Имам енергия само с ниско тегло

  • 13 709
  • 241
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 10 695
Авторката трябва да види специалист И психолог, защото това с липсата на енергия + аменорея кой знае на какво се дължи.
Причини много, ние не сме ясновидци.

# 16
  • Мнения: X
Благодаря за отговорите.
Ядях просто колкото ми се яде, но без да преяждам и да ми става тежко. Калориите не са ми били определящи и всеки ден е било различно, ако ориентировъчно е трябвало да са м/у 1500 и 2000, някои дни може са били по-малко, но други - повече. Не съм машина, че всеки ден да е едно и също, понякога съм имала повече апетит, друг път по-малко. Въглехидратите ги намалих, защото имах кръвна захар над 5. Не ги спрях напълно, защото това ми забавяше метаболизма. В никакви крайности не съм изпадала. Мазнините реално ги увеличих - защото ядях повече ядки, яйца, млечни, риба, месо и т. н. Пресни плодове и зеленчуци също.
Кръвните ми показатели са били не просто в норма, ами далеч от долна (или горна) граница. Това при недостиг на витамин не мисля, че щеше да е така. Физическа енергия/издръжливост не съм имала никога, но след пубертета се засили "проблема". Тогава се натрупват мазнини, но аз допреди отслабването и през ум не ми е минавало, че може да има връзка с килограмите, т. к. преди никога не съм отслабвала. На времето по физическо едва съм покривала нормативите, бягане, скачане и др. - все най-зле от всички, може би и затова малко килограми ми се отразяват така. Когато изпаднах в депресия, физическата енергия /по-точно лекота - и оттам енергия/ си остана. Тя намаля с покачването на теглото, то си го усещам просто.
1,63/4см съм. Цифри писах ориентировъчно, за да дам някаква представа, а не защото съм си казала, че трябва да съм еди-колко си кг.
Въобще цялата тази ситуация е абсурдна. Колко точно били калориите. Ами не съм гладувала. Дали не са били малко въглехидратите. Ами човек може да е здрав и без захар и брашно.
Не е свързана енергията с глутена при мен, защото когато разбрах за тая хипоталамична аменорея (и под въздействие на думи на хора около мен), започнах ей така, на инат да ям бял хляб, солети и др. глупости, но физическата енергичност си остана, защото теглото ми не се промени първите 2 месеца (предполагам защото мускулната маса намаляваше и компенсираше).

Последна редакция: ср, 05 авг 2020, 23:02 от Анонимен

# 17
  • Мнения: 10 695
Физическата енергия е относително нещо и се придобива с тренировки. Училищното "покриване на нормативи" беше пълен фарс. И аз бях най-зле и най-бавна, но и нищо не правехме в часовете. Играехме игри някакви.

52кг на 164 са добре, не си поднормена. Или нямаш енергия на толкова?
Желязо-дефицитна анемия би излязла на тестовете. Храниш се добре....
Пишеш за депресия, там ще е ключа от палатката. Казусът ти не е за лаици във форум. Не е шега работа това.
Нормално е човек да е по-пъргав и енергичен на по-ниско тегло, стигя да е в здравословни граници.

Нещо загубих проблема...Има ли такъв изобщо?

На 48кг ти е спрял цикъла, но си била щастлива, така ли?
Не ми звучи добре това. Звучи като хормонален хаос, който ти е разбъркал и серотонина.
Колко по-различно можеш да се чувстваш с 4кг отгоре, че да си отчаяна....
Какво казва ендото?

Последна редакция: ср, 05 авг 2020, 23:42 от Dez

# 18
  • Мнения: X
52кг на 164 са добре, не си поднормена. Или нямаш енергия на толкова?
Желязо-дефицитна анемия би излязла на тестовете. Храниш се добре....
Пишеш за депресия, там ще е ключа от палатката. Казусът ти не е за лаици във форум. Не е шега работа това.
Нормално е човек да е по-пъргав и енергичен на по-ниско тегло, стигя да е в здравословни граници.

Нещо загубих проблема...Има ли такъв изобщо?

Като бях 48кг се чувствах най-добре (това е и най-малкото, което съм била).
Депресията е следствие от проблема.

