Животът ми се случва въпреки мен

Само дето като сме оженили и родили деца носим отговорност и за чуждото щастие, не само за своето си. Дали сме брачни обещания - къв е смисълът от тях ако не възнамеряваме да ги спазваме? И все пак не става дума за побоища и др ексцеции, а е въпрос на желание за напасване и съобразяване с другия

 Аз може и да съм случила на него, но пО ме радва, че той на мен - не

Скрег, така е. Обаче защо ти не желаеш да се напаснеш с мъжа си и риташ недоволно само?
И не само тези екцесии са нетърпими. Има и други. За някой изневерите не са драма, за други - алкохола..
Всеки им свой праг на търпимост.
Моят е - не съм щастлива.
И не вярвам, че ще отгледам щастливи и успешни деца, ако аз не съм щастлива.
Децата са наше отражение.
Колкото и да не го вярваме и съзнаваме.
Те са лупа за нашите проекции и страхове, и ако не се справим сами с тях и не им дадем пример - ще ближем рани и последствия цял живот.

За протокола - тъкмо отгледах и “пуснах” на воля едно щастливо и реализирано дете. След 2 развода.

Жената не иска да се развежда. Иска мъжът и да я слуша. И индиректно ни пита как да стане това. Според мен има мъже, които не се подчиняват на жена си, не я слушат и те не се променят.
Това с разводите по принцип не е за всеки. На мен досадна ми се види тая работа. Освен това ако Скрекелия е такова мръкнало, аз не виждам кой мъж ще я трае, че и с три деца. Тя правилно си е преценила да си стои с него, ама трябва и да започне да го търпи, а не да се чуди как да се ядосва. Защото живота е твърде кратък да се ядосвам за каквото и да било.

Про нас нещата бяха станали много зле 2018. Само че аз не си мълча, а отговарям и споря. И бях на прага да си подам документите. Все пак съпругът ми се осъзна и се промени. Това е моят начин - като нещо не ми харесва, си казвам.
Не знам какъв съвет да дам на жена, която действа съвсем различно.

Аз не я карам да се развежда..)
Само да бъде благодарна за това, което има и е. Ако не и изнася и е непоносимо чак - развод. Ако е търпимо - ми да го приеме и продължи напред с избора си.

Скрег, опитваш се да промениш индивиди, така че да ти пасват на теб.
Но и те имат свободна воля.

Като те дразни начина на комуникация на мъжа ти - сменяш методите. Пазаруваш след писмена заявка. Дали ще е листче на хладилника, на което всеки да пише какво иска, или СМС, все тая. Така имаш черно на бяло кой какво иска. Ерго не се напрягаш при комуникацията какво искал мъжа ти.
В началото ти написах: има големи предимства да комуникираш като с аутист: всичко се вербализира и няма:”ама аз си помислех, че искаш/ще направиш и пр”.
Иначе му вменяваш твоите очаквания и после си разочарована.

Децата като не искат на почивка - записваш ги на лагер и с мъжа ти отивате на Санторини.
Или пробвай само с децата да отидеш някъде. Може да усещат напрежението между вас и да се скатават.

Аз знам, че при вас един смьореброд може да е на безумна цена в ресторант, ама понякога като идеш на ресторант виждаш и хора, които не са от твоята зона на комфорт и така упражняваш търпимостта към другите.
Ако ти се свидят парите, стани доброволец някъде, ама си излез от зоната на комфорт. С възрастта става все по-трудно, затова е нужен тренинг.

Аз те разбирам, че искаш да си щастлива със семейството ти, но ако ти постигнеш това щастие, те биха ли били също щастливи?
Готова ли си да платиш тази цена?

Аз въобще не смятам, че темата и проблемите ти са ти мрънкане на високо ниво, но промяната трябва да дойде от теб, не от другите. Това трябва да осъзнаеш.
Успех.

