Не знам дали мога да нарека хората, с които общувам приятели, защото изискванията ми са много за да нарека някой приятел. Има с кой да си приказвам и споделям, всъщност никога не ми е било проблем да си споделям с който и да е, че дори вдъхновявам и хора не много склонни към споделяне да го правят. Но да си призная, тук специално някак си нямам усещане, че на някой наистина му пука за мен. Всичките ни връзки и срещи са на взаимно изгодно ниво и това ми стига. Трудно е когато имаш съпруг и дете да имаш и истинска 100%ва приятелка както на младини - просто тя няма къде да се вмести. Но за възрастта не съм съгласна, че е пречка - ако човек има желание да има приятел и самият той да бъде приятел нищо не може да му попречи. Още повече, че когато хората са узрели знаят по-добре как да ценят и пазят приятелствата си. Забелязала съм обаче, че много хора не знаят значението на думата приятел и самите те като че ли не могат да бъдат приятели на никой, освен на себе си. Пък и като че ли нямат нужда от такъв защото не показват себеотдайност към другите, а по-скоро гледат да ги ползват. Визирам българи. Има обаче чужденци, които наистина са много лоялни и жертвоготовни или поне на пръв поглед така изглеждат.
- Публикувана: 29 авг. 2006, 07:16 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2006, 23:21 ч.
Имате ли много добра приятелка там където сте?
Не вярвам в създаването на приятелства на 'стари години'
Не вярвам да си създам много добра истинска приятелка от сега нататък....ако стане добре дошло... но не вярвам...добра приятелка за приказка кафенце - да но иначе... тук живея малко повече от 4 години със съседките си и досега една не съм чула да каже каквъвто и да е негативизъм от мъжа си...всички семейства са супер перфектни...
...не живеят също така и хора обичащи да четат , да ходят на кино....на концерт или каквато и да е изява за тези 4 години също никой не успя да отиде... 
Да живее ФОРУМА
тук живея малко повече от 4 години със съседките си и досега една не съм чула да каже каквъвто и да е негативизъм от мъжа си...всички семейства са супер перфектни...
...Ми то си е типично българско да се оплакваш от мъжа си, особено когато е българин. И аз мога много да се оплаквам от мои бивши български гаджета. Но от мъжа ми нямам оплаквания и мисля, че е нормално щом съм се оженила за него. Иначе трябва да съм глупачка да се оженя за някой, който не ми харесва.
Кой е казал, че не съм типична българка? 
Също така, може и да съм глупачка ама не съм се омъжила за супер идеален мъж...и моето мнение не се припокрива 100% с неговото... и ми е закъснявал когато съм му приготвяла вечеря и ме е хващало яд и тн и тн...
И не говоря да се оплаквам а да споделям и да изпускам пара... дори и на моменти да се посмея
и след първите месеци заедно имахме сблъсък на културите ( разбирай някой негативни изживявания) и сега и двамата си го признаваме и заедно се смеем
Също така, може и да съм глупачка ама не съм се омъжила за супер идеален мъж...и моето мнение не се припокрива 100% с неговото... и ми е закъснявал когато съм му приготвяла вечеря и ме е хващало яд и тн и тн...
И не говоря да се оплаквам а да споделям и да изпускам пара... дори и на моменти да се посмея
и след първите месеци заедно имахме сблъсък на културите ( разбирай някой негативни изживявания) и сега и двамата си го признаваме и заедно се смеем
Кой е казал, че не съм типична българка?
Също така, може и да съм глупачка ама не съм се омъжила за супер идеален мъж...и моето мнение не се припокрива 100% с неговото... и ми е закъснявал когато съм му приготвяла вечеря и ме е хващало яд и тн и тн...
И не говоря да се оплаквам а да споделям и да изпускам пара... дори и на моменти да се посмея
и след първите месеци заедно имахме сблъсък на културите ( разбирай някой негативни изживявания) и сега и двамата си го признаваме и заедно се смеем
Също така, може и да съм глупачка ама не съм се омъжила за супер идеален мъж...и моето мнение не се припокрива 100% с неговото... и ми е закъснявал когато съм му приготвяла вечеря и ме е хващало яд и тн и тн...
И не говоря да се оплаквам а да споделям и да изпускам пара... дори и на моменти да се посмея
и след първите месеци заедно имахме сблъсък на културите ( разбирай някой негативни изживявания) и сега и двамата си го признаваме и заедно се смеем
Едва ли някой се е оженил за супер идеален, понеже не вярвам такъв да съществува. И не мисли, че имам нещо против споделянето. Освен това дали нещо е недостатък или не е много субективно и това, че за мен е недостатък не значи че и за него е, и не значи, че един няма да си променя мнението и да реша, че всъщност въпросният недостатък е по-скоро плюс. Та аз така гледам на нещата и няма много да излъжа, ако кажа че от тази гледна точна моят мъж няма недостатъци. Освен това е леко невъзпитано да казваш че не харесваш това или онова у съпруга си.
Мерси за отговорите,значи не съм само аз такъв отшелник ,и да някой по горе каза че мъжа и е най добър приятел - и при нас така -и двамата сме на един акъл 
,може би ако не беше така щеше да ми е много тежко.
Като питах за добра приятелка ,нямах пред вид най -добра ,то е ясно че най добра идва само от подрастващите години - а за добра който да можете да звъннете примерно всеки един момент от деня и да се оплачете за нещо или да си ходите на гости за по кафе и т..н..ей така .
