Енгин Акюрек в "Дъщерята на посланика". Нови и стари проекти – Тема 398

Всички герои в художествената литература, независимо дали в драма, литература или кино търсят твърде човешки цели, като дом, любов и принадлежност. В това отношение „Дъщерята на посланика” не се различава от другите телевизионни истории, но това, което го прави специален е фактът, че той представя един от най-добрите актьори от своето поколение в роля, която много водещи мъже биха подценили.

Работата на Енгин Акюрек многократно доказва, че актьорът поема огромен риск при избора на роли. От очарователния син на сладкарница, чиято годеница го изоставя в „Брак с чужденец”, до мрачния, тромав Джеват в първият му филм „Съдба”, от простотата, излъчвана от галантния Низипли, до епилептичния, обсебващ Мустафа, направи невероятен замах от виновния Керим, до честен комисар като Йомер Демир, създавайки на деликатен портрет на персонаж като Tek, изобразява страданието на мъж, погрешно обвинен в „До живот”, до трагедията на изневеряващия съпруг в „Една люов, два живота”, Акюрек сам интерпретира, какво е модерен романтичен герой.

В процеса той направи това, което малко актьори успяха да направят, т.е. разруши отдавна установения стереотип на това, което зрителите възприемат като конвенционалния герой. „Дъщерята на посланика” е поредният пример за усилията му да изобрази главния герой като човек, уязвим и следователно по-относим, вместо да пресъздава образа на перфектен мъж, традиционно асоцииран с героични водещи мъже.

В настоящата поредица неговият Санджар прави ужасяващи грешки, тъй като позволява на гнева да го изяде, докато не избухне като смъртоносна лава и унищожава всичко по пътя си. Докато приеме, че „всичко, до което се докосна, унищожавам“ (Ep-17), вече е късно за него да се върне назад. Ако думите звучат познато, то е защото Наре прибягва до същото правно основание, когато тя е организирала полета си от Мугла. В писмо до Гедиз тя пише, че не може да понесе да бъде причината за унищожаването на стари приятелства (Санджар и Гедиз) или да вбие клин между майка и син (Санджар и Халисе) и че в интерес на всички е тя да напусне и да се установи на друго място. За всеобщо облекчение, въпреки цялата искреност на написаното, това се оказва ход от нейна страна, за да предизвика Акън да я последва в чужбина, но такъв, че се оказва лош, когато Санджар открива уловката!

В някои отношения Санджар и Наре си приличат много, тъй като никога не забравят нито добротата, нито пренебрежението, често поставяйки щастието на другите над собственото си. Въпреки огромната цена, която тя понесе поради увлечението на Мюге с Акън, първите мисли на Наре са за жената, която я е приела в дома си, обича нейното дете и е й оказала емоционална подкрепа в най-тъмния период от живота й.

По същия начин, привидно глуповата, празноглава Елван, изоставена от Яхя, постепенно изхвърля образа на пронизващо звучаща и е приветствана в дома и сърцето на Наре.

От своя страна Санджар е прекарал целия си живот, работейки, за да осигури семейството си. Докато с кехлибарените си очи, поставя на място своята умна, но коварна майка, като дамата от имението, което сега притежава, отдавайки се на глупав, несигурен по-малък брат, отглеждайки сестра си и справедливо споделяйки натрупаното богатство, той не поиска в замяна нищо друго освен уважение и вярност. Както майката, така и братът го разочароваха ужасно, това неочаквано развитие на събитията, което разрушава съответните им взаимоотношения. Това, което е много интересно в повествователната структура на сериала, е начинът, по който динамиката на действието и самите герои продължават да се пренастройват.

От опустошително "аутсайдер" позиция Наре гравитира към центъра, тъй като тя печели и приятели, и съюзници: Мюге, Елван и Гедиз стават неотменни нейни привърженици, докато тя дори успява да спечели превзетия Кархраман Боз с вродено достойнство и искрено съчувствие.

От друга страна, позицията на Санджар, подкрепена само от безусловната любов на Зехра, се измества от централната сцена като "Ефеоглу" към периферията, която е опасно близо до свободното падане. Единственият герой, който се вижда да се движи между центъра и периферията, е този на наистина лоялния Каврук, който настоява за повишено внимание и търпение, въпреки собственото му разбито сърце. Показателно е, че Каврук е единствената опора, която поддържа Санджар здрав в момент, когато е изправен пред истината за собствената си безмислие.

