Извинявай, какво значи няма да го понесат?
- Публикувана: 24 юли 2020, 20:47 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2020, 22:16 ч.
Заедно заради детето или ново начало
Ако няма такава, е кофти. 
Ох,много ужасно така.
И аз съм за сега при родителите си с детето.Не са никак лесни хора,от непоносимите са.Ужасни са на моменти.Скачам като лъв срешу тях,защото имат едни глупави стари разбирания,но детето ми няма да тормозят.Моят начин на възпитание не бил правилен,щяла съм да проваля детето и т.н.И все пак се радвам,че не съм с БД.
Бианка,Аделина,много съжалявам.Не е лесно,и аз съм го преживяла.
Родителите не винаги са прави.Не знам какво е било едно време на село,всички натъркаляни в една или две стаи.Ужас някакъв вероятно за всички почти.
Предполагам и че е ужас да продължиш да живееш с някого,защото няма къде да отидеш.А никой не си го причинява сам,просто така,от скука.Приемаш някого за близък,разчиташ на него,а той започва да се държи нетърпимо и идиотски.И първо стоиш и се чудиш къде точно бъркаш.После се усещаш,че повредата не е в твоя телевизор,обаче ситуацията е вече извън контрол и или търпиш,или се махаш.
БД ми направи услуга,че доброволно се изнесе.Ако аз бях решила да се махна,нашите щяха до ден днешен да ми натякват.Те самите се карат и бият за стари неща от преди 30-40 години.Баща ми не посяга,но майка се бие с него.Те защо са останали заедно,не е много ясно.
Като млади такива скандали си вдигаха,направо...
И аз съм за сега при родителите си с детето.Не са никак лесни хора,от непоносимите са.Ужасни са на моменти.Скачам като лъв срешу тях,защото имат едни глупави стари разбирания,но детето ми няма да тормозят.Моят начин на възпитание не бил правилен,щяла съм да проваля детето и т.н.И все пак се радвам,че не съм с БД.
Бианка,Аделина,много съжалявам.Не е лесно,и аз съм го преживяла.
Родителите не винаги са прави.Не знам какво е било едно време на село,всички натъркаляни в една или две стаи.Ужас някакъв вероятно за всички почти.
Предполагам и че е ужас да продължиш да живееш с някого,защото няма къде да отидеш.А никой не си го причинява сам,просто така,от скука.Приемаш някого за близък,разчиташ на него,а той започва да се държи нетърпимо и идиотски.И първо стоиш и се чудиш къде точно бъркаш.После се усещаш,че повредата не е в твоя телевизор,обаче ситуацията е вече извън контрол и или търпиш,или се махаш.
БД ми направи услуга,че доброволно се изнесе.Ако аз бях решила да се махна,нашите щяха до ден днешен да ми натякват.Те самите се карат и бият за стари неща от преди 30-40 години.Баща ми не посяга,но майка се бие с него.Те защо са останали заедно,не е много ясно.
Като млади такива скандали си вдигаха,направо...
Поколението на нашите родители и преди него, т.е. тези, които са се женили преди 40 г. и нагоре са били възпитани да търпят често и заради хорското мнение.
Сега всеки се чувства по-свободен да си вдигне багажа и прага на търпимост спрямо другия е доста по-нисък.
Много хора не сключват брак, за да не се разведат.
Сега всеки се чувства по-свободен да си вдигне багажа и прага на търпимост спрямо другия е доста по-нисък.
Много хора не сключват брак, за да не се разведат.
В общия случай и въпреки че тук ще се намерят примери за другото - хората не сключват брак, защото не искат да сключват брак, защото не се обичат, защото звучи твърде отговорно и страшно, защото не искат да им вземе някой наследствените имоти. А всъщност никой не знае дали ще се разведе. Никой не знае дали той самият няма да стане непоносим пън и не той, а половинката му да има проблем с него. Разводът не идва от нищото - днес ти щукнало да подпишеш брак, утре бракоразводни документи.