А за оплакването от мъжа...аз смятам че си е до човек ,познавам бг девойки които всичко си казват от...до ,а и такива американки --- просто явно някои хора имат нужда да споделят такива неща и не ги притеснява.
,и да някой по горе каза че мъжа и е най добър приятел - и при нас така -и двамата сме на един акъл ,може би ако не беше така щеше да ми е много тежко.Като питах за добра приятелка ,нямах пред вид най -добра ,то е ясно че най добра идва само от подрастващите години - а за добра който да можете да звъннете примерно всеки един момент от деня и да се оплачете за нещо или да си ходите на гости за по кафе и т..н..ей така .
А за оплакването от мъжа...аз смятам че си е до човек ,познавам бг девойки които всичко си казват от...до ,а и такива американки --- просто явно някои хора имат нужда да споделят такива неща и не ги притеснява.
а за добра който да можете да звъннете примерно всеки един момент от деня и да се
, а нещо вече започнах да ги слагам в игнор листа.Има само едно момиче с което ми е истински приятно.Забавна, импулсивна и темпераментна, НЕпредаваща си проблемите на другите.Ей с такива хора като нея обичам да контактувам, но за съжаление не съм срещнала за сега други подобни на нея.
Съгласна съм с всички 
Освен, че в чужбина и на 'стари години' трудно се правят трайни приятелства, съм съгласна и с това, че когато човек има семейство ( съпруг, деца) фокусът вече не е толкова върху приятелския кръг, колкото в семейството. Съгласна съм и с Биляна - благодарна съм, че достигнах до момента, в който аз си избирам средата, а не тя мен.радвам се, че този момент дойде , когато съм на 32, е не в пенсионна възраст. По-спокойно се живее.
Няма нищо по-досадно ( а и доста мъчително), от отдадени чуства към човек, който познаваш отскоро по някакъв начин смяташ, че ти е 'вечен' приятел , усещате се, след което той тотално да се сгромоляса пред погледа ти.
Приятелствата се изграждат много много години.
Иначе да си говориш с някой - хахо хихи, кафетата и тн - има такива хора.
но те не оставят следи в живота. мисля аз.
Освен, че в чужбина и на 'стари години' трудно се правят трайни приятелства, съм съгласна и с това, че когато човек има семейство ( съпруг, деца) фокусът вече не е толкова върху приятелския кръг, колкото в семейството. Съгласна съм и с Биляна - благодарна съм, че достигнах до момента, в който аз си избирам средата, а не тя мен.радвам се, че този момент дойде , когато съм на 32, е не в пенсионна възраст. По-спокойно се живее.
Няма нищо по-досадно ( а и доста мъчително), от отдадени чуства към човек, който познаваш отскоро по някакъв начин смяташ, че ти е 'вечен' приятел , усещате се, след което той тотално да се сгромоляса пред погледа ти.
Приятелствата се изграждат много много години.
Иначе да си говориш с някой - хахо хихи, кафетата и тн - има такива хора.
но те не оставят следи в живота. мисля аз.
Не,заЩото не искам.Е,в на4алото имах,но се дистанцирах от тях леко и такти4но,тъй като по едно време решиха 4е мога да им бъда шофьор и психоаналитик.НеЩо не ми допада идеята.
Имам си добри познати оба4е за развле4ения.Горе_долу сме с обЩи интереси,за4итаме си взаимно на4ина на живот.Това е предостатъ4но.
Най_добрите ми приятели си останаха от гимназията и студентските години.Виждам,4е много моми4ета по_горе са казали съЩото,зна4и има за какво да е така.
С тези хора и сега като се среЩаме имаме какво да си кажем,забавляваме се без граници и задръжки и си имаме доверие.
Имам си добри познати оба4е за развле4ения.Горе_долу сме с обЩи интереси,за4итаме си взаимно на4ина на живот.Това е предостатъ4но.
Най_добрите ми приятели си останаха от гимназията и студентските години.Виждам,4е много моми4ета по_горе са казали съЩото,зна4и има за какво да е така.
С тези хора и сега като се среЩаме имаме какво да си кажем,забавляваме се без граници и задръжки и си имаме доверие.
Да ви кажа честно за момента най-комфортно и споделящо 'по български' се чуствам в "Мами в Италия" темата, тук. За нула време създадохме условия да си ходим по гости, да си помагаме, споделяме и тн. Мисля, успешно запълваме 'дупки' и липси на близка по български атмосфера. Засега нямам нужда от повече
И аз така,но се познавам лично и с голяма част от тези момичета и се радвам на късмета ,че ги намерих!
....Тук има много "приятелки" които ми се обаждат с такава цел, дай да помрънкам как нямаме пари и колко ни е трудно.Едвам ги изтърпявам , а нещо вече започнах да ги слагам в игнор листа..
, а нещо вече започнах да ги слагам в игнор листа..Същото е положението и тука
и ми е много тъжно от този факт. Това ме кара да си стеснявам кръга от познати постоянно, докато в един момент започвам да ги слагам директно в игнор листа, после ме е яд сама на себе си, че не съм им дала шанс на хората.
И аз нямам приятелка тука, всичките са някъде по чужбините
Чуваме се само по телефоните - говорим си с часове, де 
Не можем да си затворим докато не ни свършат картите 
Имаме едно приятелско семейство, с което се виждаме доста често- те са ни кумове. Смятаме, че на тях можем да разчитаме, но все пак си личи, че не е 'старо' приятелството ни.