Колко от вас се разделиха/разведоха с половинката поради липса на любов (обич) ?

Защото когато ги зачеваме не си представяме, че ще са трудни, хиперактивни, бавно загряващи, непослушни, опърничави.

И аз, като Кристина никога не съм отишла с двете си деца на почивка без мъжа ми или баба. Не мога. И той не можеше. Даже се редувахме да ги водим ту у едната, ту у другата баба през ваканциите, които тук са 5. 4 ваканции от по 2 седмици и една двумесечна лятна. Аз едвам ги издържах в самолета, в директен полет, разбира се за 2-3 часа. Мъжът ми гледаше да пътува с някой познат, защото полетът до родителите му е презокеански и дълъг. Гледахме да е нощен полет и през деня да не им давам да заспиват, ама гадинките заспиваха в колата до летището и после бяха бодри. Намерихме цаката като доплащахме за да пътуват сами и стюардесите се отправяха с тях.

Моите бяха супер палави и двамата и ако единият искаше нещо, то другият искаше обратното. Често мъжът ми извеждаше единия, а аз другия.

Веднъж майка ми я нямаше за едно денонощие и синът беше скочил от балкона и ревеше пред апартамента, а докато ида да го прибера скочила дъщеря ми. Е, от първия етаж, ама не си е работа. Заспиваха в 2-3  нощем и скачаха преди мене. Като излезем двамата с мъжа ми и се приберем към 4-5 сутринта им чувахме гласчета от входа. Чакаха ни 🤩.

Едното проснато болно, а другото преливащо от енергия и иска да излиза също тежи. Имах късмет, че нашите рядко боледуваха.

Затова Кристина я разбирам. След още 5-6 години няма да има проблем и нужда от гледане. Ако имаше само едно дете сега щеше да е свободна, но при нея едното таман поотрасло и се е появило другото.

Кристина,нали си ОК със себе си..
Когато не си кисел,много неща стават различни:)
А времето е миг и винаги ни изненадва..

Абе дано съм си научила уроците.
Но това, което Невена описа, така ме е травмирало, че не давам на никой да се развежда. Не, че някой го интересува чуждото мнение, ама аз да си кажа. Нали е форум.

Криси, като майка на проблемно, хиперактивно и тн дете, за себе си съм абсолютно убедена, че в мига, в който реших да съм щастлива, а не вързана за страха и ужаса от това, че няма да се справя, той се оправи и стана младеж за пример.

Малки деца,малки грижи.
Моя в момента се завръща от морето.Не стига,че една седмица се тормозех какво и що,а накрая изненада..
Вместо да ги прибере родител (такава беше уговорката) в момента пътуват групичката с приятел шофьор начинаещ. 2 - 3 часа място няма да си намеря.

След близо 10 години близки срещи с тежко  увредени деца - Криси, техните майки никой не ги е питал дали да останат сами, а те да питат когото и да е било е напълно безпредметно. Просто са оставени да се оправят сами. Повечето.
Да се натискам до мъжа си, само защото искам да се разтоваря от грижи по децата - за мен това е мазохизъм, нямам предвид твоите избори. На страха очите са големи.

Чета по- нагоре и се убедих още по ясно, че явно 99% от хората са се оженили/ омъжили или имат дете от партньор , когото обичат ( в смисъл за оная любов , истинската нали говорим)..🤔
Това математически не ми излиза.
Понеже аз не влизам в т' ва число, майка ми също , плюс още поне 3- 4 приятелки , които не са окей с мъжете си, въобще...
Абе явно само аз искам да се разведа ... 🤔😳😀 на тая планета 🌏
В смисъл , толкова ли е табу да си признаем , че ако не сме окей с мъжете си - Не сме окей и точка?
После пък чета" ма как може да имаш дете от човек ,който не обичаш"   сакън! Щот всичките тук имат дете от човек който и до сега обичат безрезервно ... И пак математически погледнато, би следвало всички да сме заедно до гроб с големите си любови... пък не сме.

Разбира се, че можем да се разведем, по ред причини. Мен лично много ме притеснява едно обстоятелство, което не касае мен, но много жени около мен - който и следващ да се появи, все има нещо, което той не прави така, както някой от бившите.
Вечно някакви неизживяни трепети и любови, и ровене години назад, па приятелства с бивши, сълзи, сополи.

Това не е математика, а статистика.
Обаче, от няколко бройки, извод не може да се направи.

Тези, които искат се развеждат

много съм съгласна с теб!
Аз съм готова сама, но да отгледам детето в неотровна среда детето си, отколкото да лежа на тая , че видиш ли мъжа ми ме отменя.
Всъщтност , аз я гледам сама 24/7 защото  свекървата не а понасям , майка е на 2400км, а мъжа работи от 6 до 18ч.
Не се оплаквам на никого, държа се мъжки. Нямам кола, не ходя по щафета, всичко е свързано само с детето. Въобще ве виждам дори как ще ми гледа някой др детето, пък аз ще съм окей. Няма шанс.

Ама са доста повече, тези които искат да се разделят/ разведат. Пък не им стиска ( на мен също).
Просто не е лесно решение. Това да не ти е курс - запиши се , отпиши се. Дете има в този проблем. Щот' ако беше така лесно едва ли щях да го коментираме тук.
Все пак детето иска 2ма родителя.
Както казва майка ми , маса дори и с 3 крака, може да се клати но не пада.

 Родителите имат избор дали да се разведат или не, ако нещо куца. Децата обаче нямат...

Джои,решенията и опита на другите са си техни.
Твоите решения са си твои.
Последствията също..Може да ти донесе радост,може да забиеш в съжаление.
Но избора си е твой. Обмисли го добре.
И имаш върху какво да мислиш.Спонтанно и емоционално при теб не става.

В семейство на разделени родители съм живяла. Знам , колко е болезнено за едно дете. В смисъл това е ужасен кошмар.
После като голяма, разбрах , че така е трябвало и съм окей.
Но е ужасен кошмар за едно дете и оставя отпечатък.
Когато казах на майка ми, че не издържам, я помолих за съвет. Тя щаза да не му мисля, че децата растат и че няма място за губене на време. Но въпреки тази огромна подкрепа, аз пак някъде вътрешно , знам , че дъщеря ми заслужава и тати. Няма значение, че аз не го дишам ...
Сложна работа. Цялата работа май е въпрос не толкова на дързост, а на съвест...

Джой, мрънкаш да ти олекне, разбирам те и не те съдя. Всеки си има виждане и не всеки иска да плати цената. Истината е, че приятелките ми, които поискаха се разведоха, не заради себе си, а заради децата си. Да ги спасят, не от лигавщина.