Дълго време и аз вярвах в лошия късмет. В последните години се убедих, че човек сам си чертае съдбата и много от гадните неща, които са ми се случили са по моя вина. Ако бях постъпила по друг начин еди кога си, сега щеше да е различно. Но няма как да се върна назад, затова просто продължавам напред и каквото дойде. Много от грешките ми са породени от факта, че не съм оценявала себе си, това което мога да постигна и кое е по важно в живота. Нищо, има време да се променя. Бъдещето е пред мен. Научавам си урока и право напред.
- Публикувана: 31 юли 2020, 14:09 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2020, 14:00 ч.
Животът ми се случва въпреки мен
И аз като Мис Чичи, начавам си урока и продължавам напред. В един момент обръгваш и спира да те боли, да се отчайваш, просто приемаш нещата такива каквито са. Разочарованието е като мускулната треска, колкото повече тренираш, толкова по-рядко и по-кратко я изпитваш.
Излиза, че нищо не си разбрала. А е написано много просто и ясно в самата тема.
Гледай и крой капи 
Skrekkelig няма да промени мнението си относно връзката 'воля-съдба'. За нея, мисля, тя е близка или равна на нула. Темата се превърна в разнищване на въпроса: 'Кой управлява живота ни?', а тук всеки си има мнение. Пък и има правото на такова. Бог, Аллах, човек, природа, кой знае на 100%?!
Скрег, би ли повторила/конкретизирала какъв съвет или коментар очакваш? С какво можем да сме ти от полза? Вече се видя, че това не е нито критиката, защото заставаш като коте на нокти, нито пък се съгласяваш с хората, които те убеждават, че имаш ред причини да бъдеш щастлива. И пак, какъв е въпроса? Споделяне на сходни съдби на твоята ли?
Веднага ти казвам за моя приятелка, която доста дълго се опитваше да ме убеди в личното си нещастие. Наистина, от разказаното стана ясно, че е минала през тежки моменти и отношения със семейство, мъже и тн. За миналото няма как да коментирам, не съм присъствала. Обаче от както се запознахме тя изживя около 3-4 трудни момена ( в рамките на 9-10 месеца). Мислеше за самоубийство дори. Не съм и споделяла, но въпреки ,че има право да се ядосва за случките от този период, аз например не бих ги приела така. Мнооого по-лежерна съм. Предполагам е до характер. Ти самата попита: "Е, ако ми изгори къщата, да благодаря, че съм останала жива ли?!". Да не предизвиквам съдбата, ама аз съм такъв тип, че бих си го помислила.
Последно, един въпрос, би ли реагирала по същия начин в ситуации, които реално са ми се случвали:
- колата ми аварира на магистралата на 400км от вкъщи (помислих си, че нещо позитивно е, че ще разгледам околността)
- затвориха ни у дома (КоронаВи19), освен лошото, зарадвах се, че ще намерим време един за друг със семейството.
- не ме взеха преди време на една желана от мен позиция...успокоявах се, че там се работи много, сега поне ми е спокойно.
- съпруга ми ме дразни понякога доста...казвам си, добре, че е попаднал на мен, та да го трая, че иначе..и така.
Реално събитията в живота на хората са ни доста сходни, няма нещо свръх чудно. Въпроса е кой през коя призма ще ги погледне. Погледни ги малко през розовата призма, сипи си винце, пусни си музика и спри да мислиш за момент!
Скрег, би ли повторила/конкретизирала какъв съвет или коментар очакваш? С какво можем да сме ти от полза? Вече се видя, че това не е нито критиката, защото заставаш като коте на нокти, нито пък се съгласяваш с хората, които те убеждават, че имаш ред причини да бъдеш щастлива. И пак, какъв е въпроса? Споделяне на сходни съдби на твоята ли?
Веднага ти казвам за моя приятелка, която доста дълго се опитваше да ме убеди в личното си нещастие. Наистина, от разказаното стана ясно, че е минала през тежки моменти и отношения със семейство, мъже и тн. За миналото няма как да коментирам, не съм присъствала. Обаче от както се запознахме тя изживя около 3-4 трудни момена ( в рамките на 9-10 месеца). Мислеше за самоубийство дори. Не съм и споделяла, но въпреки ,че има право да се ядосва за случките от този период, аз например не бих ги приела така. Мнооого по-лежерна съм. Предполагам е до характер. Ти самата попита: "Е, ако ми изгори къщата, да благодаря, че съм останала жива ли?!". Да не предизвиквам съдбата, ама аз съм такъв тип, че бих си го помислила.
