Първи сблъсък със снахата.

  • 20 379
  • 128
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 23 810
О, аз бях голяма глезана и никога не бях пипала градинска работа. Не че сега пипам. С такава гордост опосках марулките, че свят им се изви. Ама да бяха ми казали кат' на човек - ей това е маруля и нея не пипаш, а махаш всичко останало. Пък аз си мислех, че просто трябва да почистя цялото място. То тия марули бяха просто стръкчета, не е като да са приличали на нещо дето да става за ядене.

Тук обаче ще си позволя да споделя и една изцепка на свекървата, жалко, че вчера забравих да й я припомня. Идва жената на гости при нас в София. Моят мъж я инструктирал да направи шкембе чорба, щото аз не мога. Жената взима тенджера, слага шкембето и идва ред да сипе вода. Да, ама вижда една 10 литрова бутилка и решава, че ще ползва минералната вода, а не тази от чешмата. Излива смело водата и след малко - шок, ужас и припадъци. Ха познайте дали е било вода или домашната ракия на мъжа ми. Joy Свекървата беше потънала вдън земи от срам, а мъжът ми не беше на себе си, че поне 2 литра от безценната течност замина на вятъра.

# 61
  • Мнения: 1 114
Ох, цвиля вече тук Simple Smile.

Аз също никога не съм имала село и градини и като се запознах с мъжа ми ми дойде леко шоково това ходене и кОпане и лозя и какво ли не.

От началото им казах, че аз съм родена за принцеса и да не ме търсят за работа. Постепенно обаче ми хареса да съм на въздух и да понаправя нещо.

# 62
  • Мнения: 22 867
Тонка, върна ме преди години, когато ме заведоха да копая царевица. Ама и аз градско чедо глезено, ни мотика виждало, ни царевица как се копае. Ама отивам, щото да не е пък голяма философия. Айде, една царевица няма да мога да изкопая! Ами баш я изкопах, махам, махам с оная ми ти мотика и все стръковете царевица пресичам. И на всяко посичане пискам. По едно време свекърът ми шушне: "недей вика, и да пресечеш някоя царевица, карай нататък. Като викаш, всички разбраха, мЪлчи си!" Ама това, щот си знае свекървата, пък тя копаеше по-напред.  Та от тогава му спазвам съвета, като о....м нещо, не викам, трая си да не се разбере! Joy

# 63
  • Мнения: 794
И аз от тая партия Simple Smile Не съм имала баби по села, не е като да не съм виждала градини - дядо си гледаше лозенце извън града и ходехме като малка, но по-скоро обикалях с боси крака из пръстта да съм на въздух. Но такива дейности не са ми по сърце за вършене. Ама не можах да попадна на мъже без села Grinning За щастие на селото на мъжа ми не ходя често, а и са съобразителни и разбрани родителите му, не са ме карали да работя, радват се, че сме отишли. За работата той си им помага активно.

# 64
  • Мнения: 1 114
Аз се озовах с градина и сега и асмите трябва да режа и дворът е за косене и дървета имам да садя..... Как ми се ще мъжът ми да имаше поне малко селски корен, а той е.......

Ама и утре е ден дето се вика. Ще поръчкам на тръстиката, поне да сваля някое кило.

# 65
  • София
  • Мнения: 24 839
Ходехме през лятото при бабите- едната почти кокона, без ниви и само със зеленчуци в градината.
При другата нижехме тютюн- няма по- гадно нещо на света!
Не прихванах интерес към земеделието до степен майка ми да поръчва на мъжа ми да полива цветята като я няма.

На пенсионни години изведнъж реших да се махна от София, че и градина направих, че и разсади чак.
Никога не се знае кой как ще изперка.

# 66
  • Мнения: 2 199
Аз нямам сега свекърва, но ще ви разкажа за сестрата на мъжът ми.
Направена аз идваща от България с модата ни по това време екстеншъни къса блузка, кожен панталон, абе фешън 😂😂😂 и моят мъж решава, че ще ме запознае със сестра си. Тя му е модел за подражание, изискана, възпитана и т.н.
Тази жена като ме видя имах чувството, че ще припадне, но само ми каза: да се грижиш за брат ми. Е грижа се, а тя с годините свикна със стила ми, който е далеч от първият, но още има мнооооого да уча според нея. От цялото им семейство (което е голямо) тя ми е най-близка и много ме подкрепя.

