Паническо разстройство - 45

Благодаря за отговора...и аз мисля,че работата ще ме разсейва и ще ми помогне...
Имам базед от 18 годишна,сега съм на 29...реших да правя опити за забременяване,понеже от 3 години хормоните ми все са ок с поддържаща терапия с хапчета(аз съм много против операцията на щж)и когато реших да се опитвам да ставам родител и всичко започна да се нарежда в живота ми...и аз полудях...ето това много ме събори мен,защото много се обвинявам...но ще чакам...

Благодаря на всички за бързите отговори и съвети. Ще се доверя на доктора както и на вас, знам че няма да ми помогнат за 7 дни а и с доктора като говорих каза че той препоръчва поне 6 месеца прием а и най-вече позитивно мислене, работа, развлечение. Наясно съм че трябва да променим начина си на живот. При всички нас има някаква причина за това състояние, било то на съзнателно или на подсъзнателно ниво. Отностно алкохола аз и без това не употребявам алкохол а и по-добре.

Както споменах сали и мен физическите симптоми най много ме плашеха...това че нямам контрол над тялото си...знам че не застрашава живота ми,че е в главата ми...осъзнавам го и пак е адски страшно...при мен също изтръпваха крайници от време на време и един ден ми изтръпна и половината лице и така беше половин месец,като започнах ад на 2рия ден изчезна изтръпналото от лицето ми...постоянно имах чувството че ще се задушат...не ядях нищо..никакъв апетит..убийствен световъртеж...и понеже всичко ме връхлетя рязко от един път и за постоянно обиколих преди да ида на психиатър...3ма кардиолози,2ма невролози,гастро,имам ямр на глава и прешлени,унг,лчх,пулмолог,ендокринолог,имам поне 5 кръвни картини,витамини,минерали...всеки ме тъпчеше с неговите си лекарства(имам 1 кутия от обувки пълна с лекарства,едва се затваря и това е само от последните 2 месеца...Няма да ви казвам колко пари съм похарчила и ямр си платих и здраве и нерви колко похабих) и аз все  си казвах...А ето този път ще мине не съм луда..докато един ден ендото не ми каза,що не вземеш да посетиш психиатър и така звучеше ми страшно...мислех че само лудите ходят там и престраших се и какво да видя,докато чаках отвън пред вратата пълно с нормални хора с гадости...жалкото е че повечето бяха млади все около 20-30 год.
Не е толкова страшно да отидеш на психиатър и не означава,че си луд...това го казвам за хората които се чудят какво се случва с тях и да не ходят като мен при 100 лекари да ги тъпчат с лекарства,без да имат нужда от тях....да първо проверете ПКК,хормони ЩЖ,витамин б12 и ако там всичко е наред психиатър...не невролог да ви изписва АД,а психиатър...защото на мен единия невролог ми изписа ципралекс,а другия деанксит...не ги пих защото бях решила,че ако ще пия АД ще ми бъдат предписани от психиатър...и по добре...после Пси ми каза,че ципралекса е противопоказан при проблеми с ЩЖ,а деанксита е нямало да ми помогна и каза,че много се ядосва че в днешно време всеки кардиолози,невролози,ендокринолози...всякакви специалисти са започнали да изписват АД без да знаят колко много могат да ти навредят...съжалявам стана малко дълго

Излизате ли?Аз се насилвам да излизам по малко всеки ден,но не ми се излиза

A трябва!!! Аз гледам всеки уикенд да съм някъде - море, палатки, къмпинг, заведения, гости... Какво ли не. Трябва да се излагаме на всички провокиращи фактори.

Трябва да така е,ама като е трудно и страшно...аз за 3 месеца дали бях излязла 10 пъти...дори в магазин да вляза ми ставаше зле и веднага исках да изляза...бях спряла да вдигам телефона на приятелки..защото се депресиран още повече като изляза с тях..първо имах страх ще ми стане ли супер лошо и второ,ако не ми станеше супер лошо се чувствах,като не на мястото си..гледам хората усмихнати говорят си..А аз само стоя там за присъствие и се дразня,че при тях всичко е нормално,а аз дори 1 бисквитка не можех да си взема от масата защото ми се гадеше...да не говорим,че повечето ми приятели са с малки деца и това допълнително ме съсипваше...исках да излизам страшно много...но предпочитах да не го правя защото се разстройвах още повече...сега вече излизам откакто пия ад...и наистина е много важно трябва да се излиза...ето сега от 2 часа стоя сама вкъщи и започвам да усещам леко напрежение...ако съм навън няма да е така

Знам,че трябва да се излиза както Георги каза,но аз се чувствам по същия начин както ти го описа.Утре заминавам на море...побърквам се

Напълно те разбирам...аз на баща си на рожденния ден стоях като мумия цяла вечер на стола не кусах нищо и на всичкото отгоре ми беше адски зле... трябваше да се преструвам че ми е добре,защото те още не знаеха за проблема ми...смучех валидол през половин час...той въобще не ми помагаше и нямах търпение да се прибера вкъщи и да се скрия...беше ужасно преживяване за мен,а трябваше да е нещо което да остави хубав спомен...

Сега се сетих че от време на време пия едни капки Кармолис на които пише че съдържат алкохол, но смятам че количеството е минамално. Ето това са капките https://apteka.framar.bg/30000496/%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%BE … 8-40-%D0%BC%D0%BB

Е това е като да пиеш някаква тинктура или мента,глог,валериана на капки там също има спирт но ти пиеш 40 капки на ден,това е нищожно количество...едва ли ще ти повлияе

Е в началото е гадно. Но идеята е да се изправя човек постоянно срещу страховете и да ги провокира. Аз все още и аз имам смотани усещания, но не им обръщам внимание вече. Но ми отне година. А и моята работа е такава, че постоянно работя с хора в движение, айде поне откак има коронавирус, не хвърча по света. Ама и в БГ ми стига.

Времето лекува всичко са казали хората...аз все си мисля,че никога не бих могла да свикна да  живея с тези работи...но откъде мога да бъда сигурна...за първи път се сблъсквам с това чудо и само времето ще покаже в какви отношения ще сме занапред и колко ще си пречим и помагаме с лудостта ми

Дали като се провокираме и ще ги преодолявамв по лесно?

Сега съм в друг филм. Постоянно ме е страх, че като излезна навън и ще ми стане лошо. А не ме е страх да седя вкъщи. Щурава работа.

Пробвай,много хора точно така го преодоляват с провокиране...при мен не помогна опитах но даже по зле,но аз съм още в началото и не зная как да го контролирам...може би на по късен етап ще успявам.

Е чакайте де, при мен отне година и половина, и то аз още не смятам, че съм се оправил особено. А постоянно търся провокационни ситуации. Хич не се щадя. То в тоя живот така и така ще се мре, та междувременно в страх ли да седя? Опитайте с психолог, който е наясно с когнитивна поведенческа терапия. И експозиция на страховете