Не мога да си тръгна

Момент, сега ще пробвам да ти я намеря и ще редактирам поста.
Заповядай, приказката е кратка и се чете бързо. Та:
https://chitanka.info/text/2499-rumpelshtiltshen

Ааа, да, чела съм я, но не я помнех.
Единственият честен, и то с уговорки, в тази приказка е малкото човече. Нито бащата, нито момата, нито царят струват. Бащата лъжец и се чуди къде по-скъпо да продаде щерката за снаха, царят е алчен, а самата дъщеря търси начини да не изпълни обещаното.

Е, хубаво тогава, каква поука могат да си извлекат умните деца от там? - как да са ''честни'' кат злото човече, дет иска невъзможното от една майка (която към момента не е била такава), която е дала обещание в момент на отчаяние пред смъртна опасност? Или как ще заживеят кралски ако се превърнат в златни кокошки на алчните си мъже? Или как за да се оженят мъж и жена, мнението на последната не е от значение, важното е първият просто да иска да се ожени за нея, а по-добре под смъртна заплаха? Объркана съм леко.

Кое е невъзможно?
Ти нали съзнаваш, че тези приказки са записани във времена с раждане всяка година, когато детето, особено момиче, е било гърло за хранене и са се чудели къде да го дадат? А историите, преди да бъдат записани, колко ли са стари...
Концепцията за родителската любов и грижа е доста нова в сравнение с хилядолетната история на гърла за хранене и още работна ръка за полето.
Първородото дете е престолонаследник. Ей сега царицата, бивша стока, ще даде детето, нали нея ще обезглавят? Ни злато прави, ни престолонаследника пази, значи няма полза от нея.

С други думи, пълна идиотия да се прокламира в наши дни.

Имам един колега, който ми разказваше за зетя неговия или на некво приятелско семейство, не запомних.Та
Завършил египтология зетя, обаче не може да си намери работа.
И сега записал и платил бесни пари да учи за докторска степен по Египтология, че да може той самия да започне да преподава египтология на други, които съответно и те няма да мога да си намерят работа.
Казвам го във връзка с това, че идиотията е навсякъде , нищо че е облечена в много куул стратегии, планове и намерения.

Работа в музеи или като преводач, няма ли?
Приказките са си добре, но е много важно какво е семейството. Аз не съм расла в семейство, което гледа на дъщеря като на второ качество и трябва да  омъжи раничко. Няма начин на 6 години да видя приказката по начина, по който би я видяла Фатме от Филиповци или Рейхан от Рибново, защото вкъщи не е по тоя начин. При Бел виждам, че е читанка и обича същността на Звяра, а не палата му; при царицата виждам, че обича детето си. Едва по-късно виждам Стокхолмския синдром и продажбата на девойката.

Е, то и робството и хитлерофашизма са история, но не е много ок да се величаят в детски приказки, както не е ок в днешно време, когато жените отдавна са признати за равноправни на мъжете, да бъдат принизявани пак в детски приказки, писани във времена, когато понятия като свобода на личността и права на жените са будели присмех или най-малкото недоумение. Защото децата не могат да направят качествена разлика и лесно могат да приемат, че това е съвсем нормално и в днешно време...иначе защо биха им чели подобни приказки?. Не казвам да се забранят, напротив, биха могли да се изучават по-късно от някои специалности, като уникален поглед към отдавна несъществуваща народопсихология и светоусещане. Но не и да се запознават малки деца, които ще живеят в кореноразличен свят с нея от съвсем крехка възраст, когато лесно биха могли да си изградят съвсем неадекватна представа за света от там. Семейството и възпитанието никой и не си помисля да спори че е важно, но ако в едно сем се проповядват ценности и отношения между хората, адекватни на съвременния свят, защо тогава биха чели на детето си приказки с поуки, точно обратните на тези, в които опитват да възпитат в детето си? Така самото то се обърква и решава, че все пак потисничеството, женомразтвото и дискриминацията в крайна сметка не са чак толкова лоши неща. В края на краищата, и изборът на книги, които четем на децата си също е възпитание. Получават се смесени послания, които биха объркали малко дете (Тук не говоря за генийчетата, дето се раждат научени и никога не биха възприели послание от детските книжки които са му чели, когато е било 3 годишно безкритично човече).

Да, ама приказките се адаптират за съвремието. Няма голяма опасност от грешно разбиране, стига вкъщи да видиш определен модел.

Бях в подобна ситуация с моят приятел. Той дори и дрехите с които да ходя на работа ми избираше. Събети смелост и си тръгни! Аз така направих и не съжалявам.

С тия анализи на детските приказки направо убихте детското в цяло поколение! Ми добре де, а вие какви приказки четете на децата си? То, като дръпнеш чертата, всеки може да състави извод, за който автора даже не се е сетил при измислянето на приказката.... Та след като утепахте всеизвестните приказки, с които израстнахме без да ставаме жертви на мъжете, то вие с какво си приспивате децата? Надявам се, че не е с новините от "24 часа".....

Зайчето Питър, Трите прасенца, Франклин и гръмотевичната буря, Франклин не иска бавачка, изобщо Франклин поредицата, Къщичка в гората, Къщичката на писана, Червената шапчица, Пролетна разходка, Рожден ден в гората, Патето се учи да плува, Котето Том, Мисис Тиги Мигъл, Жабокът рибар, Концерт в гората...списъкът е безкраен.

Аз не разбрах защо не можеш да си тръгнеш?

Е как защо?
Защото ,често под "не мога" се разбира "не искам","как да променя отношението му към мен" ..
И все има някаква надежда ..

Здравей, авторке, ще споделя моя опит.
Имах приятел, още като ученичка, с когото бях цели 2 години. По-скоро го търпях две години.
Той беше патология. Ревнуваше ме от всичко живо, което беше от мъжки пол. Не ми даваше да излизам без него - заплахи как ще ме бие и т.н. Аз бях малка, глупава и влюбена. Слушах го.
С помощта на близки осъзнах, че това не е любов и грижа, а вреда и емоционално кастриране.
Разделих се с него. Започна да ме преследва, спеше пред нас, всеки ден пред входната ми врата ме чакаха цветя, бонбони и обещания по картички.
Бях непоклатима - краят означава край! Въпреки всичките му молби, аз не се върнах при него. От това той още повече се побъркваше и ме заплашваше с физическа разправа (не излизах сама дори до магазина, защото той ходеше след мен), клеветеше ме пред майка ми (че съм лека жена, че съм го оставила заради чичко с пари...).

В момента аз съм щастлива с настоящия ми мъж, а той вече 6-та година е сам и живее при майка си без работа.
Направи си изводите. Искаш помощ - ставай, събирай си дрехите и дим да те няма!