Аз още не мога да разбера, защо следва да се помага финансово на родителите на приятеля на авторката, след като и двамата са все още в трудоспособна възраст. Не прочетох да са с признат процент инвалидност, трудоустроени и т.н. Щом бащата е останал без работа от скоро, поради настоящата криза, би следвало да се е записал в бюрото по труда и да получава обезщетение. Няма лошо синът му да му намери работа, ако може. Но дали бащата търси и иска да намери? За свекървата разбрах, че в момента работи. Според мен авторката и приятелят трябва да се изнесат възможно най-скоро и да спрат абсолютно всякакво финансиране на родителите на приятеля на авторката. Подозирам, че тогава свекърът ще си намери работа или поне ще се запише на бюрото по труда, а свекървата ще се опита да запази своята. Като няма кой да им плаща кредита, неизплатения дял от имота и кой да им дава средства, вероятно ще се ориентират набързо какво трябва да направят. Но това може да стане само ако приятелят е мъж на място, а на мен не ми изглежда такъв. Обръщам внимание и на факта, че родителите ще имат и проблеми с пенсионирането, ако стоят без работа сега. Това предполага лоши пенсии, които отново следва да бъдат компенсирани от авторката. Според мен тези хора са свикнали да получават наготово и така им изнася. Има кой да им дава, изплаща и погасява заем, дял разходи и те не правят усилие да разчита т сами на себе си. Представям си какво ще е като се пенсионира т.
- Публикувана: 26 юни 2020, 09:36 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2021, 13:12 ч.
Семейството или родителите?
Аз разбирам защо се помага. Родители, чувство за синовен дълг и прочее. Въпросите са други. Първо, защо помощта се счита задължителна и изискуема. Второ, защо авторката полага грижи за чужди хора. Трето, защо авторката дава пари друг човек да изкупи чуждо жилище, а не за наем за себе си. Четвърто, този мъж здрав ли е физически и психически, отговорен ли е.
По принцип ми убягва логиката, че щом някой живее с възрастните си родители и им помага, това го прави отговорен. Моите наблюдения са, че това са всъщност страхливи, безотговорни хора, които са намерили перфектното оправдание. Смисъл, кой би посмял да ти каже, че си недорасъл страхливец, когато на 30-40 живееш с майка си, бедната възрастна и болна жена?
По принцип ми убягва логиката, че щом някой живее с възрастните си родители и им помага, това го прави отговорен. Моите наблюдения са, че това са всъщност страхливи, безотговорни хора, които са намерили перфектното оправдание. Смисъл, кой би посмял да ти каже, че си недорасъл страхливец, когато на 30-40 живееш с майка си, бедната възрастна и болна жена?
Не бях на линия поради ангажименти. Сега ще отговоря на някой въпроси, които ми зададохте:
1. Решихме да живеем тук, защото е къща, спокойно, широко, дори за дете мислех, че ще е хубаво да тича по двор, а не до панелка
2. Сметките и храната винаги са били отделни.
3. Относно свеки - тя не беше толкова голям мързел и хипохондрик от началото. Личното ми усещане е, че и двамата започнаха да се държат така, когато с мъжа си стъпихме на краката и видяха, че вече имаме възможности (не сме милионери, както казах прохождащ бизнес имам, за който мъжа ме подкрепи, но можем да си позволим да живеем нормално - да излизаме, да пътуваме, да спестяваме, след разходите). Аз обаче все си мисля, че това, че имаме повече от тях не ни прави длъжни.
4. Къщата още не се изплаща - предстои до няколко месеца прехвърляне.
5. Гаджета бяхме 8 години, защото аз учех, работех и не желаех семейство в онзи момент - на 29г съм сега.
6. Говорила съм с него по темата - без особен резултат, за това писах тук.
Като изводи от Вас:
Разбира се можем да се разделим, но ми се иска да не се отказвам от раз, някак нелепо ми е - има проблем - довиждане.
Действително очевидно той не е точно определил кой му е семейство. Това, което си мисля е дали има начин да отиде на психотерапевт, аз съм била и определено ми помогна точно за тези граници и определям на семейство - широко семейство. Смятам, че ако не желае да отиде или да водим смислен диалог, резултатът е ясен. Прави сте, че прекалих с грижите, но така съм свикнала - от 8 клас се грижа за баща, майка и това ми се вижда някак нормално, но преди да го прочета тук някак не го отчитах като проблем.
