Бихте ли направили компромис за качествата на партньора си?

  • 11 938
  • 662
  •   1
Отговори

Анкета

Бихте ли направили компромис с качества,липсващи в партньора,ако е семеен типаж?

Опции:

* Гласуването приключено: ср, 26 авг 2020, 23:48

  • Мнения: 4 353
Здравейте на всички,
Темата е провокирана от пост, който написах преди малко, и доуточняващ въпрос, който ми бе зададен лично.

Идеята ми е следната:
Срещате човек, който изглежда сериозен и отговорен, грижовен е, мил е, но някак..нещо ви липсва. Бихте ли създали семейство с него, концентрирайки се върху тези положителни качества и приемайки ги за достатъчни за градене на семейство, или ще продължите да търсите човек, който отговаря на всичките ви ... да ги наречем "изисквания"?

Въпросната тема коментирах и с две приятелки.
Едната е омъжена за човек, който е инертен, няма инициативност, но в същото време е отговорен, сериозен, не прави необмислени неща, не поема (излишни) рискове, може да се разчита на него. Но за годините брак с него, тя така и не се е научила да приема минусите му, и те все повече я дразнят. От самото начало  го е избрала, заради това, че той е семейно ориентиран, но и в началото й е липсвало инициативност в него.
Другата е омъжена за човек, който е ограничен от към интереси. Разговорите им се въртят основно около битовизми. Той също е сериозен, отговорен, не прави необмислени неща, не поема (излишни) рискове, може да се разчита на него. Нея неговите минуси не я дразнят. За нея важно е, че той е семеен тип. От началото е знаела, че е ограничен, но е преценила, че по-важно й е да има семейство.

Аз за себе си подозирам, че ако от самото начало нещо ми липсва или ме дразни, с времето това все повече ще се засилва.

Какво бихте избрали вие от позицията на времето и опита си - човек, който е подходящ за семейство, но някак нещо ви липсва с него, или бихте търсили този, с който ще си подхождате повече?


Слагам в скрит текст личен пример, както и част от поста, който написах:
Скрит текст:
Написах, че " Сега до мен се появи нов човек, но също нямам това усещане. При него проблемът е малко по-различен - струва ми се отговорен и сериозен, но е ужасно ограничен като светоглед, на малко места е бил, малко места е видял, малко неща е опитал (нито пък иска да опитва нови), няма интереси, няма амбиции* и цели.. Имам чувството, че до няколко месеца съвсем ще ми бъде безинтересен и ще го оставя." [/i]
Може би защото (още) не ми се е случвало да съм тотално, абсолютно, напълно доволна от живота си, но за мен е непонятно това, което имаш да те задоволява в такава висока степен, че да не искаш нищичко да промениш. Аз постоянно чета нещо, нещо уча. (художествена литература, книги тип "самопомощ", психология, магистратура уча сега, правя си упражнения от немски на английски, и т.н.)
    * В конкретния случай, за мен въпросният човек не е амбициозен, защото  работата, която има, му позволява да си покрива разходите, има много почивни дни (повече от 15 на месец)  и заплащането относително го устройва.
Но свободното си време прекарва като виси на кафе по бензиностанции, или пред магазин с масички,  или пред телевизор. Поне от моя гледна точка, нищо смислено не прави в това време.
Не говори английски, например, но и не иска да го може. Като тук не говоря дали има нужда да го знае, а ей така - да направиш нещо за себе си, да се развиваш, да можеш нови неща, нови умения, да не стоиш на едно място. Това влагам под амбиция в конкретния случай.

# 1
  • Мнения: 1 625
Попринцип зависи какви точно са "недостатъците". В случай на пълно разминаване по отношение на амбиция, интереси, способности всичко друго олеква.
Много хубаво, че е сериозен и ориентиран към семейство. Но ако няма какво да си кажем, нито има желание да се развива нанякъде заедно с мен, нещата си заминават.
Основното за един брак е разбирателство между двамата. Когато те не са на една вълна, дори и най-сериозните и отговорни да са, все някога ще се стигне до разрив.

# 2
  • Мнения: 6 930
Абе много зависи какви са липсите....
Иначе, то идеални няма, всеки дразни с нещо, дори и аз 😂.
За мен не е правилно нито много да се взираш (в недостатъци), нито много да си газиш принципите. Среден път.

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 15 511
Темата е много условна, затова е трудно да подходя с конкретика.
В името на какво "да се направи компромис"? Какво се влага в термина "семейство"? Мъж-компаньон, откликващ на женската потребност от идеята на сплотеност? Чисто биологичното създаване на деца или тяхното последвало отглеждане в здрава и стабилна семейна среда?

От прагматична гледна точка – има мъжки недостатъци, които по никакъв начин не пречат на хармонията в отношенията. Но има и такива, които не просто я дебалансират, а направо сриват всичко със земята. Излишно е да пиша, че с първите може да се направи разумен компромис, ако обстоятелствата го налагат; с вторите – не – какъвто и да е залогът.

