Заедно заради детето или ново начало

Много му е свободното време на човека.

Ами много "мъже" са такива.
Или е просто мързел.
Или жената още в началото е правила абсолютно всичко, не му е делигирала нищичко и преди и след раждането, а после искала помощ.
Ми то още отначалото преди детето би трябвало да разбираш по битовизмите що за екземпляр си взела.
Да останат заедно без обич е възможно само ако е добър баща и се грижи, иначе даже е натоварващо да гледаш такъв муньо в дома си.

Той даже и не е обикновен муньо. Уж муньо, ама му иде на акъла да се премести в другата стая на дивана, за да може да чати с разни "мацки. Щото нали, видиш ли, според съветите на някои,  половинката му скучна станала, обръщала внимание само на детето, не го разбирала....

Някои се прикриват доста добре обаче, да ви кажа. Докато са само двама се прежалват да свършат някоя домакинска работа и хвърлят прах в очите на половинката, че са равноправни. Като дойде детето обаче, като стане работата много, като свободното време отиде по дяволите, а разходите нараснат, изпускат въздуха като спукан балон.

Да,докато бяхме само двамата,голям кеф беше с него.За ръчичка насам,натам,говорехме си по цяла вечер...Изведнъж бременна малко преди сватбата.За сватбата не успяхме добре да се изпокараме,но преди раждането ужас.Защо трябвало да даваме пари на акушерка и лекар.Аз казвах,че искам да съм сигурна,че ще ми обърнат внимание и ще направят всичко възможно да ни помогнат и на мен,и на бебето.Божа работа било.Няма спор,така е,но и лекар си трябва.Защо да купувам шишета,нали ще кърмя,само излишни пари.Съскам аз през зъби,че бебето трябва да пие вода.Не било редно,в кърмата имало всичко.Питам ако нямам кърма.Тогава ще вземем шишета.
Ами нещо не ставаше,синът не можеше да суче.В първите дни ми казаха да цедя в шише и да му давам или да пия хапчета за спиране.Ами цедях около два месеца и половина.И малкият много плачеше,явно хормоните на жлезата(болна беше щитовидната,но ми казваха,че нищо ми няма),са давали отражение.Прибра се една вечер таткото пиян,жълт,зелен,повръщаше...Шашнах се да не му стане нещо.Цяла вечер край него и за два дни кърмата ми спря.Както течеше,от бяла стана синкава,намаля и спря.Пила съм била хапчета за спиране,за да не ми се разваля бюстът.Обяснявам аз,че има ефект само ако се направи преди още да е слязла кърма.Не,не било така.Било ми тежко да цедя,мия и стерилизирам шишета.Ами как няма.Перях,гладех всяка бебешка пеленка и дрешка,готвех,а той ядеше навън.Чистех,миех чинии.Помолих го една вечер докато къпя бебето,да ми свари ориз.Оризът изкипя,че чистих като ненормална и варих нов ориз.
Защо не приготвям сама на детето пюретата,купените не са хубави.Ама оставаше само да почна и пюрета да правя.Картофче със сиренце правех,ябълки и моркови с една хубава машина цедях на сок,но и пюрета купувах.Ужас.
Това не е любов,не е отговорно поведение.

Лошо ми стана.
Не се мъчи с този.

Не,не се мъча.То беше ад с него.Малкият беше бебе на 8-9 месеца,когато си събра сам багажа.
Сега идва да си вижда детето,дума на сина ми против баща му не съм казала.Той се попромени,поосъзна.
Обаче ако нещо не му харесва,пак имаме спорове.
Заради детето се търпим,но не в смисъла,който авторката влага.Живеем отделно,аз си имам приятел,БД не знам има ли,няма ли,не се ожени повторно.Стига му ужасът от отговорностите,които така и не прие.
Излизаме с детето,защото синът ми сам иска да е и с майка си,и с баща си.Ако трябва нещо да се купува (мебели,компютри,монитори..)даваме пари и двамата.Дрехи и обувки купува,води го на кино/ресторант...Но за един ден.Разправях му,че това лято ще му зачисля сина,но никога не го е вземал за повече от няколко часа.Не се натисках много преди да му го давам с преспиване,но дребното е голямо вече.Той обаче не се натиска много да си вземе детето за повече време.И си признавам,че и на мен ми е по-спокойно синът да си е с мен.Вече сам си излиза с приятели тийнейджърчето,но обикалят не много надалеч и до 10 са се прибрали.