1. Решихме да живеем тук, защото е къща, спокойно, широко, дори за дете мислех, че ще е хубаво да тича по двор, а не до панелка
2. Сметките и храната винаги са били отделни.
3. Относно свеки - тя не беше толкова голям мързел и хипохондрик от началото. Личното ми усещане е, че и двамата започнаха да се държат така, когато с мъжа си стъпихме на краката и видяха, че вече имаме възможности (не сме милионери, както казах прохождащ бизнес имам, за който мъжа ме подкрепи, но можем да си позволим да живеем нормално - да излизаме, да пътуваме, да спестяваме, след разходите). Аз обаче все си мисля, че това, че имаме повече от тях не ни прави длъжни.
4. Къщата още не се изплаща - предстои до няколко месеца прехвърляне.
5. Гаджета бяхме 8 години, защото аз учех, работех и не желаех семейство в онзи момент - на 29г съм сега.
6. Говорила съм с него по темата - без особен резултат, за това писах тук.
Като изводи от Вас:
Разбира се можем да се разделим, но ми се иска да не се отказвам от раз, някак нелепо ми е - има проблем - довиждане.
Действително очевидно той не е точно определил кой му е семейство. Това, което си мисля е дали има начин да отиде на психотерапевт, аз съм била и определено ми помогна точно за тези граници и определям на семейство - широко семейство. Смятам, че ако не желае да отиде или да водим смислен диалог, резултатът е ясен. Прави сте, че прекалих с грижите, но така съм свикнала - от 8 клас се грижа за баща, майка и това ми се вижда някак нормално, но преди да го прочета тук някак не го отчитах като проблем.
От 8 клас се грижиш за родители..... След това 8 години сте гаджета с мъжа ти и започваш да се грижиш за неговите родители? Не си искала семейство, но щом си поискала, си го представяш в двора на други хора?
Искаш широка къща - има и други къщи с дворове. Не е само тази на свекърите. Само казвам.
Искаш широка къща - има и други къщи с дворове. Не е само тази на свекърите. Само казвам.
От 8 клас се грижиш за родители..... След това 8 години сте гаджета с мъжа ти и започваш да се грижиш за неговите родители? Не си искала семейство, но щом си поискала, си го представяш в двора на други хора?
Искаш широка къща - има и други къщи с дворове. Не е само тази на свекърите. Само казвам.
Искаш широка къща - има и други къщи с дворове. Не е само тази на свекърите. Само казвам.
Ами не е ли нормално човек да се грижи за близките си.. Не си представях точно това де, но в общия случай го приемам за правилно.
fallen_angel., защо искаш да го пращаш на психотерапевт? Аз бих седнала да поговоря с него и да поставя граници в грижите за все още здравите и прави негови родители. Редно е да спреш да вземаш пари от майка си, както и да спреш да издържаш двамата готованеца.
Изобщо, трябва да се обособите като отделна семейна единица и това най-добре ще стане, ако живеете отделно и самостоятелно. Той има проблем с понятията си за редно и нередно в семейството, но според мен ти също имаш проблем с прекаленитте грижи и чувство за отговорност към хора, които всъщност са използвачи и развейпрах.
Както казах, аз например никога не бих допуснала подобно положение да се случи изобщо. Първо и най-важно, никог не бих живяла с други хора. Като искам къща с двор, където бъдещото ми дете да бяга - купувам си я. Не се натрисам в някоя чужда, защото после такова неразумно действие ти излиза през носа.
Изобщо, трябва да се обособите като отделна семейна единица и това най-добре ще стане, ако живеете отделно и самостоятелно. Той има проблем с понятията си за редно и нередно в семейството, но според мен ти също имаш проблем с прекаленитте грижи и чувство за отговорност към хора, които всъщност са използвачи и развейпрах.
Както казах, аз например никога не бих допуснала подобно положение да се случи изобщо. Първо и най-важно, никог не бих живяла с други хора. Като искам къща с двор, където бъдещото ми дете да бяга - купувам си я. Не се натрисам в някоя чужда, защото после такова неразумно действие ти излиза през носа.