Последно, един въпрос, би ли реагирала по същия начин в ситуации, които реално са ми се случвали:
- колата ми аварира на магистралата на 400км от вкъщи (помислих си, че нещо позитивно е, че ще разгледам околността)
- затвориха ни у дома (КоронаВи19), освен лошото, зарадвах се, че ще намерим време един за друг със семейството.
- не ме взеха преди време на една желана от мен позиция...успокоявах се, че там се работи много, сега поне ми е спокойно.
- съпруга ми ме дразни понякога доста...казвам си, добре, че е попаднал на мен, та да го трая, че иначе..и така.
Реално събитията в живота на хората са ни доста сходни, няма нещо свръх чудно. Въпроса е кой през коя призма ще ги погледне. Погледни ги малко през розовата призма, сипи си винце, пусни си музика и спри да мислиш за момент!
Понякога животът ни се случва, извън каквито и да е планове, но в повечето пъти, ние сме индикатори на собствените си съдби.
Научила съм нещо важно от моя опит, че когато гоня и насилвам нещата да стават на всяка цена така и както аз ги искам, изобщо не се случват!
Вчера имах разговор с приятеля си, той ми каза, че не живея, че мисля прекалено много, че не умея да се радвам на живота, че не приемам себе си. Мисля, че е прав. Може би и ти виждаш препятствия във всичко и навсякъде и затова ти се случват. Този ефект се нарича Самосбъдващото се пророчество. Само промяната в мисленето към позитивизъм, не е достатъчна, трябва да имаш силна Вяра, и да си убеден, че хубавото ще се случи, да бъдеш благодарен за малките неща, които имаш, а те в повечето случаи са много по -големи отколкото мислим. И на мен ми е много трудно - признавам си и съм от хората, които но нон стоп се самобичуват и самообвиняват. Моят терапевт ме посъветва да се фокусирам не в проблемите в живота, а в решенията им. А всичко, което съм правила досега е да си търся проблеми цял живот, дори там където не съществуват, да си губя времето и оттам спад на всичко, понижено настроение, тъга и т.н. Просто трябва да оставиш нещата да се случват. И най- вече да виждаш ползите и поуките от всяка една ситуация в живота.
Научила съм нещо важно от моя опит, че когато гоня и насилвам нещата да стават на всяка цена така и както аз ги искам, изобщо не се случват!
Вчера имах разговор с приятеля си, той ми каза, че не живея, че мисля прекалено много, че не умея да се радвам на живота, че не приемам себе си. Мисля, че е прав. Може би и ти виждаш препятствия във всичко и навсякъде и затова ти се случват. Този ефект се нарича Самосбъдващото се пророчество. Само промяната в мисленето към позитивизъм, не е достатъчна, трябва да имаш силна Вяра, и да си убеден, че хубавото ще се случи, да бъдеш благодарен за малките неща, които имаш, а те в повечето случаи са много по -големи отколкото мислим. И на мен ми е много трудно - признавам си и съм от хората, които но нон стоп се самобичуват и самообвиняват. Моят терапевт ме посъветва да се фокусирам не в проблемите в живота, а в решенията им. А всичко, което съм правила досега е да си търся проблеми цял живот, дори там където не съществуват, да си губя времето и оттам спад на всичко, понижено настроение, тъга и т.н. Просто трябва да оставиш нещата да се случват. И най- вече да виждаш ползите и поуките от всяка една ситуация в живота.
Жената има проблем. Неоценена е, вечно недоволна ( дори и от най-близките си). Търси проблема в другите, но никога в себе си.
И как точно аз съм виновна за нещо, което другите правят или не правят (не ме оценяват)? Обясни как правещите добро хора точно са виновни за това, че не са оценени. Обясни как на свекървата нищо лошо не съм и направила - напротив - дала съм семейство на сина и внуци на нея, а ме мрази та не може да гледа. Дори ми се струва, че ще се зарадва ако умра.
Обясни ми защо аз съм виновна, че хората покрай мен са неблагодарници. Как може аз да съм виновна за всички злини, които другите правят. Не мога да си намеря грешката, ето - тъпа съм - намери ми я ти умната и оправната в живота
Christina1980, аз съм точно от хората, които са благодарни за това, което имат.