Иначе разводи е имало и преди векове, има и сега. Стигмата винаги е била предимно за жените, а те вече са относително самостоятелни, затова си тръгват.
Иначе разводи е имало и преди векове, има и сега. Стигмата винаги е била предимно за жените, а те вече са относително самостоятелни, затова си тръгват.
Аз в момента нямам никакви проблеми в брака си, но първите години много се дразнех от свекърва ми и от етърва ми. Живеем всички в две големи къщи с общ двор и въпреки многото място проблеми не липсваха. Тогава много исках да се изнеса, но като знаех майка ми какъв ужас е, смятам че със свекървата и е етървата щеше да е по-добре. Та така кофти майка ми ми спаси брака. В оня етап опция да съм съвсем сама с детето нямах.
По- скоро бих поостанала в нещастен брак известно време, отколкото да се върна при родителите ми. Би било един голям провал, а аз винаги съм държала на одобрението на родителите ми. Не ми се наложи, за щастие, имах си хубав дом и хубава професия. Страданието ми беше, че за разлика от авторката аз обичах мъжа си безумно и не можех да си представя живота си без него.
O, аз сигурно също съм обичала първия ми мъж, но това в момента ми е бяло петно. Нищо не помня, все едно за мен той е някакъв непознат. Отделно ми се губят цели дни и случки от периода на раздялата. Веднъж намерих своя кореспонденция с приятелка, в която разказвам неща, които тотално и напълно бях забравила. Предполагам, че организма ни се грижи да изтрива неприятните спомени и така помага да се справиш лесно със ситуацията, не знам.
Иначе за късмет в периода на тия случки аз пари си имах и поне за финанси не съм се безпокоила. Веднага си взех гледачка за бебето и то като имаш по цял ден свястна жена вкъщи е в пъти по-лесно. Така и другите деца ако свършат по-рано училище и ДГ, има при кого да ги оставя. Жената си тръгваше към 18.00, но тогава аз вече си бях вкъщи и така 3 години изкарахме в тази конфигурация.
Е, тук говорим за наши минали неща. Авторката може да е в съвсем различна ситуация, а може и наистина мъжът да е изперкал временно - няма как да знаем. Важното е всичко да минава възможно по-спокойно. Най ме е яд за изгубените нерви, мен лично.
Иначе за късмет в периода на тия случки аз пари си имах и поне за финанси не съм се безпокоила. Веднага си взех гледачка за бебето и то като имаш по цял ден свястна жена вкъщи е в пъти по-лесно. Така и другите деца ако свършат по-рано училище и ДГ, има при кого да ги оставя. Жената си тръгваше към 18.00, но тогава аз вече си бях вкъщи и така 3 години изкарахме в тази конфигурация.
Е, тук говорим за наши минали неща. Авторката може да е в съвсем различна ситуация, а може и наистина мъжът да е изперкал временно - няма как да знаем. Важното е всичко да минава възможно по-спокойно. Най ме е яд за изгубените нерви, мен лично.
То като сте стигне до “с него/нея зле, без него/нея - по-зле”, ако няма стратегия за справяне, положението с годините много сериозно се скапва. Уви, за част от потърпевшите това включва паралелна връзка. Кой как си подбере, така че стига сме тероризирали мъжовете за смислени отговори, щото същото се отнася и за дамите.
Ами там е проблема , че трябва да има сериозна причина за да стане толкова рано или някаква работа, когато се събужда малкия/ към 8-9ч / което даже не е рано спи добре... не може просто така да стане 
) след което даже не иска много да му се влиза в стаята , че да може да се наспи , ако му се каже нещо което не му харесва , ест аз съм кривата , защото друга работа нямам едно дете ли не мога да гледам , че помощ да искам хаха ..
) след което даже не иска много да му се влиза в стаята , че да може да се наспи , ако му се каже нещо което не му харесва , ест аз съм кривата , защото друга работа нямам едно дете ли не мога да гледам , че помощ да искам хаха ..