Бремеността ми беше желана, всичко стана като по учебник. В момента съм в 9ти месец.
До момента не съм имала никакви неразположения, вкл. и килограмите ми не са болка за умиране -10 кг.
Единствения минус е това,че съм като бомба ( предполагам от хормоните).
Имах нещо като депресия в началото на бременността и към края (8месец).
Моята основна причина е ,че не чуствам подкрепа от ММ и колкото е тъпо да звучи ( знам ,че е така), огромните спорове за име на детето и на кого да я кръстено, тъй като за мен е изключително важно да е на моя баща- имаме силна връзка, помагал е много на мен и на нас с ММ като семейство. Опитвам се да говоря с ММ, но все греда. Уж сме стигнали до разбирателство за име, но при последния разговор пак заключи ,че нямало на бъде на никого и точка.
Тогава може би емоциите ми не издържаха и всичко ескалира и заявих, че детето ще се казва така както се разбрахме и ще е на баща ми.Той се притесни и каза,че всичко било наред.
От тогова мина месец , гризе ме отново кое е наред, разбрахме.ли се в същото време изпитвам страх отново да повдигна темата ... нямам сили вече за спор, изпадам в тежки състояния