В края на първия сезон на „Дъщерята на посланика” се сблъскваме с изумителния факт, че никой от героите в историята не е щастлив и, че спектрите на "невъзможна любов" висят над всяка връзка. Въпреки цялата история на неописуемо страдание както емоционално, така и физически, Наре никога не се е отклонявала от самотния си тъжен път на копнеж за един единствен мъж. Без да осъзнава, че напрежението между "най-добрите мъже" се дължи на взаимните им чувства към нея, тя се обръща към един за приятелство и утеха, докато другият отнема всеки миг от мислите и живота й.

Предвид усложненията, причинени от бременността на Менекше и чувството му за отговорност към нероденото му дете, Санджар вече не е в състояние да обещае на Наре нищо друго освен цял живот страстна преданост към нея и Мелек. Най - доброто, на което може да се надява, е нейната постоянна физическа близост без интимност, за разлика от ужасната перспектива никога повече да не я види. Те имат невъзможна ситуация, наистина трагична невъзможна любов!
След това има Гедиз, чийто въпрос към Наре е: "Мислиш ли, че си единствената нещастно влюбена в света?” - обобщава всичко това за него. Гедиз стои в капан между любовта и лоялността, тъй като не може нито да признае чувствата си към жената, която обича, нито да предаде приятелството си със Санджар. Неговата позиция се усложнява и от факта, че той знае, че чувствата му са несподелени. Ако трябваше да признае, както почти го прави понякога, той със сигурност щеше да загуби както приятелството на Наре, така и това на Санджар. Въпреки че Гедиз наскоро се присъедини към клуба за сърдечни болки, чувствата му, колкото и да са искрени и страстни, не могат да съперничат на историята, споделена от Санджар и Наре. Това също е невъзможна любов. Само сестра му осъзнава колко болезнено е Гедиз да види, че Наре се опитва да оправи живота си, докато се бори смело да създаде дом за себе си и детето си. Емпатията на Мюге се ражда не само от братската любов, но е резултат от собственото й мъчително преживяване, което я остави опустошена, засрамена и отчаяна. Любовта й е невъзможна, откакто се основава на измама и лъжа, и й отне много време, за да се върне към живота, поддържан от любящ и прощаващ брат.

По същия начин, Санджар помага на сестра си да преживее също толкова ужасно преживяване, въпреки че Зехра има късмет да бъде спасена благодарение на бързото си мислене. Трагедията в нейния случай е не само неспособността да разпознае собствените си чувства към Каврук, но и фактът, че майката на Зехра недвусмислено заяви, че любовта им е невъзможна. Въпреки зловещото предупреждение на Каврук, че бракът без любов е по-лош от погребението, Санджар продължава сватбата. Не защото е привлечен от Менекше, а защото след девет години е загубил всякаква надежда. Може би неговото състояние на ума е най-добре илюстрирано от четирите легенди за Прометей.

Първата от тях се отнася до наказанието, дадено на Прометей, че е откраднал огъня от боговете и го е дал на човечеството. За наказание той бил окован на върха на планина в Кавказ и боговете изпратили орли, които поглъщали черния му дроб, докато растял отново.

Във втората се казва, че болката от орловите човки вкарват Прометей по-дълбоко в скалите, докато самият той не стане един от тях.

Третата легенда продължава, че предателството е забравено във времето, т.е. боговете са забравили, орлите са забравили, самият Прометей е забравил.

С течение на времето, според четвъртата легенда, се появи странна умора. Боговете са уморени, както и орлите. Дори раните на Прометей са уморени и затворени.

Точно това се случи със Санджар. Сърцето му се е вкаменило, раните му са се вкаменили дълбоко в него и той се е уморил да чака, да копнее и да се надява. Когато майката продължава да настоява, той най-накрая се отказва. Така че виждаме, че и двамата партньори се женят по погрешни причини: Санджар - да забрави Наре и Менекше - да избяга от бедността.

Животът обаче има други планове за двамата. Санджар открива, че всичките му опити да забрави любовта на живота си не водят до нищо, тъй като Наре за него е същото като кръвта и дишането за живота. Кратката, но тайна афера на Менекше с Локи остана неразрешена, тъй като той беше в затвора, когато Халисе уреди този брак.  Новата булка скоро открива, че статутът и богатството са безсмислени без любов и ако някога е имало класически пример за несъвместим брак без любов, това е техният брак. Не е, че Менекше не се опитва, а че вродената й несигурност и подлост разрушават всички планове, които тя прави, за да дискредитира Наре и Мелек. По същия начин, чувствата на Локи към Менекше остават пазена тайна на невъзможна любов, която се раздира на ръба на заплашеното разкриване.

