Публикувана: 23 юни 2020, 13:58 ч.
Последно мнение: 24 юни 2020, 15:12 ч.

С мама не се разбираме

6 604
313
1

23 юни 2020, 13:58 ч.

Мнения: 58

Здравейте, ще започна с това, че от година имам по-малък брат, с който имаме огромна разлика в годините. Той е от втория брак на майка ми. Преди да се появи бях на “по-преден” план, докато сега каквото и да направя родителите ми не ми обръщат внимание. И сега ще кажете - просто ревност... ами не! Аз ги ненавиждам, мразя ги!
Мъжът й постоянно демонстрира неуважение към мен и желанията ми, а тя го защитава. А майка ми от друга страна не пропуска всеки ден да се “хвали” с момченцето си в социалните мрежи. Няма лошо, нека публикува негови снимки, но хората, които не я познават биха решили от профилите й, че има само едно дете..
Аз съм на 17. Имам отлични оценки и винаги съм се оправяла сама, но не чувствам родители до себе си...
Колкото до моя баща, той също има жена до себе си, която много добре се отнася с мен. Ходя им на гости често, но когато споделя на баща си за тези проблеми казва, че не може да направи нищо по въпроса.
Не след дълго ще имам свободата да живея сама и вероятно в чужбина. От сега все повтарям на майка ми, че тогава аз няма да я търся и да се интересуват, както тя в момента.. детето е на годинка, а е толкова разглезено вече. Аз израстнах без баща и с доста строго отношение от нейна страна.. а към него тя е безкрайно толерантна..
Пиша тук, за да изслушам вашето мнение по въпроса и съвети. Благодаря Ви❤

# 1 23 юни 2020, 14:00 ч.

Мнения: X

Мда. Децата на по година изискват голяма част от времето на родителя. Как не ги е срам?! Я да си събира багажа бебока и да ходи да пречи някъде другаде.

# 2 23 юни 2020, 14:03 ч.

Мнения: 58

Пропуснах да добавя, че почти не си говорим. Живеем в една къща, а не си говорим почти?! Това доколко е нормално, оставям на вас да решите

# 3 23 юни 2020, 14:07 ч.

Мнения: 10 993

завърши средно образование и беж да те няма. Гледай си живота, обаче ти трябва само мъничко търпение още.

# 4 23 юни 2020, 14:12 ч.

Мнения: 18 492

Ще ти мине.Ще разбереш някой ден.Въпросът е сега в тази възраст какво да правиш - може би да и кажеш в прав текст, че и ти си и дете, че имаш нужда още малко от нея и тя пропуска това време, заета изцяло с бебето.Че то ще е с нея още дълго ,но ти си отиваш, поемаш свой живот много скоро.Ще я заболи много, но вие и така сте го дакарали до болка.Съвет - не се отпускай, работи за добра диплома щом искаш да учиш и то не къде да е и какво да е предполагам.Да се справиш и без нея си е предизвикателство, но и ще бъде болка за двете ви. Приготви се да те боли, но и ще имаш момента да те върне при себе си, дали ще искаш, не знам.

# 5 23 юни 2020, 14:21 ч.

Мнения: 19 820

Неприятна ситуация за теб, да. Точно във възрастта, когато имаш най-силна нужда от подкрепа, за да преминеш към живота на възрастен, зрял човек, ти си игнорирана. Тъжно ми стана.
Но истината е, че не всички родители са справедливи към децата си. Може би те игнорира, защото иска да забрави този етап от живота си, което не я оправдава за неглижирането ти като човек. Насила хубост не става. Надали ще започне тепърва да ти обръща повече внимание и да ти показва обич. Щом си самостоятелно и учещо се добре момиче, хващай се за тези си качества и си създай след 18 годишнината си свой по-топъл и уютен живот. Работа, учене, ще срещнеш мъж, с когото да се обичате, прави нещата, които ти харесват. Сложи тази болка от отхвърлянето на майка ти в някое твое "мисловно" чекмедже и не позволявай да те скапва. Факт, гадно е собствената ти майка да се държи така с теб, да е студена и незаинтересована, но животът често е несправедлив. Може един ден да осъзнае, че те е неглижирала, но може и да не стане.
Завърши и си създай твой живот далеч от нея. А не може ли да живееш при баща си, докато се устроиш самостоятелно?