От огромно значение е и натюрелът на жената. Ако тя е властна и доминантна, например, съвсем естествено би била привлечена от по-пасивни и обрани мъже. И макар мъжката отстъпчивост традиционно да бива приемана като негативна черта, в случая е възможно връзката да върви с лекота.

А иначе, авторката е описала един доста нелицеприятен индивид, на когото няма смисъл да обръщаме каквото и да е внимание.

# 4
  • Мнения: 3 578
Абе много зависи какви са липсите....
Иначе, то идеални няма, всеки дразни с нещо, дори и аз 😂.

А баш.
Аз примерно не си представям как бих търпяла партньора ми се себеопознава и да си самопомага чрез книги, ама бих направила тоя компромис 😉

Качествата за един, са недостатъци за друг... Различията в ценностите да са по-малко, ще е по-леко и за двамата.

# 5
  • Мнения: 6 930
Глупост, мързел и невежество са ми може би топ противни "качества", с това не бих се примирила, пък ако ще да е мега семейният тип

# 6
  • Мнения: 246
@Luchia^^^  Много зависи какво точна е липсата , понякога хората се допълват точно в липсите си и това ги прави един за друг. Но ако нещо далеч се разминава в ценностите ... сещаш се. По повод и двете приятелки са създали семейство на базата на нещо с тези мъже, сега ли са разбрали ,че имат минуси?

# 7
  • Шотландия
  • Мнения: 2 855
Абе сериозно ли задаваш такъв въпрос? Ако нямам за какво да си говоря с този човек и го смятам за "ужасно ограничен", както си го описала - какво точно се пита в задачата? Когато ходех на срещи, с такива преставах да се виждам след първата среща - ти наистина ли питаш дали цял живот бих го изтраяла? Какво ме грее, че бил грижовен и искал семейство, ако на мене ми докарва прозявки след първия час и го смятам за мухльо? Ми който мисли, че става за семейство, значи харесва такива - да върви той/тя да се ожени за него, аз ако се оженя за такъв, сигурно ще го лежа после в затвора... Сега, не казвам, че трябва да се търси идеалния мъж, щото няма мъж само с положителни качества и без недостатъци. Въпросът е да му опознаеш недостатъците навреме и да прецениш, че можеш да живееш с тях. И да го обичаш, и той да те обича - тогава ще го обичаш въпреки недостатъците му. Ще искаш да е щастлив и той ще се старае да си щастлива.

# 8
  • Мнения: 1 998
Та на теб от сега ти боде в очите, че 15 дни от месеца нищо не прави. Остави го човека да си намери приятелка, която си гледа сериали и таман ще си паснат с въпросния.
  А ти си търси друг. Не случайно казват, че с половинката трябва да сте от "едно тесто".
  Аз съм от тези - самообучаващите се, самоопозанаваща се. Попаднала на съпруг, който си почива и нищо не прави. Ми 30 години се мъчехме един друг (май повече аз него). Вече сме разделени. Не прави моята грешка.

# 9
  • Мнения: 15 960
Гледайте да не стане само накрая като в приказката - "Моите връстнички се омъжиха и разведоха по три пъти досега, аз не мога да си избера една диня на пазара".

# 10
  • Мнения: 6 930
Гледайте да не стане само накрая като в приказката - "Моите връстнички се омъжиха и разведоха по три пъти досега, аз не мога да си избера една диня на пазара".

То па едни дини 😂

# 11
  • Мнения: 4 353
Темата е много условна, затова е трудно да подходя с конкретика.
Скрит текст:
В името на какво "да се направи компромис"? тяхното (на децата) последвало отглеждане в здрава и стабилна семейна среда?

От прагматична гледна точка – има мъжки недостатъци, които по никакъв начин не пречат на хармонията в отношенията. Но има и такива, които не просто я дебалансират, а направо сриват всичко със земята. Излишно е да пиша, че с първите може да се направи разумен компромис, ако обстоятелствата го налагат; с вторите – не – какъвто и да е залогът.

От огромно значение е и натюрелът на жената. Ако тя е властна и доминантна, например, съвсем естествено би била привлечена от по-пасивни и обрани мъже. И макар мъжката отстъпчивост традиционно да бива приемана като негативна черта, в случая е възможно връзката да върви с лекота.

А иначе, авторката е описала един доста нелицеприятен индивид, на когото няма смисъл да обръщаме каквото и да е внимание.
Black Cat, темата е условна, защото не ми е целта да питам дали този конкретен човек си заслужава да бъда с него или не.
Нека приемем, че питам дали си заслужава "да се направи компромис" в името на тяхното (на децата) последвало отглеждане в здрава и стабилна семейна среда.
Казваш, че има два вида мъжки недостатъци. Кои са според теб тези, които ''никакъв начин не пречат на хармонията в отношенията''?

