Семейството или родителите?

Ти как виждаш изход от ситуацията?
Изглежда, че да се изнесете от там не е опция за вас.

Права си в твоето положение - на имащ варианти.Хората ги мислят тези неща, когато нямат друго решение в случай на   изгубване на този имот. Ти си права , можеш да си позволиш да махнеш с ръка.
Сега остава отношенията да оправите , от храна не може да лиши родител, а и аз вземам от дете, допълва ми, не са пенсионери, двама са, и  е рано да са на отглеждане, помощ е  до някъде.Трудно сега с работа за бащата да намерите, с този вирус  доста се обърка работата.
Като не е добре  майка му, (възможно  е наистина да се чуства зле) да си пие лекарствата и не означава все по болници да я разкарва някой, поне е ясно ,че и сама може да отиде.Той пък като е безработен баща му ,да я придружава сега.Не вие за момента ,има време и за вас да се намесите, като стане наистина нужно.

Никой няма да ти реши проблемите оттук ,бавно и полека вие двамата си ги решавайте.
Това че работиш от вкъщи не е причина да си губиш времето напразно, а и да се ядосваш.А може би сина и като се разходи с нея   и виси по кабинети и се окаже , че няма нужда, ще погледне по друг начин  на болестите и  и хипохондрията.

Много се радвам за теб, колко имоти имаш и колко наеми вземаш, но това не променя факта, че си изпаднала в едно незавидно положение, всичко това с твоето активно участие. Дано се измъкнеш, ама колкото повече пишеш, толкова повече се съмняваме, че ще се справиш.

Авторката, спасявай се и от милото,  и от свекърите.
Видяла си, че от години сина ги издържа и това няма да се промени. Дали след години ще ти е безразлично ако е  купил вместо памперси за бебо  сладолед и зрънчо за мама-народна актриса?
Въпроса семейството или родителите не би седял  пред мене при подобни използвачи. Директно си отивам при моята мама. Ако ме цени ще дойде и той. Ще си изберем имот и ще си го изплащаме. А мързелите да се оправят сами.
В много теми напоследък чета за родители/мои набори/, които от години не работят, цицат от децата за глезотийки и го намират в реда на нещата. Чудя са какви отровни хора са. У нас, ако трябва със Скъпия хляб и сол ще ядем, но няма да легнем на издръжка от детето.

Сега не ти тежи още положението, но ако родиш и останете там, ще се побъркаш. Хубаво е, че имаш имот, но това не оправдава излишните разходи по свекърите. Разбирам действително да има болен, на легло и т.н., а то Большой театър.

Много родители са егоисти и внушават на децата си, че са им длъжни. Така ги заробват и не ги оставят да се погрижат за собствените си деца и семейства, ако изобщо им разрешат да имат такива. Както казах и по-горе ние сме длъжни на децата си, а не на родителите си. На родителите помагаме ако имаме желание, а не заради дълг. Но на отровни, егоистични и нахални родители, които мислят за себе си и не им дреме, че съсипват моя живот - не помагам. Не са ме родили заради мен самата, а заради себе си - не съм ги молила да ме раждат. Като са ме създали са длъжни да ме отгледат и ако не съм доволна от гледането няма как да съм благодарна или длъжна. Ако не ме ужавават и аз тях не ги уважавам - кво като са ми родители. Айде у лево - като се научиш да се човек се обади.

На човек егоист,колкото повече даваш,толкова повече смята,че му се полага.Ако можете да си говорите директно със съпруга ти и той "вижда" правилно ситуацията изградете стратегия.Не правите услуга ,услугвайки.По-малко споделяне за успешния бизнес.Определена сума в помощ и съдействие,когато се налага.
Има хора,които не искат да се мобилизират,когато има от къде.
Всяка помощ си има граница и рамки.

Аз бях меко казано шокирана когато госпожата каза:  Ами ако изхарчат парите и искат още?  Ако са пък чак толкова финансово невежи може да настроиш всеки ден или всяка седмица да им се прехвърля по малко. Така дори бързо да профукат парите за пуканки и близалки все пак няма опасност да останат дълъг период съвсем гладни. Но лично аз не бих приела да ми се купуват продукти, защото искам сама да си избирам какво ми се яде. Струва си да се пробва горното според мен

И кое е незаконното  Основен принцип на човешкото общество е работещия да помага на децата, старите, болнитe (мисля, че Морган Фриймън го казваше в Going in Style).
Авторката я боли, че пари от семейния бюджет настрани, но няма как. Трябва да говорят и установят една достатъчна сума, докато се оправят нещата - нито повече, нито по-малко.

Абе ако се раздели с този, направо да пита следващия мъж в на първа среща дали родителите му са починали

Авторката не й пречи, че мъжа й има родители, нито че им дават пари, тя го е предложила даже, а цирковете им. Да помагат на родител е чудесно и похвално, да издържат изцяло здрави хора, на които все не им стига- съвсем не. И както описва, нещата не отиват на оправяне. Те са си свикнали да са на пълно отглеждане постоянно.
Ама така са ги научили, както й в предишна тема казах, не е луд тоя, дето яде баницата.

