Не че нещо, ама мен едни ме определят като социален тапир, други - като супер “отворена”, слънце и тн.
За едни съм ледена, за други - гореща.
За едни съм ледена, за други - гореща.
- Публикувана: 31 юли 2020, 14:09 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2020, 14:00 ч.
Животът ми се случва въпреки мен
Ако Скрег тези неща, които ги пише във форума ги показва в обществото ще я принудат да пие антидепресанти. Тя пред хората не е такава или поне не се разкрива, там е мила, любезна, не повишава тон, дори и вътрешно да се разкъсва. Аз вярвам, че хората я определят като позитивна личност, защото не я познават, в светлината в която я познаваме ние.
От друга страна обаче, ако беше истински нещастна щеше да кори планове как да се махне от къщата, как да си подреди живота, обаче вместо това тя търси начини да подчини мъжа си, тоест не е нещастна с него.
От друга страна обаче, ако беше истински нещастна щеше да кори планове как да се махне от къщата, как да си подреди живота, обаче вместо това тя търси начини да подчини мъжа си, тоест не е нещастна с него.
Е то като и прочетеш писанията, виждаш един слънчев, усмихнат човек, щастлив от живота- къде видяхте, че не се разбира с майка си, мъжа си, че е нещастна. Това е само във Вашите глави
Аз имам предвид изказа, чак до там с кого как се разбира не мисля да дълбая, въпреки, че някои да наясно с имотното ѝ състояние даже.
От друга страна обаче, ако беше истински нещастна щеше да кори планове как да се махне от къщата, как да си подреди живота, обаче вместо това тя търси начини да подчини мъжа си, тоест не е нещастна с него.
Аз имам предвид изказа, чак до там с кого как се разбира не мисля да дълбая, въпреки, че някои да наясно с имотното ѝ състояние даже.
между другото начинът и на изразяване и формата на думите, които използва, не показва, че спада към групата, правещи по "няколко хилки". Искренно се съмнявам и в трите и образования ( забележете в различни сфери, нямащи нищо общо едно с друго). Жената просто си живее в облаците и си фантазира
От друга страна обаче, ако беше истински нещастна щеше да кори планове как да се махне от къщата, как да си подреди живота, обаче вместо това тя търси начини да подчини мъжа си, тоест не е нещастна с него.
Аз имам предвид изказа, чак до там с кого как се разбира не мисля да дълбая, въпреки, че някои да наясно с имотното ѝ състояние даже.
между другото начинът и на изразяване и формата на думите, които използва, не показва, че спада към групата, правещи по "няколко хилки". Искренно се съмнявам и в трите и образования ( забележете в различни сфери, нямащи нищо общо едно с друго). Жената просто си живее в облаците и си фантазира
и квооооо ?
Искам да се махна от свекървата и да си имам моя си къща с двор, където сама да решавам къде, кво и що. Намерих супер местенце, ама не се навиха да ми го дадат за парите от офертата ми. Може и да е за добро - децата не искат да живеят там. За съжаление това, което го искам в тоя квартал дето сме не може да се намери. Единствено тук където сме сега, но свекървището ми е до гъза - няма изгонване. Лошото е, че ако ги изгоним, трябва и ние да се махнем, защото са 2 къщи в двора и мъжът ми не иска да живее с други хора. Така че ако искам да съм тук трябва да живея до дъртите и те да ми определят правилата. Искам да изчезнат здравословните ми проблеми. Искам синът ми да няма няма здравословните си проблеми. Искам мъжът ми да се научи да говори разбираемо и да не получавам главоболие от напрегане да му схвана мисълта след всеки разговор с него. Мечтая си да имах нормални родителите и братя и сестри, с които може да се говори и които да не ги е яд на мен, да не си изкарват агресията върху ми. Искам да имам хора, на които мога да разчитам, а не само една купчина хора да могат да разчитат на мен, но аз да нямам на кой. Искам да преборя импулсивността си и да започна да усещам кога нещо ми го казва интуицията, кога разума, кога разни дяволчета-саботьори.
Скрег и аз живея със свекъри, ама съм си променила гледната точка и даже се забавлявам с тях и ехидно им се подигравам.
Аз тон в живота ти как да живееш не мога да ти дам, но за да си щастлива, трябва да приемеш това, което не можеш да промениш и да се бори за това, което можеш да промениш.
Аз за себе си знам, какво ме прави щастлива и се стремя да си то осигурявам, виж теб какво те прави щастлива и се стреми да си го осигуряваш.
За здравословните проблеми на детето мога да ти кажа, че никой не е напълно здрав, просто трябва да се научим да живеем със заболяванията си и да се стремим да сме в добра форма. Животът ти в никой случай не е по-лош, отколкото на други хора, просто другите сме се адаптирали.
Аз тон в живота ти как да живееш не мога да ти дам, но за да си щастлива, трябва да приемеш това, което не можеш да промениш и да се бори за това, което можеш да промениш.
Аз за себе си знам, какво ме прави щастлива и се стремя да си то осигурявам, виж теб какво те прави щастлива и се стреми да си го осигуряваш.
За здравословните проблеми на детето мога да ти кажа, че никой не е напълно здрав, просто трябва да се научим да живеем със заболяванията си и да се стремим да сме в добра форма. Животът ти в никой случай не е по-лош, отколкото на други хора, просто другите сме се адаптирали.
Напротив - ако питаш хората тук повечето ще кажат, че се възприемат като здрави, защото дори да имат някакви дребни проблемчета, те не им променят и определят живота и спокойно могат могат да си живеят с тях. При мен не е така - при мен всичко се променя. За другото си права, че най-добре човек да се забавлява и да не обръща внимание на дразнители. Но това си е природно заложено - можем да се мъчим да се насилваме да си променим мисленето и начина, по който възприемаме нещата, но ще е насилствено и внушение и няма да има ефекта, който постигат непукистите по природа. Ще бъде някакво самовнушение, което реално не върши никаква работа. Иначе и аз се адаптирам към всичко. Но ме попитаха какво искам и го казах
Ти се адаптираш, но се потискаш. Сама лъжеш себе си. Трябва да си кажеш истината и да не те е страх от нея. А не да имаш един образ за пред хората и друг за пред себе си, които тотално се разминават. Точно това те обърква.
И оттам идва и проблемът "животът ми е като на филм, в който не участвам". Ти участваш, но с единия образ. Другият седи и гледа и се чуди какво става. Трябва да си кажеш истината, да поемеш последствията от нея и да се събереш на едно място - да бъдеш Себе си.
И оттам идва и проблемът "животът ми е като на филм, в който не участвам". Ти участваш, но с единия образ. Другият седи и гледа и се чуди какво става. Трябва да си кажеш истината, да поемеш последствията от нея и да се събереш на едно място - да бъдеш Себе си.