Тъй като съм попадала на други постове на авторката, мисля че Titina е много близо до проблема
Авторката е споделяла , че е зарязала голямата си любов и се е омъжила за пари и не може да се разведе, защото няма да има стандарта, на който е свикнала и си мисля, дали това не е станало ясно на семейството на съпруга ѝ , предвид ,, благия нрав,, и самочувствието ѝ , а същите са чудесно обяснение защо никой не я харесва
Skrekkelig, хайде да ни дадеш пример, колко си обективна
прочети си мненията 10- 20 - 30 -50 , но ги чети, сякаш ги пише непознат човек и сподели ,какво харесваш и какво не харесваш в този човек и какво мнение си съставяш за него
Авторката е споделяла , че е зарязала голямата си любов и се е омъжила за пари и не може да се разведе, защото няма да има стандарта, на който е свикнала и си мисля, дали това не е станало ясно на семейството на съпруга ѝ , предвид ,, благия нрав,, и самочувствието ѝ , а същите са чудесно обяснение защо никой не я харесва
Skrekkelig, хайде да ни дадеш пример, колко си обективна
прочети си мненията 10- 20 - 30 -50 , но ги чети, сякаш ги пише непознат човек и сподели ,какво харесваш и какво не харесваш в този човек и какво мнение си съставяш за него
Благодаря на всички, които четат с разбиране и отговарят добронамерено с конкретни предложения за решение на проблемите.
Само ако може цитат от мен къде съм споменала, че съм нещастна и че нищо хубаво не ми се е случило в живота?
А ти що изнасили оня старец?
писала съм достатъчно - търси и чети - не ми се помилионва
игнорирам я, ама все намира начин да ми влезе в полезрението или в слуха и да ми дигне кръвното. Яд ме е че до сега съм била добра с нея. От тук натам с нейните камъни - както тя има наглостта да ми каже, че не и пука за мен, така ще чуе същото и от мен. Едва ли ще успея да го кажа с нейното нагло и злобно нахилено изражение, но със сигурност ще е достатъчно сериозно и убедително за да осъзнае, че имам предвид точно това което казвам.
Беше само пример - реално тя ми е последния дерт
Само ако може цитат от мен къде съм споменала, че съм нещастна и че нищо хубаво не ми се е случило в живота?
Тъй като съм попадала на други постове на авторката, мисля че Titina е много близо до проблема
Авторката е споделяла , че е зарязала голямата си любов и се е омъжила за пари и не може да се разведе, защото няма да има стандарта, на който е свикнала и си мисля, дали това не е станало ясно на семейството на съпруга ѝ , предвид ,, благия нрав,, и самочувствието ѝ , а същите са чудесно обяснение защо никой не я харесва
Авторката е споделяла , че е зарязала голямата си любов и се е омъжила за пари и не може да се разведе, защото няма да има стандарта, на който е свикнала и си мисля, дали това не е станало ясно на семейството на съпруга ѝ , предвид ,, благия нрав,, и самочувствието ѝ , а същите са чудесно обяснение защо никой не я харесва
А ти що изнасили оня старец?
Цитат
Skrekkelig, хайде да ни дадеш пример, колко си обективна
прочети си мненията 10- 20 - 30 -50 , но ги чети, сякаш ги пише непознат човек и сподели ,какво харесваш и какво не харесваш в този човек и какво мнение си съставяш за него
прочети си мненията 10- 20 - 30 -50 , но ги чети, сякаш ги пише непознат човек и сподели ,какво харесваш и какво не харесваш в този човек и какво мнение си съставяш за него
писала съм достатъчно - търси и чети - не ми се помилионва
Уф начи тия свекърви! Скрек, няма да се оправиш, докато нямаш личен живот! Това е. Личен живот, интереси, хобита, приятелки и свекървата я игнорираш по най-бруталния начин. Не се опитвай да и се харесаш щом не те обича. Просто игнор без чувства.
игнорирам я, ама все намира начин да ми влезе в полезрението или в слуха и да ми дигне кръвното. Яд ме е че до сега съм била добра с нея. От тук натам с нейните камъни - както тя има наглостта да ми каже, че не и пука за мен, така ще чуе същото и от мен. Едва ли ще успея да го кажа с нейното нагло и злобно нахилено изражение, но със сигурност ще е достатъчно сериозно и убедително за да осъзнае, че имам предвид точно това което казвам.
Беше само пример - реално тя ми е последния дерт
Без да скролваш, прочети си последният пост.
Всички са ти криви, с изключение на теб, бяла и добра.
Свекърва и косяла тревата, а ти точно тогава си решила да си полегнеш ( сама казваш не е във времето в което не се шуми).
Нали си много добра и оправна, изнасяш се да живееш отделно, грижиш се за децата си, започваш работа...ако ти стиска. Но то сама знаеш, че няма да се справиш и насочваш нещата към всички край себе си
Всички са ти криви, с изключение на теб, бяла и добра.
Свекърва и косяла тревата, а ти точно тогава си решила да си полегнеш ( сама казваш не е във времето в което не се шуми).
