В този смисъл тук нещата се повтарят.
Първо самият той се стъписа като видя Фериде. Имаше едно заглеждане преди да реагира и да и се развика, което би трябвало да е първата му реакция преди спомените за изречените думи към Рейхан, колко ще и отива майчинството. Да, спомените нахлуха при вида на жена, която говори толкова нежно на сина му, но някак си, поне за мен, имаше някаква искра, която вкараха в първата среща между Емир и Фериде.
Межд другото Емир си позволява да крещи само на жените в неговия живот.
Само на Рейхан повишаваше глас, направо и крещеше, нито на майка си показваше такова гневене, нито на някоя от прислужниците, нито на Джемре дори, с много малко изключения, въпреки всички гадости.
Сега се държи така и с Фериде. Не мога да прогнозирам колко бързо ще го влюбят осъзнато, но нагряха фитила.
Повторение има на много нива с Рейхан, сигурно е умишлено.
Но реакциите на Емир, колкото и да се повтарят, не ме учудват.
Това е той, с неговия характер и темперамент.
Сега ги набъркват яко и надълбоко, после ще привързват рани.