Хубавото е , че сте на отделен бюджет.Второто хубаво, че си наясно вече с проблемите.
Това ,че вие имате не значи да го поделите всякак, двама са ,да си правят сметката, евентуална помощ за минимума, топло, - ако е дърва разхода е наведнъж и непосилен понякога, да добавите ,не изцяло да поемате.
Говоря като човек ,на когото добавят, сама ,пенсионер по болест.Вече и по години.Голям разход - дърва, ремонти.
Това прехвърляне ви задължава и обвързва, срещу него ще си имате грижи и проблеми.С разбрани хора е лесно.С другите не.
Сега е времето да определите границите.Помощ, не издръжка.
Да си бъде колкото иска хипохондрик ,има си мъж да и бере грижа ,не ти.Вие в краен случай, когато наистина има нужда.
Не определите ли сега и мълчите за бъдещето, за това ,че сте отделно семейство, че бизнесът ти си е твой, резултатите от него - също, не ви прави едно цяло и не са за гледане още, не са ви деца, отдалечаване доколкото е възможно, всеки за себе си, ще се оплакваш до безкрай, ще си теглиш защото с дете е доста трудно да вземеш решения за скъсване.
Той да е наясно с кого е.
Като не е наясно, зле за двамата.
Това ,че вие имате не значи да го поделите всякак, двама са ,да си правят сметката, евентуална помощ за минимума, топло, - ако е дърва разхода е наведнъж и непосилен понякога, да добавите ,не изцяло да поемате.
Говоря като човек ,на когото добавят, сама ,пенсионер по болест.Вече и по години.Голям разход - дърва, ремонти.
Това прехвърляне ви задължава и обвързва, срещу него ще си имате грижи и проблеми.С разбрани хора е лесно.С другите не.
Сега е времето да определите границите.Помощ, не издръжка.
Да си бъде колкото иска хипохондрик ,има си мъж да и бере грижа ,не ти.Вие в краен случай, когато наистина има нужда.
Не определите ли сега и мълчите за бъдещето, за това ,че сте отделно семейство, че бизнесът ти си е твой, резултатите от него - също, не ви прави едно цяло и не са за гледане още, не са ви деца, отдалечаване доколкото е възможно, всеки за себе си, ще се оплакваш до безкрай, ще си теглиш защото с дете е доста трудно да вземеш решения за скъсване.
Той да е наясно с кого е.
Като не е наясно, зле за двамата.
Самият факт, че сте в тяхната къща, вече е причина и те да ви чувстват длъжни, и вие дс се чувствате длъжни.
Ок,не е от раз. Да видим - от колко време са проблемите в тази връзка? И най-вече, от колко време ти виждаш следния проблем:
Защото това действително е проблем. Повече от 1/3 от твоите 29 години е заминала с човек, който не те вижда като съпруга и майка на децата си, но те вижда да плащаш чужди дългове.
Нормално е. Защо тогава те му създават проблеми? Да не лягаш здрав и прав на ръцете на бездетния си син също е грижа.
На теб тези хора не са ти близки. И това не е, защото са злите свекъри. Те дори не са ти свекъри, нямате брак със сина. Как ги виждаш близки, не знам, единственото обяснение, което се сещам, е да имаш огромни проблеми от детството и да активираш компенсаторен механизъм и търсиш някакво изкупление.
Разбира се можем да се разделим, но ми се иска да не се отказвам от раз, някак нелепо ми е - има проблем - довиждане.
Действително очевидно той не е точно определил кой му е семейство.
Ами не е ли нормално човек да се грижи за близките си.. Не си представях точно това де, но в общия случай го приемам за правилно.
На теб тези хора не са ти близки. И това не е, защото са злите свекъри. Те дори не са ти свекъри, нямате брак със сина. Как ги виждаш близки, не знам, единственото обяснение, което се сещам, е да имаш огромни проблеми от детството и да активираш компенсаторен механизъм и търсиш някакво изкупление.
Паднал ангел, това с психотерапевта не ми се вижда да е добра идея. Той няма психически проблем, живее с техните, помага им, ти си насреща за услуги, субсидиране и пренос-превоз.
Твой е проблемът според мен и вземи си го реши. Напълно допускам, че мъжът е добър и отговорен, само че не разбира твоята гледна точка.
