Бихте ли направили компромис за качествата на партньора си?

Охаа, яко меле е падало тук.
Чакай и аз да разровя жаравата.
Мъжът е добре да изкарва повече от жената, да. И то не само в меркантилния смисъл, а в символиката на мъжествеността. Защото, както Луна е казала, говорим за мъжки и женски енергии. Луна чудесни постове в темата.
А и както Рокстар е споменала, когато мъжът изкарва по-малко от жена си обикновено се спихва, особено ако не е някой льольо или мишоче. Психически се мачка, а и самочувствието му пада.
Казвам го като имала ужасната грешка да изкарвам в ужасно дълга връзка повече от мъжа си. Ами, не, мерси, меркантилна съм вече, ужасно даже, аз мъж в тоя живот не искам да бъда. Природата ми е отредила друга роля. Хубавея и си обичам мъжО, аз азкарвам, той изкарва повече. Имаме тотален баланс, а той не е амбициозен, но просто е добър в професията си. Аз съм амбициозната, търсещи промени, но никога не съм го притискала "да се развива". Беше останал без работа 3 месеца. Щеше да се побърка тоя човек. И самочувствие, и настроение му се скапаха, гледаше ме като ранен елен.  Така че е въпрос на усещане, не е нужно жената да бута мъжа за още и още.

Бази, ама в масата случаи такива жени се хващат с мъже, които изкарват от самото начало по-малко от тях. Въпросът, който зададох и на който никой не можа да ми отговори, беше защо аджеба така правят, а после мъжете им били виновни?

Колко са тия случаи, в които мъжът първоначално е взимал повече, а след това по стечение на обстоятелствата е започнал по-нископлатена работа, и това на фона на горните?

Много са, Финикс. Животът е въртележка.

Да, животът е въртележка. и, да, като цифра са много.
Ама масата не е такава...

Добре, нека да дам пример със себе си. Работя си в родния град, имам жилище, работя и получавам заплата.
Имал съм възможности няколко да отида в София, но:
1. Като си направих сметката, стана ясно, че на края на месеца, след плащане на всички разходи, ще оставам с толкова пари, с колкото оставам в момента на това място с тези разходи и тази заплата.
2. Не ми харесва като място за живеене.

Това, според ССФ, значи ли, че нямам никакви амбиции, само защото можел да ида в по-голям град за повече пари, но съм си направил сметката и тя не е излязла?

Нас масата не ни вълнува

Еха, доста се изписали. Сега наваксвам с четенето.

Al_Bundy, не си спомням дали аз написах точно ''дълбоки разговори'' или не.
Нямам предвид да са философски, о не, не си падам по това. Мнението ми за дълбоко общуване се припокрива в голяма степен с това на Black Cat. Затова и съм цитирала неин пост и написах, че точно този тип общуване до момента ми се е получавал с доста малко хора. Копирам го отново, в скрит текст. Добавям и това, което Базила е написала, защото съм на същото мнение.

За мен е важно да не се страхувам/срамувам/притеснявам или каквато там дума искате, от партньора си. Да мога да говоря с него за всичко. Да не срещам съдене, а (опит за) разбиране, интерес към което е важно за мен, и истинска чуваемост. Вече го написах веднъж - не само да ме изслуша, но и наистина да ме чуе. И да мога да бъда 100% себе си. Това е за мен. На който не му е важно - да не го търси в партньора си.

Няма да отговоря на въпроса за качествата или недостатъците на споменатите приятелки. Темата не е, за да обсъжам тях. Дала съм като пример просто как на едни и същи качества в партньора се реагира по коренно различен начин.

Гал, точно си мислех, докато те четях, че описаният от мен звучи като това, което споделяш, че търсиш.
Мда, в предна връзка беше точно така - недосетлив. Ако кажа изрично, че искам нещо - супер. Но да се сети сам - не. Което на мен ми беше неприятно, приемах го като да давам заповеди. Може да не е било така..


Frosty Wings, кажи коя опция липсва според теб, и ще я добавя. За сериозни отношения, както си написала, става въпрос. Ако желаеш, сподели с какво би направила компромис, и с какво - не.

Братан, не знам за другите, за мен лично абсолютно никога не е било важно да е провайдър. Нито се целя в определена позиция, или избягвам хора под нещо си.  Може пък и тук да ми е грешката

" А "тръпка и любов, пък ДАНО става за семейство" е почти сигурна рецепта за катастрофа" - споменах и преди, че до момента при мен е било точно така. Затова се запитах сега, дали не е време да опитам по друг начин.

Връщам се да дочета другите мнения.

П.П. Имам не съвсем приятното усещане, че двама от господата в темата се опитват упорито да наложат тяхното мнение и виждане.

Агенте, защо търсиш сравнения и одобрение за лични решения?  И освен това въпросът ти е непълен в контекста на темата. Тая дилема какво отношение има към жените/жената?
Пиша ти тия редове от село, под сачака, на хладина.

Пошегувах се донякъде за опциите.
Но наистина не мога да избера една от тях. В моята глава нещата са комплексни.
За сериозна връзка бих направила компромис вероятно с външността донякъде, но не краен компромис, защото все пак този човек трябва да ме привлича и физически поне малко.
Не харесвам самовлюбените хора. С това не бих направила също компромис. Много мои колеги например са такива и не си представям жените им как ги търпят.
Предимно с черти на характера, които са в тотален разрез с моите, не бих направила компромис, ако трябва да живея с един човек, независимо за кратко или по-дълго.

Аз се оглеждам за трети мъж, ама май аз съм втория
Що така никоя жена не иска да си наложи мнението тук

Luchia^^^, знаеш мнението ми за теб. Веднага щом отпаднат колебанията, които имаш и си напълно наясно със себе си, съм те орисал съм да срещнеш прекрасен човек, защото в теб виждам страхотен баланс.

Еее, и аз искам в провинцията, ся... не е честно да ни дразниш, Феникс!

Бартоломю, ела, ще те провайдвам и храня.

Фрости, вие какъв пол сте последно?

От нашия отбор е.

Защо трябва непременно да търся нечие одобрение, за да дам пример? Ако търсех нещо от това, което си писала, този форум е последното място, където щях да го търся.
Търсиш скрит контекст там, където няма.

Не си ли пише?
Жена пише. Такова съм си.

Редовете са ясно написани, не се налага да търся, даже си съкратих питането. Да допълня тогава, въпреки че виждам, на различни езици говорим. Защо търсиш мнение на хора, които във въпроса си умишлено неглижираш, иронизираш, омаловажаваш? Къде се поставяш така? Ти, не те.

Черно коте, разсмя ме.