# 6 23 юни 2020, 14:24 ч.

Мнения: 2 881

Цитат на: Zlobarka в вт, 23 юни 2020, 14:03

А ти защо не говориш с майка си? Опитваш ли се нещо да й споделиш, за нещо да се посъветваш? Освен това, което написа тук - че я мразиш, и че бебето - да, едногодишните са бебета, е разглезено. Според теб де. Как точно определи, че е разглезено - иска да яде и плаче, ако е гладно. Плаче, ако е мокро. Никнат му зъби - пак плаче, глезотията.
Ти си била център на вниманието на майка ти дълги години и сега не можеш да се примириш, че не си единствена. Позволила си е отново да създаде семейство и да роди още едно дете. Откъде - накъде!
Може и да се чувстваш пренебрегната, може и майка ти да не постъпва тактично понякога, но тя е твоята единствена майка. Друга няма да имаш. Баща ти, като гледам, не ти е предложил да живееш в неговия дом, нали? Обаче него не го мразиш, само майка си...

# 7 23 юни 2020, 14:37 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: Zlobarka в вт, 23 юни 2020, 13:58

Накратко- цели 16 години си била единственото дете- златното яйце на мама.
И си останала ментално на 3- когато е бебешкия пубертет.
Ще поискаш още малко и на теб да сложат памперси, че да ти ги сменят наравно с "разглезеното едногодишно".

Ще ти кажа едно- ПРЕСТАНИ ДА СЕ СРАВНЯВАШ С ЕДНОГОДИШНОТО БЕБЕ.
Защото е смешно и жалко.
Не е работа на майка ти да качва твои снимки във ФБ- ти си тази, която решава какво да покаже.

ПП. Защо не отидеш да поживееш при баща ти и жена му поне месец- два?
И ела да кажеш колко предано те гледат в очите и как си първо с теб се съобразяват за всичко.

Казваш, че почти не си говорите.
А, ти дали си склонна да говориш за нещо извън недоволството ти срещу бебето?
Помагаш ли с нещо на майка си в отглеждането му?
Опитваш ли да споделяш важните неща или просто да разкажеш как ти е минал деня, да попиташ тя какво е правила?
Защо си мисля, че не?

# 8 23 юни 2020, 14:38 ч.

Мнения: 17 407

Цитат на: PapaSmurf в вт, 23 юни 2020, 14:00

Мда. В някои семейства 16-20 годишни каки помагат с радост в отглеждането на малкото дете от друг мъж. Въпросът е защо голямото момиче се чувства по начина който описва. Много хора гледат на напускането на дома като спасение, но не е съвсем така Simple Smile

Дали ще ѝ мине, като се отдели? Едва ли. Естествено е да се сравнява, и проблемът не е във възрастта, а в отношението.

# 9 23 юни 2020, 14:39 ч.

Мнения: 7 897

Звучиш точно като разглезено хлапе. Наказваш майка си, защото ревнуваш от бебето и подсъзнателно искаш майка ти да е нещастна като теб. С поведението си тровиш цялото си семейство и себе си. Имаш още съвсем малко време да си с тях, тя има съвсем малко време, преди бебето да порасне, а ти лишаваш всички ви от нормален живот. Да, майка ти явно не се е справила много добре с възпитанието ти. Хем не искаш кокала (уж), хем не го даваш на други. Целта ти каква е - да избяга втория ти баща и майка ти да остане само за теб? А бебето в магазина ли ще го върнете?
Ако отидеш да живееш при баща си, неговата жена също ще започне да ти пречи.
Изобщо няма оправя, трябва просто да пораснеш. Междувременно може да ти хрумне да подадеш ръка на майка си и да се сдобрите, като покажеш нуждата си от внимание по нормален начин.

# 10 23 юни 2020, 14:39 ч.

Мнения: 58

Благодаря за отговорите и съветите ви!❤
Относно баща ми - да, мога да живея при него, предлагал ми е. Но той живее малко по-отдалечено от града, в който живея и това значи, че няма да мога, както сега да се виждам с приятелите си всеки ден.. това е единственият минус, защото не познавам никой там, а и няма много деца на моите години..
Когато съм навън с приятели не го мисля, но се случва да се прибера с лошо настроение (нормално е понякога да се скарам с приятели) и имам нужда малко от малко грижа от нейна страна..
Говорили сме за това скоро, преди да се роди също. Накратко - темата ме разстройва, лежерното й мнение също и докато сме говорили в повечето пъти съм се разплаквала, обеснявайки как се чувствам. Но уви.. Тогава тя ми казваше да не преиграрам и да не се лигавя.. Всеки път обеснява как завинаги оставам нейното момиченце, но дори погледнато от страна на глупавите соц.мрежи тя показва само него. Не изгарям от желание да качва снимки с мен нон стоп😀 но все пак..
За брат ми казвам, че е глезен понеже (не съм наясно много,но) има прекалено много колички - летни, зимни; триколко и тн. и тн..
Купуват му твърде излишни неща. А относно възпитанието му - то го няма... Като малка ме беше страх да мръдна на публично място понеже майка ми повишаваше тон. И като бебе съм била послушна, както и сега. А той от първата си годинка им се качва на главите, а те го “обсипват с цветя и рози”?! Това какъв пример дава на един млад човек🤔