Нали си много добра и оправна, изнасяш се да живееш отделно, грижиш се за децата си, започваш работа...ако ти стиска. Но то сама знаеш, че няма да се справиш и насочваш нещата към всички край себе си
Скрит текст:
Точно защото няма да е от разстояние, а ще си делим децата. Но те ще предпочетат да останат да живеят в къщата, която е негова и в която аз сама дори да ме остави да живея в нея, което е нелогично да се случи, защото той ще предпочете да си остане тук близо до мама и тати, които също живеят в двора, но в съседна къща, аз не мога да си позволя финансово да живея в 450 квадрата къща с 4 декара двор. Месечните разходи за нея са само около 30 000 лв - малко хора могат да си го позволят. Или той ще остане в къщата и ще ми даде известна сума пари колко да си купя пършав апартамент, в който едва ли ще има място за 3 детски стаи и за същия стандарт като тук с двор, отопляем басеин и всякакви екстри. Или ще продадем къщата и всеки в неговата си посока. И пак той е облагодетелстван защото има големи доходи и може да предостави повече лукс на децата. За мен принципно тази простотия с делене на децата и да имат от всичко по две и една седмица при единия, а другата - при другия - ми е трудно да я приема. Сложно е.
Проблемът ми е, че по природа съм съм свръх отговорна и свръхсъвестна, квото и да правя влагам всичко от себе си. Не може да не ми пука. Не мога да се насиля да правя нещо лошо, глипаво, безсмислено, унизително.... само защото това в дадения случай е най-правилното. Ще се мразя ако си смъкна нивото до това на глупаците около мен.
Комуникация няма - той не умее да комуникира. Това е един от много му проблеми, но май най-съществения. Аз такива проблеми с други хора нямам. Той е в основата на всичките ни проблеми - това е. И както казах - моментално го видях какъв е. И се оплаках на близките си. Всички решиха, че аз съм претенцията, аз съм лошата, човекът е прекрасен и ако има кусури то в брака лека полека ще се научи. Сега чак осъзнавам, че целта им е била да се оженя за богатия мъж за да намажат и те и в крайна сметна намазват - всички покрай мен, но не е и аз - аз само гълтам. Затова съм отрязала всякакви отрови, седя си сама и сама търся начин да поправя грешките, които направих заради "доброжелатели"-интересчии.
Изпуснах мъжа, за който трябваше да се оженя с безценната помощ от родителите си и сега си нося последствията. Но всичко е съдба. Просто си споделям - не се оплаквам - аз съм оптимист и не съм отчаяна. Приемам всичко в живота като предизвикателства и полезни уроци и продължавам напред вярвайки нелечимо в по-доброто бъдеще.
Иначе почнах да пускам многозначителни постове във Фейсбук - не пиша за кой се отнасят, но хосата се сещат. Искам да му видя реакцията. Усещам, че ги е прочел защото още повече се наду, но дума не обелва.
Проблемът ми е, че по природа съм съм свръх отговорна и свръхсъвестна, квото и да правя влагам всичко от себе си. Не може да не ми пука. Не мога да се насиля да правя нещо лошо, глипаво, безсмислено, унизително.... само защото това в дадения случай е най-правилното. Ще се мразя ако си смъкна нивото до това на глупаците около мен.
Комуникация няма - той не умее да комуникира. Това е един от много му проблеми, но май най-съществения. Аз такива проблеми с други хора нямам. Той е в основата на всичките ни проблеми - това е. И както казах - моментално го видях какъв е. И се оплаках на близките си. Всички решиха, че аз съм претенцията, аз съм лошата, човекът е прекрасен и ако има кусури то в брака лека полека ще се научи. Сега чак осъзнавам, че целта им е била да се оженя за богатия мъж за да намажат и те и в крайна сметна намазват - всички покрай мен, но не е и аз - аз само гълтам. Затова съм отрязала всякакви отрови, седя си сама и сама търся начин да поправя грешките, които направих заради "доброжелатели"-интересчии.
Изпуснах мъжа, за който трябваше да се оженя с безценната помощ от родителите си и сега си нося последствията. Но всичко е съдба. Просто си споделям - не се оплаквам - аз съм оптимист и не съм отчаяна. Приемам всичко в живота като предизвикателства и полезни уроци и продължавам напред вярвайки нелечимо в по-доброто бъдеще.
Иначе почнах да пускам многозначителни постове във Фейсбук - не пиша за кой се отнасят, но хосата се сещат. Искам да му видя реакцията. Усещам, че ги е прочел защото още повече се наду, но дума не обелва.
Без вадене от контекста, това са твой постове
всъщност, се опитах да ти помогна , това е професионален трик на психолозите , но си конкретизирах изводите за теб
лека вечер