Няма да давам на снахата да припари до градината ми, че да не ми заминат цветята 😂😂😂

# 67
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 451
Аз пък имах село,даже две,и голям двор,и ниви,обаче никак не долюбвах тази работа.Веднъж ме заведоха да помагам да прекопаем царевицата, сигурно съм била 15-16 годишна,еми с първото копване и си порязах пръста-как стана не помня,но оттогава не ме взимаха с тях.А сестра ми харесваше тази работа.В момента има фирма за градинарство в Лондон и правят страхотни красоти...
ММ е изцяло градско чедо и никога не се е занимавал с такива неща.Сега техните купиха къща в родния му град с двор и свекървата си направи малка градинка.Като си ходим много се радваме на цветята и ги поливаме но дотам.
Като се замисля ще е добре бъдещата ни снаха да може да готви,защото мен почти не ме бива,а детето ми много обича домашна кухня.Но пък ако не може има безброй места ,където има вкусна храна Simple Smile

# 68
  • Мнения: 11 524
.

Последна редакция: вт, 07 юли 2020, 11:11 от Kiki.mora

# 69
  • Мнения: 2 199
Четете преди да пишете, грозно е.

# 70
  • София
  • Мнения: 24 839
Не е зле първо да прочетеш 1-2 поста, тогава да апострофираш.

# 71
  • Пловдив
  • Мнения: 20 291
На тез, темите са им оня на оная, колко е зле и обратното.... Пълни сладури... И на края се завършва с "ееей добре, че не сме като оная, дет плюва всички останали...." Joy
За една тъща да кажа аз, на моя приятелка на брат и тъщата. Не знам дали женицата е като цяло от тоя тип, но един път така станало дума за някаква тяхна позната, а тя не се сещала за коя става дума. Те и обяснявали коя, тя в един момент зацепила и възкликнала: "Аааа, онЪз грозната!". Така, де, ние не сме грозни като нея, как` Сийке, можем да си позволим да я одумваме по този начин. Wink Жената обаче е от Североизтока, където се употребяват думи "тъз" и "онъз", по нашия край не се говори така и приятелката ми умираше от кеф - хем онъзззз, хем на всичкото отгоре грозна, изобщо целият израз и звучеше "пъклено", почти като "гарванът грачи грозно, зловещо".

# 72
  • BG
  • Мнения: 476
Ха-ха, Магдена, пак ме разсмя. Женицата вероятно е била от " новите граждани" - преселниците от селата. Понеже и аз съм от най-северния север да ви кажа как се произнася - " унъс грознътъ ". В земеделска Добруджа така се говори.

Имала съм изцепки с проектосвекърви подобен тип - " Ана/ майка ми / и Вивиана ходят като принцеси по улиците, пък то на село има работа ". " Недей, мама, са жени за Вивиана. Сакън , цялата ти заплата  отива за тоалетите и." Въпросните дрешки бяха с нисък производствен разход-на пазара имаше едно магазинче с маломерни платове на цени от 2-3 лева, останали от ишлемето на местна шивашка кооперация. Имахме абонамент за "Прамо " , та  ето откъде идваха " скъпите " тоалети.   Аз бях мома първа употреба тогава, след работа висях да ровичкам по кашоните, шиех до малките часове и отивах сутринта на работа с нов тоалет.

Последна редакция: ср, 08 юли 2020, 16:08 от Вивиана Енева 634968

# 73
  • Пловдив
  • Мнения: 20 291
Вивиана,
Скрит текст:
не знам откъде е родом, живееше в областен град. Всъщност аз, а предполагам, и приятелката ми, нямам възражения хората да си казват "онъз", то си е регионална особеност; просто в случая изразът, нетипичен за нашия край, в ушите на приятелката ми беше изиграл ролята на усилвател на посичащото въздействие на "грозната", затова и беше смешно, а и на мен. Специално за нашите уши звучи така, не по принцип. Иначе дори "онази грозната" да беше, изречено с най-обработения глас и в най-книжовния стил, самото изказване е... тип "не съм от тях, как` Сийке".
-----
Цитат
" Недей, мама, са жени за Вивиана. Сакън , цялата ти заплата  отива за тоалетите и."
Така, де. Вчера си карах колата към къщи и по радиото пуснаха тази песен:
https://www.youtube.com/watch?v=9ZHDpFzFauc
"Нечу, мамо, нечу мома софиянка,
софиянки, мамо, много пари арчат..."

Последна редакция: ср, 08 юли 2020, 16:20 от Магдена

# 74
  • BG
  • Мнения: 476
Разбрах те, гротескно е. Припомням знаменития израз, че можеш да извадиш човека от селото, но селото от човека не. Някои хора и в центъра на Париж да ги курдисаш, ще намерят начин да извадят ганьовското от себе си.

Сега се сещам и за друго - заемах една дребна началническа длъжност, покрай която падаше някоя и друга командировка до София. Колежките с малки деца отказваха да пътуват заради късния час на излитане на самолета. Купувах си обувки от " Витоша ", после се фръцках с тях. И айде пак- ау, софийските обувки кой знае колко струват. Синчетата ще фалират.

Последна редакция: ср, 08 юли 2020, 16:28 от Вивиана Енева 634968

Общи условия

Активация на акаунт