Босилка, с първата част на поста ти съм съгласна, с втората – не. В моята връзка, например, аз съм тази, която подхожда хладнокръвно, логично и неемоционално. Мъжът ми е много по-склонен да се панира или ядосва за дреболии – твърди, че аз го уравновесявам и балансирам. Та, с две думи, искам да кажа, че изобщо не е задължително ролите в отношенията да са като обрисуваните от теб. Особено в днешния динамичен и колоритен свят. Даже сега, като се замисля, се сещам, че май познавам много повече емоционални и експресивни мъже, отколкото жени. В което няма нищо лошо, разбира се, просто отбелязвам.
- Публикувана: 27 юни 2020, 00:08 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2020, 10:44 ч.
Кога мъжа е склонен към изневяра?
Много мразя празни приказки в реала и хич не се хабя даже. Е уж за да се разбирам по-добре с мъжете и по - конкретно с моя собствен. Нали мъжете не искат зверилник, а кротка и мила жена.
Но е важно жената да няма навика да прави от мухата - слон, или непрекъснато да търси скрит смисъл в мъжките думи и действия. Преди всичко, жените трябва да знаят, че мъжете сме буквалисти и каквото изречем, това имаме предвид (изключвам случаите на изпечените играчи със сладките приказки, по които си падат някои жени). Скрит текст:
За да си тръгнеш от човек, който не те заслужава, се изисква не сила, а себеуважение и ценене на личното време. Абе, никой не обича ексцесии, мани ги ти тези "разголени" ситуации.
Нито агресивен ръб, нито крещяща истеричка са приятни. Ето ти малък повод за изневяра. Който няма силои да си тръгне от такива хора, търси утеха в афери.
Нито агресивен ръб, нито крещяща истеричка са приятни. Ето ти малък повод за изневяра. Който няма силои да си тръгне от такива хора, търси утеха в афери.
Горджи, а какво представлява тази "отлежала емоционалност"? В какво се състои? Съвсем сериозно питам, защото, както споменах, определям се като неемоционална, на базата на факта, че подхождам рационално към всяко начинание или решение в живота си. Също, не се привързвам лесно и рядко изпитвам истинска емпатия спрямо околните.
За мен няма различни измерения на емоционалността, та ми е интересно как го виждат другите.
За мен няма различни измерения на емоционалността, та ми е интересно как го виждат другите.
Блеки, ако това което пишеш е така, ...
Крис, кое по-точно?
При мен това състояние е вродено, генетично. Енергична и целеустремена жена съм, но тиха и премерена. Такава бях и като дете. Много далеч от хиперактивна, шумна и социална.По-скоро е характер (както и при теб) – не е свързано с целенасочени усилия.
Ама стига за мен. Темата верно е за друго.
Емоционалността има много измерения и надали някой може да даде определение с няколко думи в този форум. Всички тези така наречени емоции имат строго индивидуален спектър. Един човек, в това число неговата емоционалност трябва да се разглежда като част от цялостната му личност. А това включва и лични, и отношения с останалите, среда, общуване, родители, лична история (детство, роднини, родители).
Кити, аз съм супер емоционална, но разграничавам ситуациите по значимост за мен и ги отработвам според това, колко са ми важни и колко ме мързи. Овладяла съм я един вид, но тя е там. Рационална съм, стегната и без излишества.
Не съм била такава, обаче. С времето се самовъзпитах, самоподчиних и овладях. Добре ми е на мен, на другите също.
Не съм била такава, обаче. С времето се самовъзпитах, самоподчиних и овладях. Добре ми е на мен, на другите също.
А пък аз обратно – бях много възпитана, сдържана, хладнокръвна, рационална пред може би 6-7 години. Сега съм по-експресивна и без толеранс, давам отворен край на ситуациите. Не държа да завършват винаги добре. Постигнала съм емоционална разумност. Тамън ми е, другите не се оплакват. Ама и смеят ли. 
Препоръчани теми