Пренатална депресия – не си сама

Съвет за раждането не мога да дам. Аз раздах във Франция и тук е много различно. Няма бръснене и клизма, и 98% от жените раждат с упойка. Таткото задължително присъства. Имам хубав спомен от този момент, жалко че никой не ме беше предупредил, колко боли когато ти слиза кърмата.

Здравейте!
Родих преди почти 3 месеца първото си дете, честно да ви кажа нещата, които много ме притесняваха бяха клизмата, катетърът - всякакви болнични манипулации. Оказа се, че не са абсолютно никакъв проблем и няма от какво да се притеснявате - нито са болезнени, нито са толкова неприятни. Минават като всяко друго нещо.  
Аз раждах секцио по медицински причини и въобще не съжалявам, възстанових се доста по-бързо от някои мои познати, които са раждали естествено. Относно кърменето, преди да родя бях сигурна, че ще кърмя, имах огромното желание това да се случи, но не стана, както си го мислех.
Още в болницата имах проблеми с гърдите, малкият така и не искаше да суче, те се възпалиха, качвах доста висока температура. Започна едно цедене на 3 часа, като му давах, каквото успея да изцедя, но количеството беше прекалено малко и накрая преустанових целия този процес и си остана само с АМ.  Някак си не ми се получи, не знам като имам второ дете дали ще успея да кърмя, или въобще няма да се пробвам, времето ще покаже. Много ми е неприятно, че всеки се интересува от това дали си кърмиш детето. И като кажеш, че не го кърмиш те поглеждат едно жално все едно си лишил детето си от най-ценното за него. Факт е, че не при всички жени се получава успешно, а и твърдо съм на мнението, че не трябва да е на всяка цена.
Детото си го гледаме двамата с ММ. Той си работи от вкъщи и много ми помага. Не искам да ми се месят бабите, независимо от коя страна са, предпочитам ние да си грижим за бебето. За момента би ме било и страх да го оставя на някой друг като ми се наложи да излезна освен на бащата, прекалено е малко. По натам може и да опра до нечия помощ, но като цяло съм на мнението, че който има деца трябва да си ги гледа Майка ми е гледала мен и сестра ми сама и явно съм го наследила от нея
Дългичко стана Успех на всички, на които им предстои раждане, всичко, за което се притеснявате сега, няма да си го спомняте като родите. Тепърва ще има едно малко същество, което ще се нуждае изцяло от вас, ще трябва да се научите да живеете заедно, буквално да свикнете с тази голяма промяна в живота си, която е прекрасна, въпреки недоспиването, въпреки изнервеността и въпреки бушуващите хормони

Мен лекичко ме нервират реплики като - който има деца да си ги гледа (почти колкото въпросите за кърменето) То който има деца си ги гледа и с баба, и без. Няколко часа на седмица не са отглеждане все пак и ми е излишен героизъм в мирно време да се лишавам от тях .
Пък и то не е само помощ за родителите, а и емоция и връзка за детето, която не може да се замени. Всички са щастливи - дете, баба, мама

Дълги хубави лета са ме отглеждали баба и дядо на село, безценни са ми.

Разбира се, че няколко часа на седмица не са гледане на дете. Аз по-скоро визирам хора, чиито деца се отглеждат изцяло от баби , дядовци или детегледачки  било то заради кариера,  било то по друга причина. Преди време гледах репортаж за цяло село, в което бабите и дядовците гледат своите внуци , а родителите им работят в чужбина и много се учудих как може да оставиш детето си, но това е много дълга тема Предполагам, че като порасне и аз ще го оставям за час-два, за момента просто е много мъничък

Ооо...и аз не се правя на майка героиня. Ходим често при моите родители или те идва. Малката направо си умира за тях, мисля че и в друга тема го бях писала. При нея ли са баба и дядо, мен изобщо не ме търси, даже реве ако искам да я взема. Ако нещата стояха по различен начин, изобщо нямаше да ги натоварвам. Те сами изявяват желание да я гледат и аз се възползвам от това.
За кърменето винаги се намира някой с акъл. Ако кърмиш те гледат със съжалителен поглед, че не можеш да го оставиш на никой за малко повече време да си починеш. Ако не кърмиш, горкото дете лишаваш го от най- важното нещо. Мен вече ме съжаляват, че кърмя толкова дълго време, тя кърмата от шестия месец не била хранителна, трябвало вече да я отбивам. Винаги ще се намери някой, който да дава наклон за отглеждане на бебе. Да не говоря за обличането какви коментари съм чувала...

Всеки се оправя както може. И какво като го гледа бабата по няколко часа или цял ден, дори всеки ден. Имам чувството, че тези жертвали повече заради детето, често се опитват да вменяват вина на този, който не е. Аууу, ма как може да си оставиш детето на бабата и да имаш кариера. Какво майка си, като не си кърмила. По едно време МП хвалеше познати, че сами си гледат детето. Първоначално се впечатлих, но после ми светна, че може и по лесно да е, ако приемеш помощ или потърсиш дори платена. А тези в чужбина са там от зор за съжаление.

