Има губене на време. Когато двете страни имат различни гледни точки за живота и какво искат в момента. Не е като да не се случва едната страна да лъже другата с цел облаги. Колко теми има за мъже, дето лъжат жените, че ще се оженят за тях, ще имат деца и жените стоят и чакат, вместо да си намерят някой, който наистина да им даде семейство. Има и жени, дето лъжат, че не искат деца и губят времето на мъжа, надявайте си някой ден той да поиска. Пак си губят времето взаимно.
- Публикувана: 7 юли 2020, 21:48 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2020, 18:30 ч.
Раздяла след 7 години все едно нищо не е било
Абсолютно губене на време е когато единия ЧАКА някой да стане готов за нещо си и накрая си остане само с чакането.. 
Ако всеки си живее безцелно и е доволен на статуквото - не виждам губене на време. Ама никой не може да ме убеди, че една жена влиза във връзка без нагласи и очаквания и години наред си стои и не очаква нищо.. Има и такива да, но обикновено тогава мъжът е искащия и това крепи връзката..
Ако всеки си живее безцелно и е доволен на статуквото - не виждам губене на време. Ама никой не може да ме убеди, че една жена влиза във връзка без нагласи и очаквания и години наред си стои и не очаква нищо.. Има и такива да, но обикновено тогава мъжът е искащия и това крепи връзката..
Затова в разумен период от максимум 2.год,страните трябва да си изяснят кой какво иска и очаква от връзката.
Когато настъпи момента да се вземат важни житейски решения, трябва да се поставят ясни цели и срокове. А не - "той ми намекна, че ще се ожени за мен, ама вече 10 години не го е направил".
Няма такава думичка като "трябва" в отношенията, особено чуждите.
Живота не е само купон, а и задължения.
Няма такава думичка като "трябва" в отношенията, особено чуждите.
Живота не е само купон, а и задължения.
Качеството на сивот в-во и в това се показва, че наблягаш на личните си задължения, не на чуждите.
Качеството на сивот в-во и в това се показва, че наблягаш на личните си задължения, не на чуждите.
Приличаме си с теб, и аз съм на 24г. със седем годишна връзка, но слава богу нямаме такива преживявания като вашите. Бих ти дала като съвет да направиш всичко възможно да го преживееш. Намери сили и кураж в себе си, за твое добро, защото този мъж със сигурност не си струва. Едно и също ще се повтаря безброй пъти без да се промени нищо, той ще се моли, ти ще прощаваш .. а живота и годните си текат. В един момент ще се обърнеш и ще съжалиш, че си си пропиляла най - хубавите години с някаква отрепка. Дим да те няма докато е време!
Съгласна съм, че човек трябва да си постави някакви срокове и цели във връзката. Ако някой иска дом, семейство, деца, а половинката още го вее вятър на бял кон, то тогава сядат и решават заедно на колко още “време за губене” са склонни, и оттам насетне ако някоя от страните е недоволна, поема по нов път. 2, 3 години в една връзка са напълно достатъчни да се поопознаят хората и да преценят кое може да се промени и кое не. Ако някой е с душа на вечния ерген, за толкова време ще си проличи. Губене на време е и за двете страни, когато има разминаване в очакванията. А често има и умишлено заблуждаване от едната страна, че нещо си някога си ще се случи - “дай да си поживеем още 2 г. и после ще се оженим/ще се изнесем от мамини/ще имаме деца” и тн. Но минават тия години и следва ново протакане. И това е голямата червена лампичка за отсрещната страна. Тя също ще носи вина за изгубеното си време, защото си е затворила очите за червените лампички и се е съгласила на безкрайно отлагане за важни за нея неща.
А аз виждам около себе си мързел в двойките/ семейството. Мързел да си вдигнеш Д- то и на промениш нещата, мързел, дори да пожелаеш промяната, макар и да не ти е ОК, мързел, мързел. Казва се - ден да мине, друг да дойде! Ей така необезпокоявано искат някои и изведнъж се чукват по украсата на раменете си и някой е виновен. Е, ама не е. Вярвам, че има ли желание- има и начин. Има и безнадеждни случаи, но те не будят желание за нещо у отсрещния.
Ами като са се загаджили тя е била на 17. Предполагам целите ѝ за следващите няколко години са били да завърши училище, после университет, да си намери хубава работа и да се докаже - нормално за толкова младо момиче. Просто семейните отговорности не са ѝ били на дневен ред, затова и явно не се е замисляла и натискала в тази посока. Тя може да иска даже да си поживее още годинки преди брака и децата. Но ми е странно другите около нея - родителите главно - не са ли взели поне малко отношение да ѝ подскажат, че този леко дърт вече пЪрч изглежда да преминава през живота като тотално леке и търтей?