Малко е извън темата, но понякога наистина е най- добре родителите да се разведат. Бях тийнейджъркана 16-17г, когато родителите ми много жестока се скараха. Вкъщи беше ужасно, постоянно се усещаше едно напрежение, въпреки че пред мен не се караха. Това много се отрази и на мен, бях постоянно нервна и избухлива. Накрая исках просто да се разведат щом не са щастливи и ще продължи така. Явно намериха все пак път един към друг и след половин година нещата се оправиха.
Децата много разбират, дори и да не се карате пред тях, особено като са по големи.

точно така действам - казвам всичко и повтарям, докато не видя резулутат, който никога не идва. Той много се дразни, че му повтарям и вика че с това не подобрявам нещата. Веднъж му стигало и твърди, че е осъзнал и се опитва колкото може да се коригира. Ама явно са му малки възможностите.
Оня ден пак се скарахме щото дъщеря ми ми крещи, той стои до нея, чувя и не реагира. Единственото, което и каза е "Не е ОК да говориш така на майка си". И и го каза след като аз го попитах защо не реагира. Ако на него децата така му креснат и той ще им кресне на секундата и ще ги строи в 2 редици. А на мен като ми крещят проблем няма. Дигнах му скандал, че не си изпълнява функциите на мъжа в семейството. Резултатът беше да и повтори, ама точно с тия думи буквално. "Не е ОК така да се държиш с майка си".  Представете си - не било ОК и толкоз.
Като става дума за неговите интереси тропа по масата, а като става дума за моите - Не е ОК. На нея това Не е ОК даже и е смешно и ми се хили нагло през цялото време. Ако не беше забранен боя щях моментално да и зашия един. Ядосах се и казах "ОК, чудесно, плащаш глоба от тук натам всеки път като ми държиш тон." И си прехвърлих една сума от нейната сметка в моята.
Винаги е било така, обяснявам му и кротко и по-малко кротко - никакъв ефект - мълчи и така си продължава.
Скандал има моментно действие. Явно е размислил оня ден и след около 1 час е отишъл в стаята на детето и е казал, че трябва да ми се извини. И тя идва и ми се извинява. Аз знаех, че не е нейна инициативата, а че я е накарал, щото тя никога няма сама да се извини. Поне го изигра автентично.
Децата ми са се убедили, че могат да ми имат доверие. Но въпреки всичко си позволяват да ми държат тон и да не ме уважават, защото около тях всички ме мразят и те се влияят. И целият проблем идва от баща им, който вместо да реагира, когато родата му ми яде ла...ната, той мълчи че и допълнително ги настройва врещу мен като пуска често неверни коментари от рода, че ме издържал, а аз нищо не съм правила - иска да се представи пред родата като супер мен приютил и спасил живота на някаква си източно европейска мизерница. Никога не ме е защитил пред тях като нападат, не им е обяснил, че имам здравословни проблеми от как съм тук и заради тях животът ми е какъвто е. Един от проблемите ми той собственоръчно ми го докара. Не им е обяснил какви номера ми правеха в университета и че затова съм прекъснала, а не е щото ме мързи или че не мога да си взема изпитите. Никога не ме е похвалил за нищо - само него си изтъква. Никой никога не ме е попитал нищо - как съм, с кво се занимавам и квото и да е. И то не е щото не се интересуват, а щото вече знаят всичко от него - разказал им неговата си полуизмислена версия. Затова всички са настроени негативно към мен  и децата се влияят. Той е в основата на всичките ни проблеми, но не прави нищо за да ги реши, въпреки че съм обяснила всичко. Вика само Права си, ще се опитам. И така вече 17 години ще станат.

asyalein, винаги съм пазарувала по заявка със списък, в който всеки си пише кво иска. И да - децата усещат разбира се. Напрежение има и няма как да се скрие. Но развод в момента определено няма да се отрази нито на мен нито на децата. На мъжа ми може и да му хареса, но децата ще го отнесат. А аз няма как да съм щастлива като знам, че те страдат. Ако не съм аз в къщата ще се завъдят змии и гущери от мизерия и никой няма да забележи докато не се изпоразболеят всички. Накрая ще бъда принудена да идвам да им чистя, щото няма да има кой друг.
Не ми се обяснява, но наистина положението е такова, че няма да ми стане по-леко ако се разведем.