Опитай се да му я обясниш, и нека да не е каква хипохондричка е майка му. Не намесвай (според мен) неговите отношения с родителите му, а наблегни на твоето неопределено положение, на невъзможността да бъдете истинско семейство. И дали той иска изобщо семейство, в което вие да сте си заедно и да си родите и отгледате деца.
Ако държиш на него, му го покажи, като точно му обясниш как би искала да се развият отношенията ви и поискай той да каже своята идея и кога смята да я осъществите. Кажи ясно кое е неприемливо за теб, без да обиждаш майка му и да я изкарваш, че тя е проблемът - защото не е.
Твой е проблемът според мен и вземи си го реши. Напълно допускам, че мъжът е добър и отговорен, само че не разбира твоята гледна точка.
Опитай се да му я обясниш, и нека да не е каква хипохондричка е майка му. Не намесвай (според мен) неговите отношения с родителите му, а наблегни на твоето неопределено положение, на невъзможността да бъдете истинско семейство. И дали той иска изобщо семейство, в което вие да сте си заедно и да си родите и отгледате деца.
Ако държиш на него, му го покажи, като точно му обясниш как би искала да се развият отношенията ви и поискай той да каже своята идея и кога смята да я осъществите. Кажи ясно кое е неприемливо за теб, без да обиждаш майка му и да я изкарваш, че тя е проблемът - защото не е.
Мислих си за теб.Представи си, че съседката ти ти е най-добрата приятелка.Събирате се, но ти се обажда, дори не пита, но ти казва аз ще намина.Не бърка в портмонето ти , можеш да я почерпиш което ти поискаш, можеш да разчиташ на помощ от нея и тя от теб.
Сега семейството ти - близки хора сте, помагате си, дете оставиш, даваш когато няма, но сте отделни семейства ,отделни къщи и го правиш когато ти решиш и каквото решиш, тя също- помага когато може и както може.Но не си бъркате "къщите", не е задължение, а нещо друго - въпрос на желание и възможности.
Дано е удачно сравнение, но и да не е , поне е близо като отношение и начин на живот.
Не е проблем ,че помагате ,че ги возиш, че се отнасяш като близка.Проблем е, че те смятат за длъжна и си даденост, там си и като свирнат - потегляш.Влизат семейство във семейство и се сливат.
Знам ,че няма деца още.Знам какво е , защото бе така при нас.Заедно , общо ,докато стана да се отдалечим, да не ми нарежда донеси ми, премести, почисти ми, иди насади на лозе.Няма как напълно отделно, но се наложи малко разделяне, защото нещата се променят.
Заедно, младите поемат , старите лягат отгоре и чакат.
За помощ - тя казва аз съм питала моята свекърва всяка сутрин дали ще ми гледа децата да ида на нива.Като ти каже така ти минава мерак да питаш дори.Но в болница съм влизала ,тя е поемала децата, пак съм носила храна като имам, като ям препечени филийки и тя може да си препече, не съм длъжна.
Щом казваш ,че от сега сте отделно домакинство, по - лесно ще стане другото, да пита може ли.Не да иска полагаемо.
Сега семейството ти - близки хора сте, помагате си, дете оставиш, даваш когато няма, но сте отделни семейства ,отделни къщи и го правиш когато ти решиш и каквото решиш, тя също- помага когато може и както може.Но не си бъркате "къщите", не е задължение, а нещо друго - въпрос на желание и възможности.
Дано е удачно сравнение, но и да не е , поне е близо като отношение и начин на живот.
Не е проблем ,че помагате ,че ги возиш, че се отнасяш като близка.Проблем е, че те смятат за длъжна и си даденост, там си и като свирнат - потегляш.Влизат семейство във семейство и се сливат.
Знам ,че няма деца още.Знам какво е , защото бе така при нас.Заедно , общо ,докато стана да се отдалечим, да не ми нарежда донеси ми, премести, почисти ми, иди насади на лозе.Няма как напълно отделно, но се наложи малко разделяне, защото нещата се променят.
Заедно, младите поемат , старите лягат отгоре и чакат.