От развоя на темата ми идва наум дали , ако не греша каза общ бюджет, не са всички на този общ бюджет, готвят и  се хранят заедно.И дали свекървата не готви?                                                                                                                       
Ако е така,  и ние така сме били години наред, младите от ден първи поддържат всичко, старите  си питат  цървулите ,здрави и прави, на работа, и аз милата ,чак сега  се сетих ,тези последните години, че са били  на 46-50  по онова време. Но заедно се живееше.И после като ни стегна  живота, разболя се мъжа ми,  почнаха да дават по 2 по 10  за сметки, накрая  останахме със свекървата  и двете на пенсии и тя увеличи на 20 лв месечно. С чиста съвест ги прибирах.
И се сещам  като се разболя деверът,  почина, след време  двете вече останали ми вика , ти не даде тогава пари да се лекува. Чак сега   схванах ,че не моите пари е искала, (тогава изригнах от яд откъде - накъде аз да плащам за него)  а тя е искала да каже ,че съм повлияла на мъжа ми да не даде.Той човечечът бе питал сина вярно ли е че е на пълна такса,  а не държавна поръчка, вярно беше и не натиска. Има си семейство човекът , имоти имат,  явно не дават. То за това сега няма да ги наследи никой нататък.
А всъщност пак аз трябваше да дам пари, че мъжа ми вече бе на инвалидна пенсия.И пазач, за него не стигаха.Болници ,лекарства .

Остатъци от миналото са това, така беше за някои от нас и продължава. Който има късмет му дават, на другите късметът е  да дават те.
Пари се изкарват, отношения не се поправят лесно.Веднъж като намразиш някого си остава така.

Авторке, извинявай, но историята е напълно абсурдна.
Живеете в къща, която не е ваша и изплащате половината на братовчедката. Когато изплатите тази половина, тя става ваша, но другата половина е на майка му: правилно ли съм разбрала? От къде знаете, че братовчедката ще ви прехвърли своята половина - договор ли, какво имате? Това ми е много съмнително.

Не искате да се местите, защото смятате за своя къща, от която притежавате 0% - как така, не разбирам. В друго жилище ще знаете какво правите - според мен за тази къща не знаете какво правите изобщо - или не съм разбрала, моля за обяснение.

Изплащате чужд заем  - WTF?
Ти имаш възможност за собствен бизнес, но не я реализираш, за да работиш такси - WTF?
Обичате се, имате се с мъжа ти, но нямате брак, нито каквито и да е изгледи за деца, но се залъгвате, че ще имате, без ясен план - WTF?
Някаква мешавица има и с твоите имоти: Нещо ми се струва, че се водят твои, но са от родителите ти и затова те получават наемите, При цялата си инвалидност те ви подкрепят финансово, като обаче вие и двамата имате бизнеси, а мъжът ти е управител - WTF?
Инвестираш собствени пари и време, не развиваш собствена кариера, но същевременно нищо не ти е гарантирано в това "семейство", защото това реално не е твоето семейство, а това на мъжа ти с родителите му, където ти присъстваш - като каква, спонсорка?

Честно, главата ми се замайва, само като ти чета "бакиите". Ти наивен човек ли си, прекалено себеотдаен, прекалено доверчив?

За мен, напиши си списък на финансовите елементи, които те засягат, а те донакъде са тези, които изброих.
Остави майка му да си е хипохондричка - жената живее в своя си дом, издържана от сина си. Ако той иска, винаги може да наеме човек, който да я вози насам-натам. За какво хабиш нерви, като той знае каква е, а и да не знае - това не е твоя работа, да се бориш с жената, в чиято къща живееш.
Просто се разберете с него: ето, скъпи, има прекалено много разходи, аз имам намерение да се развивам с моя си бизнес - дай да направим един добър финансов план, кое откъде, за да мога да се развия аз като хората, да си внасям осигуровки, че тя старостта ще дойде един ден. А организационно ти, миличък,  ще прецениш дали да наемеш човек за майка ти, или баща ти се грижи за нея. И, слънце, много ми е натоварено с обща къща, дай да отидем в мой имот или да си купим общ.
Нещо такова си представям.

Ох, пълна бъркотия. С двата крака у батака. Отиди някъде на спокойствие, поне за 24 часа и си помисли коя си ТИ и какво е добре за Теб.
Не за свекървата, не за свекъра, не за мъжа, а за себе си мисли!

Никой не прави нищо през собствена воля и потребност.
Щом ври тоя турлюгювеч, значи всичко е точно.

Родителите ни са докато гледат. Има разумни, иманеразумни - нищо не можем да направим. Тук ни е зачукан дълга от рождение.
Ако не си имал отровни отношения, които да те накарат да скъсаш с тях, ще ходиш, ще носиш, ще се обгрижваш и ще викаш- родители са ми, какво да направя.

Грижата значи всичко. Да имаш очи да видиш.

Изчетох първа страница и направо ми кипна да не казвам кое.
В резюме - ти изплащаш техен заем, изплащаш и къща, която е наследствена от бабата и дядото на мъжа, с когото ти нямаш брак. Как за бога още трябва да се изплаща тази къща не мога да си обясня. Трето поколение изплаща една къща. Както и да е, не е толкова важно, но говори за финансовата култура на хората, с които смяташ да се сродяваш.

Страшен батак, в който аз лично никога не бих се навряла доброволно. Пари на никого не давам, никого не издържам и не развозвам. Изкарвам пари, обаче те са за мен, моето семейство и моето дете. Никой друг не ме интересува, всеки има глава на раменете си и трябва да мисли за своето оцеляване.

Защото едно е да помогнеш еднократно на човек във временно затруднение, друго е да издържаш напълно някакви лумпени и готованци, които ще те цоцат и използват, докато си жива. Твоят случай е вторият. И един ден може и да те натирят с дрехите на гърба. Щото, къщата дето я изплащаш е наследствена. От бабата и дядото.

Ужас просто!