която да е обективно много зле икономически след раздялата с някой такъв. Може да е доста по-зле отпреди раздялата, но пак е цвете в сравнение с повечето гордо бачкащи за 1000 лева заплата и чакащи с трепет издръжката за детето в размер на 1/4 МРЗ. Освен това се искат вероятно някакви особени качества и таланти, за да се задоми една жена с някой наистина богат, защото малко жени успяват по веднъж да сторят подобно нещо, но тези, които успяват веднъж, често успяват и още пъти.

За домакините си зависи. Има жени, които с удоволствие до домакинстват и превръщат домакинските дейности, готвенето, обзавеждането, градинарството и пр. дейности в един дом едва ли не в изкуство - чисто, подредено, красиво, вкусно... Те и постоянно търсят как да се усъвършенстват в уменията си. Докато има и други, на които домакинстването им тежи. Аз съм от вторите и съм много гъзоръка, но някоя от първия тип много лесно би могла да си намери работа като готвачка, чистачка и пр., и дори ще го върши с удоволствие, съответно и ще получава нормално заплащане. Даже може и да получава някакъв доход от блогване/влогване.

# 127
  • Мнения: X
Тук не сме врачки. Дай ми телефона му да му звънна да го питам щом теб толкова те е страх

Странно ми е как се създават семейства между хора, които не могат да говорят помежду си за абсолютно тривиални неща. Щом си избрала да си с този мъж, да му разждаш деца, да градите дом, защо не му кажеш в прав текст как се чувстваш добре, защо не обсъдите гледните си точки и т. н.?
В същото време той си е в правото да ти каже да се хващаш на работа, защото не е длъжен да те издържа. Сигурно ти е добре да си домакиня и някой да ти дава пари, но се поставяш в зависимост  и във всеки един момент той може да ти спре парите и да те натири да работиш.

Как пък ще не е длъжен - деца му е родила, слугува на всички. Ти безплатно ли смяташ че трябва да го прави? Не отмениха ли робството отдавна ?
Ако ти раждаш деца, за да ти плащат няма да питам от какъв етнос си, авторката също. Решила да отвори краката и айде.. уредила си живота. Рядко се случва.

# 128
  • Мнения: 298
Ако цял живот си домакиня - слугуваш в къщи, а мъжът единственото, което прави е да печели пари. И в един момент те разкара. Няма ли законов начин да го накараш да ти плати за годините слугуване с пожизнена или издръжка поне толкова години, колкото си му слугувала гратис?

 Когато мъжът печели достатъчно повечето нормални жени си остават в къщи и се радват на живота. Занимания винаги се намират -  не мога да си представя да скучая. Най-малкото не ми стига времето само да изчета всички форуми, соц мрежи, новини и клюки, книги и да изгледам всички филми и предавания. Чат пат се надигам от шезлонга да свърша нещо по къщата, да напазарувам или да поспортувам. Времето минава неусетно бързо - няма скука
 Нямам никаква нужда да ходя на работа и да се срещам с хора, защото хората ме натоварват. Обичам собствената си компания и природните звуци
Леле какъв слугинаж , какво робство , какъв ужасТ ... Не пожизнена издръжка , а мозък ви трябва, другото само ще дойде

# 129
  • София
  • Мнения: 24 838
Не мога да се начудя на ужаса да "слугуваш вкъщи" на мъжа си и децата си, и кефа да правиш същото без дори да смееш да се опълчиш на някой повярвал си началник.

# 130
  • София
  • Мнения: 23 874
Ако ми плащат добре, ще го изтърпя този повярвал си началник. И също така ще плащам на жена, която да чисти вкъщи. Варианти колкото щеш.

# 131
  • Варна
  • Мнения: 3 496
Съмнява ме някой служител да не е попадал на кофти шеф. Аз определено имам какво да кажа по въпроса, но пък съм благодарна, че ми показа какво не трябва да позволявам шеф да ми причинява. А и кофти шеф се сменя много по-лесно от кофти домашен шеф, особено, ако има дете/деца в картинката!

# 132
  • Мнения: 9 404
Който го мързи да работи се чуди каква причина да си намери. Лош шеф, да, няма начин.

# 133
  • София
  • Мнения: 24 838
Скрит текст:
Съмнява ме някой служител да не е попадал на кофти шеф. Аз определено имам какво да кажа по въпроса, но пък съм благодарна, че ми показа какво не трябва да позволявам шеф да ми причинява.
А и кофти шеф се сменя много по-лесно от кофти домашен шеф, особено, ако има дете/деца в картинката!

Така е. Въпросът е, ако вкъщи нямаш кофти шеф, а човек готов да задоволи финансово семейството, та докато са малки децата ти да поемеш къщната работа и грижа.
Пак ли ще разглеждаш ситуацията като слугуване за без пари и пак ли ще си готова заради пари в брой да изтърпиш слугуване навън?

# 134
  • Варна
  • Мнения: 3 496
Аз за слуги, слугинаж и слугуване не съм писала, даже не ми е минавало и през ум, честно казано.

Относно това със слугуването искам да си кажа мнението. Аз и приятелят ми работим, досега деца нямаме. Домакинската работа я вършим и двамата, единственото, което аз правя е да мия банята, всичко друго, готвене, пране, чистене двамата и той както се случи. Аз не го правя по задължение, но и не ми е неприятно. Отделно, ако човек живее сам, без да може да си позволи професионална помощ за тези дейности, излиза, че си е слуга сам на себе си ли? Друго, ако някой не иска шеф на главата, да си стане сам шеф, но пак ще трябва да зависи от клиенти, които са му пак нещо като шефове. Така, че няма вариант да се съобразяваш само със себе си. Също не мисля, че ходенето на работа е айляшка работа! Нали все пак става дума за работа, все пак казваме отивам на работа, не отивам на почивка.

Последна редакция: сб, 20 юни 2020, 19:56 от scalestone

Общи условия

Активация на акаунт