За помощ - тя казва аз съм питала моята свекърва всяка сутрин дали ще ми гледа децата да ида на нива.Като ти каже така ти минава мерак да питаш дори.Но в болница съм влизала ,тя е поемала децата, пак съм носила храна като имам, като ям препечени филийки и тя може да си препече, не съм длъжна.
Щом казваш ,че от сега сте отделно домакинство, по - лесно ще стане другото, да пита може ли.Не да иска полагаемо.
Хващам се за точка първа от поста ти. Да, къща е, широко е, но не е ваше. Айде, поне други хора да нямаше там, да се нанесете ама то има. Хубаво ще е дете да тича там, да, но детето е толкова хипотетично, че няма накъде. Ако вече беше налично, добре, да кажем, че искаш да е на двор, макар че от раждането до момента, в който започне да тича по тоя двор има поне година, че и нагоре. И последно, много хора гледаме деца в апартамент. Ми нито са по-малко деца, нито им е толкова зле. И моите родители имат къща с голям двор, а аз гледам дете в панелка вече осем години. Уикенда ходи и тича на двора, лятото изкарва там няколко седмици. И за секунда не съм си помислила да се пренеса да живея там, особено след като имам налично жилище и нямам финансови проблеми, които да го налагат.
Нещо недоизказано има в това пренасяне при тях при условие, че не споменаваш и при вас за липса на площ или проблеми с пари. Но ти си знаеш. Все пак аргументите ти за пренасянето там са меко казано несериозни. Да позная ли, че идеята не е била твоя?
Нещо недоизказано има в това пренасяне при тях при условие, че не споменаваш и при вас за липса на площ или проблеми с пари. Но ти си знаеш. Все пак аргументите ти за пренасянето там са меко казано несериозни. Да позная ли, че идеята не е била твоя?
Особено с бизнес, който си е стъпил на краката
Хай, тя е израснала с болни хора, баща й си е заминал, от ученичка са я хванали тези - хем млада-зелена, хем след емоционален удар. Стигнала е да ходи на психотерапевт.
Почти сигурна съм, че чувства вина заради баща си, че не се е постарала достатъчно, и сега това избива.
Виж, не искам да съм груба, но времето, парите и най-вече фертилните ти години заминават за двама здрави мързеливи старчоци и техния смотан син. Единственото, което получаваш ти, е временен покрив и експлоатиране на емоционалната ти травма.
Ако толкова ти липсва баща ти и се чувстваш виновна за него, и искаш да се грижиш за някого - в Германия дават 2600 евро за болногледачки, пак си с осигурен покрив, даже май и храна осигуряват. Не ти прибират парите, не си вързана с неадекватен мъж.
Почти сигурна съм, че чувства вина заради баща си, че не се е постарала достатъчно, и сега това избива.
Прави сте, че прекалих с грижите, но така съм свикнала - от 8 клас се грижа за баща, майка и това ми се вижда някак нормално, но преди да го прочета тук някак не го отчитах като проблем.
Ако толкова ти липсва баща ти и се чувстваш виновна за него, и искаш да се грижиш за някого - в Германия дават 2600 евро за болногледачки, пак си с осигурен покрив, даже май и храна осигуряват. Не ти прибират парите, не си вързана с неадекватен мъж.
Скрит текст:
От 8 клас се грижиш за родители..... След това 8 години сте гаджета с мъжа ти и започваш да се грижиш за неговите родители? Не си искала семейство, но щом си поискала, си го представяш в двора на други хора?
Искаш широка къща - има и други къщи с дворове. Не е само тази на свекърите. Само казвам.
Искаш широка къща - има и други къщи с дворове. Не е само тази на свекърите. Само казвам.
Ами не е ли нормално човек да се грижи за близките си.. Не си представях точно това де, но в общия случай го приемам за правилно.
за мама, иначе ти си вярвай, че ще ти направи дете. Може би след 5-6г. да се навие, ама за целта, ще ти се наложи да си развиеш бизнеса до степен да ги издържате, без да го усещате (сега казваш, че не си позволявате бебе, щото разходите отивали за тях). Отишла у чуждите хора, щот имало било двор и да играело детето... рибата в морето още, наща' турила тигана... а и да питам - свършиха се къщите с дворове ли, че се навря в чуждата? Тая ще си остане на свекърите, независимо какво пише в НА.