От двете жени, които споменах по-горе, първата е именно такава - по-властна и доминантна. И при все това, инертността на съпруга й я дразни. Иска й се да може да бъде.. жената, по-слабата, която не трябва постоянно да е двигател и да инициира всичко.

LionKing, да, имали са тези недостатъци, и двете жени са били наясно с тях. Въпросът е, че едната ги приема и не й пречат, а другата не може да ги приеме, и все повече се дразни. На едни и същи неща в общи линии.

Скрит текст:
Абе сериозно ли задаваш такъв въпрос? Ако нямам за какво да си говоря с този човек и го смятам за "ужасно ограничен", както си го описала - какво точно се пита в задачата? Когато ходех на срещи, с такива преставах да се виждам след първата среща - ти наистина ли питаш дали цял живот бих го изтраяла? Какво ме грее, че бил грижовен и искал семейство, ако на мене ми докарва прозявки след първия час и го смятам за мухльо? Ми който мисли, че става за семейство, значи харесва такива - да върви той/тя да се ожени за него, аз ако се оженя за такъв, сигурно ще го лежа после в затвора... Сега, не казвам, че трябва да се търси идеалния мъж, щото няма мъж само с положителни качества и без недостатъци. Въпросът е да му опознаеш недостатъците навреме и да прецениш, че можеш да живееш с тях. И да го обичаш, и той да те обича - тогава ще го обичаш въпреки недостатъците му. Ще искаш да е щастлив и той ще се старае да си щастлива.
*Мила*, като цяло съм съгласна с теб. Но се чувствам леко разколебана дали това е правилното мислене от някои от разговорите, които провеждам. И с тези приятелки, и с родителите ми - според тях ми подхожда куче, а не мъж. Затова исках да видя други гледни точки, както и кое е по-често срещано като мислене. Майка ми, например, счита ограничесността за незначителен недостатък. Според нея, тя се преодолява. Като покажеш на човек нови неща, и той вземе, че ги хареса. Примерно. Тоест, че някой до момента по някаква причина не е сблъсквал и не е опитвал нещо, не значело, че ако опита в бъдеще, няма да му хареса. Rolling Eyes
П.П. Хареса ми ''ще го лежа в затвора" Joy

Скрит текст:
 Аз съм от тези - самообучаващите се, самоопозанаваща се. Попаднала на съпруг, който си почива и нищо не прави. Ми 30 години се мъчехме един друг (май повече аз него). Вече сме разделени. Не прави моята грешка.
512, че 30 години са си доста дълго време. Аз скоро ще стана на толкова Grinning

Скрит текст:
Гледайте да не стане само накрая като в приказката - "Моите връстнички се омъжиха и разведоха по три пъти досега, аз не мога да си избера една диня на пазара".
Нина* , и това го има. Имам и съученички, омъжени с по 2 деца, имам и разведени такива. Имам и познати на по 20, които вече са разведени. Мисля, че ако се бях омъжила за първото гадже (бях на 24 тогава) и аз щях вече да съм от разведените.


А иначе, въпросният тип, който споменах, съвсем не е толкова черен. Просто аз наблегнах на това, което за мен е минус. Да, за друга вероятно няма да е. Но пък може плюсовете според мен, според нея да са минуси.
Скрит текст:
Примерно, много е грижовен и мил. Обича да прави типично мъжки неща. Прави неща за мен, за които само съм споменала, дори не съм го помолила - например, ремонтира нещо мое, като беше купил части и машина за целта. Не е избухлв, уравновесен е, не се изнервя лесно - за разлика от мен. С мен често пътува.  Но другите неща все пак ме притесняват Simple Smile

# 12
  • Мнения: 10 966
Бе как ще ми седи 15 дена на месец пред телевизора и по кварталните капанчета, нали ще го изхвърля като мръсно коте. Егати семейния тип Simple Smile

Извън това: мило момиче, на това му се вика "брак по сметка". Това няма непременно общо със златотърсачество у жената и богатство на мъжа. Но има ли сметчица в едни отношения: кое плюс, кое минус, да премерим, да претеглим - викам му бизнес, а не любов/връзка/брак. И аре улево. Не съм си намерила живота на улицата.

# 13
  • Мнения: 6 930
Бракът задължително трябва да е по сметка и за двамата . Иначе е безсмислено упражнение. Тя любовта и без брак съществува

# 14
  • Мнения: 246
@Luchia Първо страхотен аватар Simple SmileВтората приятелка според мен не приема това като минус а като част от характера на половинката. Има ли вероятност и тя да е като него? Щастливи ли са заедно? Първата обаче е съвсем друг случай - според мен го е "взела" с идея да си го промени както на нея й харесва ама то не става .. Бих се обзаложил и че е малко по-властна .

Общи условия

Активация на акаунт