Щом сама се определяш като източноевропейска мизерници няма как да е друго положението, което описваш. Ако продължаваш да търпиш това много вероятно е да се побъркаш.

"Никога не ме е защитил пред тях като нападат, не им е обяснил, че имам здравословни проблеми от как съм тук и заради тях животът ми е какъвто е. Не им е обяснил какви номера ми правеха в университета и че затова съм прекъснала, а не е щото ме мързи или че не мога да си взема изпитите. Никога не ме е похвалил за нищо - само него си изтъква. "

Животът ти е такъв, какъвто е, заради теб самата. Ти си избрала този мъж и родата му, никой не те е продал в робство. Ако осъзнаеш това, ще разбереш, че не си Пепеляшка, попаднала случайно на мащехата и злите й дъщери, а това си е 100% твой избор.

Какъв прекъснат Университет, преди или след трите висши?

Очевидно не сте в добри отношения и вече не е реалистично да очакваш от него да те защитава пред децата, пред роднините, познатите и т.н.
Това "повтарям, повтарям (а той не го прави)" явно е крайно непродуктивно.
Очакваш, очакваш, и накрая все си разочарована - но докато имаш очаквания от съпруга си, ще се разочароваш, няма как.

Оставяш впечатлението, че искаш всички да се съобразяват с теб по твоя начин, без ти по никакъв начин да отчиташ техните желания - и не става дума за храната от магазина, а за общуването и отношенията.


пс - обаче се изясни това твое отношение към българките и източноевропейките, и боготворенето на датчанките.



Съчувствам ти, но ще трябва да извървиш пътя до приемане на реалността - той е такъв, вече не сте в добри отношения, децата вече са големи и знаят как да се възползват от вашите караници и т.н.

Ох, Скрек, пак ме размекна! И моят е нещо подобно. Или крещи на децата /обаче това се случва 3 пъти годишно/ или е абсолютен пас. Е, хайде, за 16 г да е провел 6 възпитателни разговора. През останалото време ги възпитавам аз. Аз ги гледам, аз се оправям със всичко по децата. Поемам всички несгоди, промених си тотално живота и работата. И накрая получавам същото като теб - ама ти не работиш, нищо не правиш!!! 🤬🤬🤬
Рода вече няма, умряха.

Трудно е за майките. Аз мисля, че не можем да очакваме 50 на 50 разпределение на грижите. На мен никога не ми е тежало да съм повече аз с тях, особено когато другият родител е поел някаква да кажем друга мисия. В крайна сметка аз смятам за важно от кого какъв личен пример имат, а не да се разправяме кой повече ги е гледал и колко колко допринася с физическото си присъствие.

не се определям така. Тук така си ни възприемат датчаните - той просто поддържа тази настройка. Ако не бяха децата щях да се махна от тук на секундата и да им покажа, че и сама прекрасно се справям, че и по-прекрасно отколкото с енергиини вампири около мен.


Нали така съветват психолозите - да се говори за проблемите. Това и правя. Освен това той ми дава непрекъснато надежди , че има желание да оправи нещата. Понеже се карахме години наред, че само при мама и тати виси, докато аз слугувам, сега виждам, че е спрял да ходи при тях и вместо това идва при мен в кухнята и пита кво да помогне. Вижда се, че полага някакви усилия все пак.
И не е вярно, че не отчитам техните желания - напротив - основно и предимно с тях се съобразявам игнорирайки собствените си. Но те го приемат за даденост, а аз нямам сили за повече. Започнах да им казвам директно "Тази вечер няма да готвя щото съм уморена". Не му е приятно, но вижда, че и аз съм човек и трябва да го приеме и си поръчват ядене от вън. Децата са щастливи щото обичат да си поръчват.