Що се отнася до бездетния брак на Елван и Яхя, това е връзка, основана на комфорт и навици повече от всички други чувства. Бракът им е метафора за безплодните земи на сърцата им, в които Яхя никога не успя да узрее и да обича жена си, това е, което затруднява завръщането на Елван у дома. Превръщането на Елван от тъпа, нескромна снаха в жена, която има голяма способност да обича и да защитава несправедливо обидените, е много навременно. Тя става емоционалната подкрепа, от която се нуждаят Наре и Мелек, точно както "семейство само за жени" прави Елван наистина обичана и ценена за първи път. Въпреки че е достатъчно проницателна, за да разпознае мотивацията зад внезапните извинения и молби на Яхя и Халисе да се прибере, решението на Наре да се премести в Швейцария не й оставя друг избор, освен да се върне в къщата без любов и брак без любов. И все пак, когато нощта е най-тъмна, знаем, че светлината на деня не е твърде далеч. Както Св. Франциск от Асизи казва: "един слънчев лъч е достатъчен, за да прогони много сенки.”

За всички влюбени с болно сърце: Санджар, Наре, Елван, Гедиз, Зехра и Каврук, слънчевият лъч, който прогонва някои от гъстите паяжини в сърцата им, идва под формата на осемгодишно красиво дете, което има дивата коса на майка си и сиво-зелените й очи. Приликата не свършва дотук: Мелек притежава същия пламенен, независим дух, който майка й излъчваше, упоритост, толкова непреклонна, колкото баща й, и зрялост, удивителна в толкова млада възраст.

Любовта наистина има много лица и форми, а малкият ангел преобразява живота на всеки герой по сладки начини. Санджар открива, че неговата "малка дама" осветява най-тъмните кътчета на сърцето му, изпълвайки го с радост и наслада. Виждаме как неговият обикновено мрачен поглед се трансформира в този на човек, който е почти неузнаваем. Обичайното му сурово, неуловимо лице се трансформира и тъмните очи се омекотяват (както се случва само при Наре ) при вида на Мелек. Той се научава отново да се смее, да я дразни, когато се обижда, да се наслаждава на интелигентността й и да бъде вечно благодарен за удоволствието, което носи на любовното му гладувано сърце. Именно в невинните й радости той започва да вижда надежда за по-добро бъдеще. Колкото и да съжалява, че е пропуснал незабравими моменти от живота, като раждане на дете, първа усмивка, стъпка, дума, той никога не е бил толкова щастлив, колкото в компанията на Мелек. Тя осветява живот, който е бил толкова тъмен, че той едва оцелява през нощта, в която се изгуби.

По същия начин, Мелек е за Наре това, което е кислородът за цял живот, а отчаянието й от изчезването на детето е твърде забележимо, когато тя припада, плаче неконтролируемо и губи контрол. Паниката на Санджар се крие под фалшивото спокойствие, докато се опитва да разсее страховете на Наре, като безмилостно търси Мелек. Възхитително е, че дори в това състояние мислите му работят извънредно, свързвайки точките между изчезването на Акън, катастрофата на Каврук, отсъствието на Мелек и накрая „случайното” откриване на детето на селския път от Кахраман през нощта в близост до мястото на произшествието. Въпреки че незабавно отхвърля плана на Наре да се премести в Швейцария, нещо вътре в него му подсказва, че това може да стане възможно. Борейки се с болката, която се издига в стомаха му, докато той разсъждава, моли се, пледира за известно отлагане от най-лошото наказание, което Наре може да му причини, той предлага един ден на щастие.

От своя страна Наре, претърпяла каквото могат малко жени, остава достойна и принципна. Тя не е от жените, които молят мъжа да напусне бременната си жена, за да не е нещастна тя и детето й, нито пък е някоя, която се задоволява с трохите на нечия маса. Очевидното им отчаяние раздвижва дори Гедиз до сълзи, който е, както вече обсъдихме, поредната жертва на невъзможна любов. Това, че Мелек е дъщеря на Наре, е достатъчно за него, за да се грижи за нея, докато за Елван Мелек е дете, което никога не е имала. Да я къпе, да готви за нея, да пазарува с нея, притискайки топлото й телце близо и да избърше сълзите й, бездетната майка живее с мечтата, за която винаги е копняла.

Може би една турска поговорка обобщава какво представлява ситуацията: „Който няма деца, има една скръб, а който има деца, има хиляда скърби“. Заедно с невъзможната им любов, има само една тъга за Елван и Гедиз, докато за Санджар и Наре има хиляди.[/i][/color][/b]