Ами с била си с амеба съжалявам, че го пиша.

Много е жалко, но понякога осъзнаваш, че за детето е по-добре да бъде далеч от баща си. С присъствието си някои  бащи само вредят на детето.
Мнението ми като цяло е, че мъжете са безотговорни.

Ама лошото е,че преди брак и дете, на никого не пише на челото ,дали изобщо и каква отговорност ще поеме.
С детето се виждат редовно,далеч съм от мисълта да го държа далеч от детето.За увеличаване на издръжката не съм го съдила,нито имам намерение да го дразня и да го съдя.
Някои мъже може години наред да са обичали жената до себе си,изскача проблем,минава им любовта и хукват да бягат.Говоря за два случая при раждане на деца с увреждания.Уф,сетих се и за още един.

Няма сила, която да ме задържи там, където не ми вървят отношенията - ни деца, ни имоти. Пък тез дето си тръгват и оставала любовта им - няма лошо, щом  човек сам си го причинява.
Мъжете, като цяло са мъжете, като цяло. Не се делят на отговорни и безотговорни. Немалко жени са ми споделяли мечтите си да се съберат да живеят с други жени, че да не се прецаква все една с домакинстване. Все криви сметки, как и да го гледаш 😂

Това с жените съм го чувала и аз.Не си падам по жени,ама никакво привличане нямам.Жалкоооо.
Ако бях на мястото на авторката,щях да го вдигам ,стане ли детето.Като тръгне на градина,пак ли мама да тича да го води?Да става в 5,за да направи закуска и да сготви на недоволния от нейното готвене?
Ако някой ми каже така,изобщо няма да му готвя.Нека сготви той и покаже какво обича.
Ще си кажа,че искам да си разделим работата в домакинството и грижите за детето.
За съжаление моят приятел не прави нищо в домакинството,освен от време на време да чисти по малко(Ама много рядко).Майка ми твърди,че ако живеем заедно,ще бъде същата история както с БД.Твърди и че лично ще го изхвърля,защото няма да мога да го изтърпя.Дано е лош пророк.Не живеем постоянно заедно,дано заживеем ли,не се изпокараме.И дали изобщо ще живеем заедно,не знам.Той изпада в ужас от деца,а моят син в знак на любов,му врещи на главата и му прилага хватки.В началото му беше доста трудно,но прави усилия.Дано продължим с любов и уважение както до сега,иначе наистина няма смисъл.

Мария, бях останала с впечатление, че ТП се разбира с детето. Да не те отчайвам, ама майка ти ми звучи права.
(сега се усетих, че всеки път ти чета ника Мариана - извинявай)

Разбират се.Целят се с пясък,вода,водорасли,сняг...Последно се бяха наговорили  да ме гъделичкат гадините,аз врещя,те се хилят.Първо обаче му беше трудно,не е имал деца и изведнъж едно дребно човече иска да си играе с него и не го оставя на спокойствие.

Добър човек е,привързал се е вече доста и към детето.Обаче работи по 12 часа и след работа не му се играе.

По принцип не ми пречи чааак толкова да почистя и сготвя,може пък да се разберем.

Мария, много хубаво , че след всички тия сериозни здравословни проблеми си срещнала правилния човек до себе си. Спокойствието е много важно. Понякога и аз искам да си хвана багажа и да спра да се измъчвам, но е малко сложно, апартамента в който живеем е негов и това значи да се прибера при родителите си ( в друг град) а те няма да го понесат и живота ми няма да е много по- розов. Лошото е че така си съсипвам нервите и незнам докога