С мама не се разбираме

Защо постоянно се смесват и не се прави разлика между издръжка/отглеждане и емоционална подкрепа и отношение?
Истината е, че на човек му трябва базова материална сигурност, но човешко отношение, емоция липсва ли, става каша.

И аз не знам как на 17 все още не е готова да е супер отговорна, да върти къщата, гледа брат си и да говори с майка си, когато ѝ дотежи от бебето, мъжа ѝ или от Авторката...

Без значение дали се пързаляме или не, прави ли ви впечатление, че има много случаи на младежи, които считат родителите си за своя собственост и освен за провайдъри (хайде да си идва Сирената вече ), очакват от родителите си и да им правят живота интересен дори след детска възраст? На такова тропкане с крак ми приличат постовете на авторката - демонстрация на чувство за собственост спрямо майката и очакване тя винаги да е на линия, да осмисля живота на дъщеря си и да не я оставя да скучае.
Мисля, че границата между нормалната близост майка-дъщеря е била премината, защото майката от желание да обгрижи детето си и да замести липсващия баща я е оставила да ѝ се качи на главата и момичето сега резонно се чувства в правото си да изисква пълно подчинение, както го е получавала доскоро.
Мисля също, че авторката мрази не брат си, а пастрока - и понеже не смее да се опълчи срещу възрастен, проектира недоволството си върху бебето.

Не че ти дължа обяснение, но мисля, че децата ми не са били лишени от нищо, мога да им го осигуря! Енергията да си изискам 50 лв издръжка не ми е била в излишък и е смешно да ми се правиш на съдебен арбитър с нелепици чий законен представител съм била.

Базила, не може с лека ръка да се зачеркнат 16 години "емоционална подкрепа и отношение", само защото се е появило едно бебе, което изисква много грижи.
Никъде момичето не пише, че я карат да върти къщата, да отглежда брат си.
Най- малко пък  се сеща, че може на майка й да е дотежало и да има нужда да си поговори с нея от позицията на 17 годишна, а не на 6.

За да пише момичето тук, значи й тежи. Нормално е, малка е, незряла е. Просто, не трябваше да прави грозните съпоставки с нея и бебето, както и финансов разчет на семейството. Темата, ако беше поднесена по друг начин, щеше да има практическа насоченост и щеше да е по-адекватна.

Не мисля, че майката е олицетворение на злото, мисля, че е нормално загрижена жена, а дъщеря й хиперболизира по детински.

Опитвах се да дам друга гледна точка на тийка, която явно не дооценява нещата, които има, и тропа с крак защо майка й не е само нейна собственост.
Предполагам, седи с приятелки или гадже на кафе и умира от смях, четейки тук. Някакви лели говорят за сметки... Уроците ще ги научи по трудния начин.
Базила, смехотворно е да съчиняваш неща, които и на авторката не са й минали през главата - че върти къщата и гледа бебето, а майката се оплаква от живота си и втория си съпруг. Е, нейната фантазия е по-бедна явно.

Описаното не е буквално, като се четат някои мнения, остава такова впечатление – че едно момиче на 17 трябва да е по-зряло от майката. Разменяте им ролите, което не е логично. Това е целта на описанието,   не буквалистиката, четете смисъла.

За съжаление често наблюдавам делене на децата, особено такива с голяма възрастова разлика или от два брака.
С още по-голямо съжаление виждам и майки, които са склонни да си затварят очите за поведение на втория съпруг към дете от първи брак или дори да подтискат детето за да потушат конфликти. Не знам дали от страх да останат сами, от комплекси ли ...Така че съм склонна да вярвам на историята.
Да делиш децата си е Отвратително! Не просто противно като поведение, но и осакатяващо към бъдещите отношения между тези деца!

Аз делене виждам и при родни деца, та за природени ли?
Гадно ли е - гадно е. Случва ли се - случва се. Може ли да се направи нещо - не може.

Приучаваш се да живееш с особеностите на семейството си, това е.

Прочетох темата до средата и ми стана много жал - първо заради момичето и после заради грубото отношение, което получи. Нека не забравяме, че е в деликатна възраст и с нови членове в семейството, с които трябва да се нагажда. Родителите често пренебрегват порасналите си деца и се концентрират върху по-малките, защото те изискват повече грижи и внимание.
Злобарче, не познавам майка ти, но сигурно или не осъзнава реалната ситуация или самата тя не знае как да реагира правилно. Може и да я изнервя фактът, че изпуска юздите и не се справя като майка. С майка ти сме сигурно почти на една възраст /аз съм на 35/ и в момента гледам 3 годишно. Много е трудно и изнервящо наистина. С това не я оправдавам, но искам да ти дам и нейната гледна точка. Може да не публикува твои снимки, защото допуска, че може да се подразниш, или защото самата ти имаш фейсбук и качваш снимки, или просто иска да демонстрира колко е щастлива /по този начин сигурно натрива и нечии носове/. Майка ти е гледала две деца в две различни времена и при различни обстоятелства. Сигурно й се иска и ти навремето да си имала няколко триколки и много повече играчки и вещи, но възможностите й тогава да не са го позволявали. А и сега времената са много по-комерсиални и натрапват повече изисквания към родителите от към материални неща. Казваш, че не си лишена от към тези неща в момента. Значи се старае и ти да получаваш всичко, от което се нуждаеш.Разбирам, че си в деликатна и уязвима възраст, но приеми, че родителите по правило искат да бъдат добри родители, но не винаги им се получава и децата си мислят, че не са обичани.
А втория ти баща добре ли се държи с теб?

Само който има деца с разлика от 16 години, може да разбере, че няма начин да не "делиш" децата!
Имаш голям човек насреща си, почти пълнолетен и бебе.
Та, обидно е да не ги делиш- за голямата е обидно.

И не, не иде реч да не се обръща внимание на нея, но няма начин, да е като времето и вниманието, обърнати на бебето.

то иска постоянно внимание.
Авторката е написала, че майка й обръща внимание "от време на време".
Което е в основата на дразнението, защото на бебето се обръща внимание непрекъснато.

Незрялото в случая е, че момичето е убедено, как майката се гордее с бебето, без то с нищо да го е заслужило, а не се гордее с нея, която има добри оценки и сериозни мечти за бъдещето.

Комай един психолог би помогнал да постави нещата по местата им.

Дели се, разбира се. Аз съм единствено дете, но имам достатъчно примери от роднините и приятели. Колкото и да си мислите, че не го правите, едното винаги е любимеца, а другото отнася шамарите. В семейна среда може да не личи, но от страничен наблюдател е осезаемо. И то е напълно нормално, различните възрасти имат различни нужди и са различно обгрижвани или пренебрегвани съответно.

С кг. съм ОК, ама не покривам възрастовата граница. Нищо! Следващият живот!

Достатъчно!
Заключвам.