"Проблемът" е, че искам хем да съм слаба и "пъргава и енергична", да се храня нисковъглехидратно и да избегна диабет тип2, хем да нямам проблем с това да имам деца.
Не мисля, че искам много.

# 19
  • Мнения: 6 429
Ако е правена само ПКК и там всичко е в норма, това още нищо не означава. Затова питах за витамините. Нисък D3 може да причини много проблеми.

# 20
  • Мнения: 2 590
Първо, ти имаш история на емоционално хранене и липса на енергия ,което може да е от хормонален проблем и/или маскирана депресия .
Второ ,като си отслабнала и си се захаресвала , си била емоционално заредена и щастлива .
После идва аменореята  и ти моментално пропадаш , за което не те виня .След направени консултации и изследвания , би трябвало да запазиш спокойствие и да се опитваш да балансираш хранене и тренировки , на принципа проба-корекция .Мисля ,че си се фиксирала върху цифрите , била си окрилена от 48 килограма ,но 52 вече те сриват .
Също,трябва да си огледаш хранителния режим ,предимно мазнини  и въглехидрати . Много диетиращи момичета попадат точно в този капан .
Купи си кантар ,който мери и вода ,и мазнини в тялото . Тези 4 кг разлика ,може да са мускули ,а не само сланини,както ти ги виждаш .А и мазнини да са ,ако това регулира метаболизмът ти ,не мисля ,че трябва да е такава драма .
Не е лошо да си намериш ендокринолог ,на който да се довериш и да си следиш състоянието , докато се регулира цикълът и теглото .

# 21
  • Мнения: X
Благодаря за отделеното време.
Ще се опитам някак си да си дефинирам проблема, въпреки че явно никак не ми се отдава и винаги хората ме разбират погрешно. Затова ще бъда максимално директна /и се надявам да не се възприеме като заяждане или спорене/.
Ако имам някакъв психически проблем в момента, той е, че просто се чувствам много прецакана. Първо, правя положителна промяна за организма си. По всички "правила", даже в още по-лек вариант (като за мен). Второ, това ми носи само позитиви. И накрая ми се случва това, което по принцип се случва на жени, които са правили нездравословни неща (глупави диети, изтощителни тренировки). Същото ми казаха и лекарите като разказах как съм отслабнала и като видяха и изследванията.
Тази хипоталамична аменорея се лекува като се премахне причината (а тя по принцип е нещо нездравословно) и се чака проклетия хипоталамус да благоволи/успее да възстанови хормоналния баланс. Тоест дори в класическия случай лечението е трудно, а в моя...
И накрая... Дори и да съм била "емоционално заредена", защото съм се харесала. Да, това също беше фактор и изобщо не го отричам или прикривам. Е, и? Нямам право на това ли? Ето пак стигаме до проблема: Защо само аз нямам право да се харесвам, да се чувствам добре и т. н.
Пак да кажа, че това не е нападка към коментарите ви, а просто изказвам направо това, което чувствам, за да дам максимално ясна представа.

# 22
  • Мнения: 1 517
Препоръчвам ти психолог, но от енергийната психология. Примерно тета лечение. Търсят се подсъзнателни убеждения, скрити причини (ползи) поради които се самосаботираме да не можем да разрешим проблемите и т.н.

# 23
  • Мнения: 6 429
И според мен проблемът е психологически/емоционален. За да се чувстваш добре физически, намери начин първо да се успокоиш. Спокойствието понякога е трудно постижимо, но си струва да се потрудиш в тази посока.

# 24
  • Мнения: 10 695

И накрая... Дори и да съм била "емоционално заредена", защото съм се харесала. Да, това също беше фактор и изобщо не го отричам или прикривам. Е, и? Нямам право на това ли? Ето пак стигаме до проблема: Защо само аз нямам право да се харесвам, да се чувствам добре и т. н.
Пак да кажа, че това не е нападка към коментарите ви, а просто изказвам направо това, което чувствам, за да дам максимално ясна представа.

Разбира се, че имаш право, защо да нямаш?
Ние не те познаваме, и няма как да отгатнем някои от нещата. Последния пост наистина е ясен.
Понякога тялото реагира по начин, който не ни харесва.

На много жени им спира цикъла когато мазнините са под удобната за конкретния организъм граница.
Спортистките специално имат много за разказване по въпроса.