Аз често го казвам. Но за мен има огромна разлика между помощ за децата, и да бъдат гледани от други. Нас ни гледаха старци, и знам че не е едно и също.
Иначе Чичи е права, каквото и да правиш все ще има хора да те критикуват и гледат накриво. Игнорираш, и продължаваш

Моите периоди на "сдухване" намаляват право пропорционално на оставащото ми на работа време. И въпреки това се чувствам огромна като китоловен кораб. В последно време сякаш и апетитът ми се увеличава, не е да ям пасти и баници, ям истинска храна + по някой бонбон или сладолед, но все пак все дъвча нещо - домат, краставица, морков, кайсия, праскова, диня... нали отделно от закуската, обядът и вечерята. Вчера преди работа тренирах силово и прецених, че никак не е лоша идея да си изям порцията за обяд за закуска - свинско с ориз, казах си то калориите са същите като от лигавщини като кисело мляко, плодове и мюсли, но поне ще ме наяде повече. Наяде ме до 11 часа, когато заръфах сини сливи
Всичко ми отеснява сякаш с дни. Вече съм +14 кг, а днес влизам в  24 седмица, но наистина не зная как да се спра да качвам.

Дават ли ти силови? На мен гинеколожката ми каза само леки упражнения, йога /която ненавиждам/. Искам колело...
За яденето гледам да разпределям на повече порции, но по малки. Да не преяждам, като се заситя спирам и се старая няколко часа да не ръфам нищо. Но аз съм още 11 седмица, не знам как ще е като стигна по нагоре. Моето тегло е над нормата по принцип и трябва да внимавам да не качвам много.

Не разбрах каква е драмата с колелото ? Приятелка в Белгия колело си караше докато не роди, буквално. Така си ходеше на работа, а ходи на работа до една седмица преди термина.
Иначе леките упражнения за човек, дето до скоро е тренирал всеки ден крос фит (примерно) са съвсем различни от леките упражнения за друг, дето е седял на дивана. Аз тренирах крака, ръце , дупе.. колкото за тонус и танцувах до към 26та седмица. Като излязох в майчинство гледах да правя 10000 крачки на ден минимум и това ми беше тренировката

Като стана дума за спорт... И това ме депресира този път. Когато забременях първия път бях в много добра физическа форма. Карах колело докато колената ми не се заудряха в корема. И ходих на басейн до началото на 9тия месец. Сега е съвсем различно, колелото е при свекърите, защото няма място в апартамента, басейните са затворени... То се е видяло, ще ставам кит

Микровибрациите от колелото са опасни за тазовото дъно, още повече че корема бил присвит. Упражненията, които са ми позволени, са елементарна гимнастика и плуване. Аз нямам кървене или някакви противопоказания, всичко е супер. Знам, че с напредването ще стане трудно да се движа, дори и да ми разрешат, затова сега го приемам тежко. Все казват след раждането. Да бе, да! С ревящо бебе, недоспала, възстановяваща се от раждане, вързана да кърмя много ще имам време за спорт. Все едно раждаш и на другия ден си на олимпиада.
И аз обичам да ходя и вървя доста, но тази седмица е страшна жега и направо ме убива. В 10 сутринта яко напича. Предните дни нямах и много сили, дори и за разходка, но с наближаването на края на първия триместър, усещам че силата ми се връща и ми се иска повече движение.

Нали като вървиш пак вибрираш
Ще караш по алеите, не по горите. Гинекологът ми беше ми казал само да следя за контракции в последните месеци, но аз до термина си нямах. И на планина се катерих, ееех. Само тичането прекъснах веднага. То вече е спорт със силен импакт върху перинеума и сухожилията, които държат матката. И след раждането много внимателно го почнах на ново. Както и да е, ти си знаеш.

Още в началото на бременността лекарят ми препоръча единствено разходки. Преди тренирах динамична, fat burning  и класическа йога. Отказах се от нея защото получавах болки в корема, веднъж и леко зацапване. Реших да не рискувам. Може би след първото тримесечие ще започна да посещавам тренировки за бременни. Но те пък са в работно време... но иначе мога да кажа, ме за първи път в живота ми не се чувствам зле от това че съм качила няколко кг. 🙂 Старая се да се храня разнообразно, за да не липсват витамини.

И аз си мисля, че няма да има проблем. Може да пробвам когато стане по хладно как ще е. Според мен лекарите си връзват гащите със съвети за това не може, онова не може.
Килограми ще се качат, то е ясно, но обездвижването хич не е добре и за мен и за бебето.