Майка ми ме пренебрегва заради приятеля си защо да го обичам? Той не ми е баща дори не го познавам баща ми също си има втора приятелка, но не ме пренебрегва заради нея.
Точно до преди половин час говореше тъкмо обратното. 😂
- Публикувана: 23 юни 2020, 13:58 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2020, 15:12 ч.
С мама не се разбираме
Точно до преди половин час говореше тъкмо обратното. 😂
Това си е типична интерпретация на жертва. До там стигнеш ли никой гък не може да ти каже, защото в твоите очи всяка реплика ще означава неглижиране и омаловажаване.
Вменяването на вина е манипулаторска техника. И е много разпространено в този подфорум. Четенето тук често ми оставя горчив послевкус.
Не е лигла девойката. Липсва й любов.
Хубавото е, че след година става пълнолетна и може да поеме живота си в свои ръце.
Не е лигла девойката. Липсва й любов.
Хубавото е, че след година става пълнолетна и може да поеме живота си в свои ръце.
Че то е очебийно. Уж драмата е с липсата на внимание от страна на майка й, но когато й беше поискано да обясни в какво се изразява това, акцентът винаги пада върху това какво има брат й в материален аспект.
Твърди, че ненавижда и мрази майка си, но същевременно не иска да отиде да живее при баща си, който по нейни думи се държи по-добре, въпреки че той е отправял покана към нея.
Брои количките и кошчетата на брат си, въпреки че твърди как материалното нямало значение за степента на любов на един родител.
Колкото и да се опитва да изкара майка си кофти родител така и не успява, защото на фокус изкарва винаги брат си.
Видно е, че ревнува от него, но отказва да приеме и че едногодишно дете изисква повече ресурс от време и енергия от едно 17-годишно, уж самостоятелно такова.
Твърди, че ненавижда и мрази майка си, но същевременно не иска да отиде да живее при баща си, който по нейни думи се държи по-добре, въпреки че той е отправял покана към нея.
Брои количките и кошчетата на брат си, въпреки че твърди как материалното нямало значение за степента на любов на един родител.
Колкото и да се опитва да изкара майка си кофти родител така и не успява, защото на фокус изкарва винаги брат си.
Видно е, че ревнува от него, но отказва да приеме и че едногодишно дете изисква повече ресурс от време и енергия от едно 17-годишно, уж самостоятелно такова.
Скрит текст:
Това са типични реплики за смачкване на човека. Не става дума за жертва, даже много хора не могат да вербализират причините. Това са реплики, които се натякват с години и се загнездяват в психиката. Не става дума за 2-3 пъти да се каже за някаква глупост като рев за близалка или за гадже. Става дума когато си най-уязвим и наранен вместо да срещнеш подкрепа някой да те "закопае" с "лигла си, стегни се". Помнят се такива неща и оставят горчив привкус, особено ако е казано от близък човек. И не знам как я правите тая разлика между жертва и човек, който е наранен и страда. Има хора тип "целият свят ми е виновен", но не мисля, че авторката е такава и това е съвсем друга тема.Това си е типична интерпретация на жертва. До там стигнеш ли никой гък не може да ти каже, защото в твоите очи всяка реплика ще означава неглижиране и омаловажаване.
Пренасяш преживявания върху авторката, които са твърде далече от фактите, които е дала.
Тя пише, че до миналата година, когато се ражда бебето, отношенията с майка й са били добри.
Никакви смачквания, никакви натяквания и загнездвания в психиката й.
Расла е без баща- всичката грижа на майка и баба е била за нея.
Докато майката решава, че на 36 години, с 16 годишна порасла дъщеря, има право да се опита отново да бъде щастлива.
Това е първото, което измества авторката от центъра на живота й.
Вторият "удар" е бебето- всичко се завърта около него.
И се оказва, че каката е порасла на години, но не и на акъл.
И не, тя никъде не е писала, че е имала някакъв проблем, че е била наранена от нещо, а майка й я е неглижирала.
Тя страда, че не й обръщат толкова внимание, колкото на бебето.
Това,, че има мечти, е чудесно, но това, че в същото време се изживява като жертва на майка, която не я обича, е детинско и доста лигаво.
Майка ми ме пренебрегва заради приятеля си защо да го обичам? Той не ми е баща дори не го познавам баща ми също си има втора приятелка, но не ме пренебрегва заради нея.
Точно до преди половин час говореше тъкмо обратното. 😂
А вие уж възрастните пък отказвате да приемете, че 17-годишното момиче си е още момиче и си иска мама.
Да задам ли реторичния въпрос- кой е по-незрял.....
Да задам ли реторичния въпрос- кой е по-незрял.....
Истината е че никога в семейството ми не сме имали големи възможности. Именно заради това на 16 поработих за малко. Както и написах всъщност. Наистина сега имам скъп телефон, но това е благодарение на изкарани от мен пари.
Авторката, ти си разглезена егоистка. Светът не се върти около теб и е време да го разбереш. А каква злоба те тресе, нямам думи просто.
Съчувствам ти. Казваш, че майка ти те е родила на 20 години, а те е отгледала баба ти, защото на майка ти и се е живеело още, ти планирано бебе ли беше или по погрешка? Виж темата на психолога Людмил, там е обяснено как влияе дори и бременността на плода, ако имаш възможност посети психолог, мисля, че тези травми ще те мъчат и за в бъдеще, ще ги пренесеш и в отношенията с мъжете, а това не е никак добре. Много вероятно е да станеш задушаваща в една бъдеща връзка и да искаш постоянно да ти доказват любов, просто не си сигурна в себе си. Хора, мислете като ги раждате тези деца, просто защо растат хора с дефицити, ами ето нагледно.
А вие уж възрастните пък отказвате да приемете, че 17-годишното момиче си е още момиче и си иска мама.
Да задам ли реторичния въпрос- кой е по-незрял.....
Да задам ли реторичния въпрос- кой е по-незрял.....
Съжалявам, но на 17 "да си искаш мама", която те отглежда сама откакто се помниш, а да се хвалиш как жената на баща ти те изслушвала и обичала, е просто див егоизъм и липса на елементарна зрялост.
Че кой е твърдял, че не трябва да иска мама? Точно това й обяснявахме, докато тя твърди, че я мрази и не й била близка.
Беше й казано и как да постъпи, беше посъветвана какво да прави, беше й обяснено, че при наличието на бебе е нормално тя да се чувства ощетена, оправдано или не, беше й казано, че е просто период и всички имат нужда да се адаптират към ситуацията. Тя обаче предпочете да брои нещата на брат си, да се сравнява с него и да обяснява как ненавижда майка си, ама не ще и при баща си.
Баш лигавщини си е нейното.
Беше й казано и как да постъпи, беше посъветвана какво да прави, беше й обяснено, че при наличието на бебе е нормално тя да се чувства ощетена, оправдано или не, беше й казано, че е просто период и всички имат нужда да се адаптират към ситуацията. Тя обаче предпочете да брои нещата на брат си, да се сравнява с него и да обяснява как ненавижда майка си, ама не ще и при баща си.
Баш лигавщини си е нейното.
Препоръчани теми