Една от най-великолепно изглеждащите жени ми сподели, че не е имала цикъл 2 години, докато не и е помогнал хомеопат. Нейният спорт е много тежък обаче, а тя с него си изкарва хляба.

# 25
  • София
  • Мнения: 2 160
Момичето звучи много разумно, на какъв психолог я пращате.
Щом калориите са ОК, объркването е било в  макросите в храната.
Да не би да поддържаш много ниски въглехидрати като си слаба? На някои хора въглехидратите им действат летаргично. Но пък от друга страна, липсата им може да доведе до хормонални проблеми.

# 26
  • Мнения: 10 695
С психолог човек поне може спокойно да си поговори без да бъде осъждан. Понякога е достатъчно сами да се чуем.

Не я пращаме на психиатър. Разликата е като небе и гайди.

# 27
  • Мнения: 6 622
Благодаря за отделеното време.
Ще се опитам някак си да си дефинирам проблема, въпреки че явно никак не ми се отдава и винаги хората ме разбират погрешно. Затова ще бъда максимално директна /и се надявам да не се възприеме като заяждане или спорене/.
Ако имам някакъв психически проблем в момента, той е, че просто се чувствам много прецакана. Първо, правя положителна промяна за организма си. По всички "правила", даже в още по-лек вариант (като за мен). Второ, това ми носи само позитиви. И накрая ми се случва това, което по принцип се случва на жени, които са правили нездравословни неща (глупави диети, изтощителни тренировки). Същото ми казаха и лекарите като разказах как съм отслабнала и като видяха и изследванията.
Тази хипоталамична аменорея се лекува като се премахне причината (а тя по принцип е нещо нездравословно) и се чака проклетия хипоталамус да благоволи/успее да възстанови хормоналния баланс. Тоест дори в класическия случай лечението е трудно, а в моя...
И накрая... Дори и да съм била "емоционално заредена", защото съм се харесала. Да, това също беше фактор и изобщо не го отричам или прикривам. Е, и? Нямам право на това ли? Ето пак стигаме до проблема: Защо само аз нямам право да се харесвам, да се чувствам добре и т. н.
Пак да кажа, че това не е нападка към коментарите ви, а просто изказвам направо това, което чувствам, за да дам максимално ясна представа.
Според мен проблемът ти е другаде, а смяната на режима ти по това време е било просто съвпадение. Ако беше в отслабването и тренировките цикълът ти щеше да се завърне с повишаване на теглото и възвръщане на предишният режим. Както виждаш това не се случва. Според започни отново със спорт. Намали въглехидратите, но не ги изключвай напълно. Остави си 100-150 гр дневно. И търси причината другаде. Обременяване с глюкоза правила ли си? Щитовидната как ти е? Щом казваш, че имаш висока КЗ е възможно да имаш ИР, която да причинява липсата на Ц. Поликистоза напълно отхвърлена ли е като вариант? Аз съм с много силно изразена, но въпреки това се намери лекар, които отричаше , че имам.

# 28
  • Мнения: X
Dez, именно - спортистките. Но аз - защо?!
И да отида на психолог евентуално да ми помогне да приема по-леко несправедливостта, тя (несправедливостта и абсурдността на проблема) си остава.
Luna*, въглехидратите просто ги намалих, защото имах кр. захар над 5 на гладно, преди съм приемала много въглехидрати и много, много стрес. Ако не ги намаля диабет тип 2 ми е в кърпа вързан.
_limonche_, да, отхвърлени са проблем с щитовидната жлеза и поликистоза.
Не съм правила обременяване с глюкоза, но на гладно е около 5 и имам всички предпоставки и симптоми на ИР. Ако ИР е причина за спиране на цикъла, то нямаше да се случи точно когато направих нещо за тази ИР, а тъкмо обратното.

Последна редакция: чт, 06 авг 2020, 13:14 от Анонимен

# 29
  • София
  • Мнения: 2 160
Може би проблемът ти с цикъла изобщо не е свързан с отслабването. Щом казваш, че нито калориите, нито въглехидратите ти са били ниски, нито си се претрепвала във фитнеса, не би трябвало от това да ти е спрял цикъла.
48кг изобщо не са малко за ръста ти. Аз съм била 50кг на 175 и то в цветущо здраве и кондиция. Това без диети.

Общи условия

Активация на акаунт