Естествено, че ще се сравнява с брат си. Вие какво очаквате - да е безумно щастлива и да го гледа непрекъснато.
- Публикувана: 23 юни 2020, 13:58 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2020, 15:12 ч.
С мама не се разбираме
И все пак аз мога да разбера авторката, макар да продължавам да се съмнявам в нейната достоверност.
В тази ситуация авторката е със статут на дете, нищо, че е на 17. При появата на бебето се създава пренареждане и тя не се чувства "хваната на хорото", а пренебрегната и незачетена в новото. На майката със сигурност също не й е лесно да жонглира между ревнуващо голямо дете, ревящо бебе и нов мъж. Така като се замисля и бебето, и бащата... всеки в картинката си има за какво да пусне тема.
Авторке, и аз мисля, че трябва да поговориш с майка ти - без тръшканици и обвинения, помогни й да ти помогне. Със сигурност е преуморена и физически, и психически, всеки иска нещо от нея, затова не й се сърди, а и кажи как се чувстваш.
Колкото до това какво искали 17-годишните от родителите си - ами много. Искат да си поговорите за това какво се случва в училище, да ти покажат новите си приятели, да ти разкажат за книгите/филмите/парчетата, които са ги впечатлили, за учителите, за любовите, за предателствата... хиляди малки и големи неща. Понякога искат да се посмееш с тях, друг път да им се скараш. Да сте близки, май това искат. И това е най-естественото нещо на света.
Авторке, и аз мисля, че трябва да поговориш с майка ти - без тръшканици и обвинения, помогни й да ти помогне. Със сигурност е преуморена и физически, и психически, всеки иска нещо от нея, затова не й се сърди, а и кажи как се чувстваш.
Колкото до това какво искали 17-годишните от родителите си - ами много. Искат да си поговорите за това какво се случва в училище, да ти покажат новите си приятели, да ти разкажат за книгите/филмите/парчетата, които са ги впечатлили, за учителите, за любовите, за предателствата... хиляди малки и големи неща. Понякога искат да се посмееш с тях, друг път да им се скараш. Да сте близки, май това искат. И това е най-естественото нещо на света.
Естествено, че ще се сравнява с брат си. Вие какво очаквате - да е безумно щастлива и да го гледа непрекъснато.
Аз бях безумно щастлив, когато майка ми роди брат ми (бях на 14) и го гледах непрекъснато. Същото беше и с племенничката.
Защото сме хора и когато обичаме някого наистина, се радваме на всяко прекрасно нещо, случващо се на хората, които твърдим, че обичаме и искаме да сме част от живота им.
Бебока е на 1 година. Той има нужда от грижи, каквото и да кажем. Авторката, ако вместо да се цупеше и да пише по форуми, отиде да измие чиниите, пусне пералня и поиграе малко с братчето си, за да може майка ѝ да си почине, тогава майката ще има някакво минимално свободно време, в което да ѝ обърне внимание, да ѝ благодари за помощта и да си поговорят по женски. Но не - по-лесно е при лелите в бг-мамма.
Естествено, че ще се сравнява с брат си. Вие какво очаквате - да е безумно щастлива и да го гледа непрекъснато.
Естествено е една 17 годишна да се сравнява с едногодишно бебе?
Подиграваш ли й се?
И къде е писала, че я карат да го гледа постоянно?
Предполагам братчето ти не е било от втория ти баща, който те сОли постоянно?
Няма значение от кого е (при мен не е било от втори баща). Братчето си е братче. То е дете, бебе. Как може да си лошо настроен към едно бебе?!
Не пренебрегвайте чувствата на момичето с лека ръка.
Няма значение дали с е"лигави" или драматизира. В случая тя е в неизгодна позиция и някой трябва да ѝ покаже, че не е права, че си въобразява, че наистина държи на нея и я обича. Аз твърдо вярвам и го практикувам и в живота си, че чувствата трябва да се изразяват и показват към ближните.
Това "ама, маме, нали знаеш, че си мойто момиченце" нищо не значи. Прост куха фраза, ако детето не усеща действителната подкрепа и обич на майка си. Ако пък на мамата ѝ е тежко, пак има уста и може да го каже на Авторката: извинявай, много време ми отнема братчето ти, изморена съм, често не ми достигат сили, но при първа възможност ще си поговорим само двете". Така ще даде заявка, че детето е специално и значи нещо за нея.
Няма значение дали с е"лигави" или драматизира. В случая тя е в неизгодна позиция и някой трябва да ѝ покаже, че не е права, че си въобразява, че наистина държи на нея и я обича. Аз твърдо вярвам и го практикувам и в живота си, че чувствата трябва да се изразяват и показват към ближните.
Това "ама, маме, нали знаеш, че си мойто момиченце" нищо не значи. Прост куха фраза, ако детето не усеща действителната подкрепа и обич на майка си. Ако пък на мамата ѝ е тежко, пак има уста и може да го каже на Авторката: извинявай, много време ми отнема братчето ти, изморена съм, често не ми достигат сили, но при първа възможност ще си поговорим само двете". Така ще даде заявка, че детето е специално и значи нещо за нея.
Разликата е голяма ако вторият баща се държи враждебно, а майката ти не ви е сближила. Тогава бебето се превръща в заплаха. Имам нагледен пример за едно такова "излишно дете" и нещата не завършиха добре.
Разбира се, че не мрази майка си. В тийн годините ако не си казал поне веднъж, че мразиш родителите си, значи нещо не е било наред.
Наранено е момичето и говори неща, които не мисли. Бях писала вече защо се вкопчва в глупости като играчки и прочие. Нормален защитен механизъм.
Разбира се, че не мрази майка си. В тийн годините ако не си казал поне веднъж, че мразиш родителите си, значи нещо не е било наред.
Наранено е момичето и говори неща, които не мисли. Бях писала вече защо се вкопчва в глупости като играчки и прочие. Нормален защитен механизъм. 
Вие наистина ли вярвате, че тя мрази майка си и брат си?! Защото за мен това е реакция на самозащита на огорчено дете. Нещо в стил "ти не ме обичаш вече, защото си имаш ново дете, но няма значение, и аз не те обичам, мразя те, не си ми нужна".
Папа, тя не отхвърля тотално бебето. Нямаше да е нормално да не ревнува от него, другото е психария. Тук главната роля е на родителя, как той ще нареди фигурите, а не цялата тежест да поеме едно 17-годишно момиче. Все едно сме в комсомола "другарко, дръж се, ще победим". Ако най-близките ти те неглижират, кой да чака да я подкрепи? Майката е ключова фигура в живота на всеки човек.
Бебето е задължение на родителите си, не на сестра си. Майката като има работа да свирне на баща му да го гледа, не на дъщеря си или пък да го взима със себе си. Ако нямаше дъщеря кой щеше да й гледа бебето, че да си излиза по своите задачки, а?
В много хора няма човек!
И каква е разликата между брат и полубрат? Я да чуем сега поредния бисер.
Препоръчани теми