Публикувана: 7 авг. 2020, 09:09 ч.
Последно мнение: 17 авг. 2020, 16:01 ч.

СЕДМИ клас 2019/2020 - Ваканцията 1!

38 064
756
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са обединените училища и каква е целта им?
Какви са изискванията за прием в чуждестранни университети и какво е значение на профилираната подготовка?
Какви са разликите между профилираните и професионалните паралелки в гимназиите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са обединените училища и каква е целта им?
  
  Обединените училища са учебни заведения, които предлагат образование до 10-ти клас. Тяхната цел е да предоставят достъпно обучение за ученици в селските райони и общностите с по-голям процент ромско население, като същевременно се справят с недостига на учители и нежеланието на децата да учат. Учениците, които завършват обединените училища, могат да продължат образованието си в други училища след 10-ти клас.
- Какви са изискванията за прием в чуждестранни университети и какво е значение на профилираната подготовка?
  
  За да кандидатстват в чуждестранни университети, обикновено се изискват оценки от изпити, като не по-малко от определен резултат. Освен това някои университети може да имат специфични изисквания за хорариум по определени предмети. Профилираната подготовка е важна, защото позволява на студентите да се съсредоточат върху конкретни теми и може да подобри шансовете им за прием в университет.
- Какви са разликите между профилираните и професионалните паралелки в гимназиите?
  
  Разликата между профил и професионални паралелки в гимназията се състои във фокуса на обучението. Профилираните класове предоставят възможност за изучаване на специализирани предмети, докато професионалните класове предлагат практическа подготовка, подготвяйки учениците за конкретни професии или специализирани области.
- Какви са разликите между профилираните и професионалните гимназии?
- Можете ли да предоставите информация за 2-ро училище?

# 255 8 авг. 2020, 22:14 ч.

Мнения: 8 080

От началото на месец май сме в подножието на Рила и всяка сутрин и вечер с ММ си правим разходки из планината. След множеството срещи с най-различни планински обитатели , вече вместо да гледам небе, дървета и китки , се дзвера в земята...
Показах снимката на "красавицата" и ММ се засили да събере в албум нашите почти домашни любимки...после може да ви покажа някои ( в скрит текст Wink

. )

# 256 8 авг. 2020, 22:16 ч.

Пловдив
Мнения: 5 234

Цитат на: Red в сб, 08 авг 2020, 21:37

Аз имам отколешен проблем с насекоми. Напоследък обаче и те ми станаха симпатични - случва се да спасявам някоя тромава миризливка като я изнасям навън.
А кучетата (много ги обичам) могат да бъдат страшно опасни. Но пак заради хората и безобразно неглижиране на азбучни правила при отглеждането и възпитанието на четириногите.
Мене ако питате - за определени породи кучета трябва разрешително като за притежание на оръжие. Не може всеки идиот да си вземе куче, което би могло да бъде потенциално опасно.

И аз мразя Насекоми и влечуги. Ние също имахме среща в планината вчера на едни камънаци с черна усойница, оф, много се плаша, още повече, че все е на места, където в рамките на 5 часа не може да намериш лекарска помощ. Иначе не е толкова стресиращо. Но най-много ме е страх от кучета и много често се разправям с мъжа ми за това, че така и не се съгласява да купим спрей за всеки случай. Миналата година имахме много кофти среща и... Наистина не знам как се спасихме. Ставаше въпрос за овчарски кучета, и особено едно от тях, което овчарите си знаеха, че е злобно, но не им пука просто. Казах им, че ме е страх, те вървяха с нас 50 м и после викат няма страшно, в момента, в който се отдалечихме, Куджо се обърна, заобиколи ги и ни погна. Беше огромно куче и се хвърляше, ама тези идиоти нищо не направиха. Спаси ни само това, че мъжа ми е 2 метра и що-годе знае какво да прави, но и той се уплаши. Това псе ни преследваше в гората още половин час, овчарите дори не дойдоха да видят какво става. Не знам. От тогава, като видя куче в гората и изтръпвам. А видя ли стадо с овце, съм в сътояние да се разплача. Тук до нас пък в гората срещаме друго стадо, с 9!!! овчарски кучета. Самия овчар казва, че са много. Това си е глутница, която може да разкъса всеки. Съгласна съм, че безотговорните хора са виновни, но не знам какво е спасението. Иначе, тази година и мечка видяхме в гората (по-скоро дупето й), тя избяга много бързо, за нея пък за ни дали приятели от Родопите пиратки. Та те са ми в джоба непрекъснато, лошото е, че ги намокри дъжд миналата седмица, та трябва нови да търся.
Абеее... то и тая работа не е за пъзльовци, ама какво да се прави, и от крави ме е страх и от коне и от всичко. Ама пак си ходя, пък.

# 257 8 авг. 2020, 22:24 ч.

Мнения: 7 061

Като каза крави, и се сетих за една случка в Триград.
Кравите се прибират с пастира по главния път и една възрастна жена реши, че трябва да снима внучето си с някоя от тях. Хвана едната за рогата, кравата се чуди какво става, а жената с едната ръка държи рог, с другата телефон и крещи към детето бързо да застане до госпожа Му...

# 258 9 авг. 2020, 00:36 ч.

София
Мнения: 7 708

По принцип не ме е страх от други животни, освен змии. Куче ме е плашило само веднъж. Аз бях бременна в 9 месец, а то огромен доберман. В квартала, аз слизам по една улица, то със стопанина си се качва, вървят срещу мен. На 50-на метра от мен се засилва срещу ми. За секунда през главата ми минаха грозни сцени, лежа на земята, а кучето върху мен. Доближавайки ме, сведе задницата и завъртя опашка, обаче аз бях почти родила... Според стопанина му, беше се припознало.
И до днес си спомням как търчах да се спасявам от едни гъски на село. Била съм малка, не помня да съм изпитвала страх, но си мислех, че са много досадни. Joy

# 259 9 авг. 2020, 07:24 ч.

Отвъд алеята зад шкафа
Мнения: 8 214

И мен са ме гонили гъски на село да ме хапят.
Не се смейте, но са ме нападали и кози. Не кози, а стръвници бяха Joy

това се случва на летен преход в Алпите, с мъжа ми спираме и си вадим храна от раниците, ония кози явно чуха шумкане, като ни заобиколиха от всички страни и с рога и копита напират да ни вземат храната. В един момент започнаха да се опитват и да ни захапят. А ние сме опрели гръб в една скала, викаме, ритаме...едвам се отървахме. Но сандвичите не ги пуснах! Тогава започнах и кравите Милка да ги заобикалям отдалеч. Не ставам за селски живот аз, щом от крави и кози ме е страх. Joy

# 260 9 авг. 2020, 08:16 ч.

Мнения: 9 057

Като малка, на село, ме беше страх от петела. Ама и той така настървено скачаше срещу мен. И патките заобикалях отдалеч.
С овчарски кучета съм имала доста неприятни срещи в планините. За щастие все съм се разминавала единствено с притеснение. Няма да забравя как преди години над Паниците ни беше заобиколила една глутница. Ръмжат, лаят, едно пале на 2-3 месеца имаше с тях и то барабар Петко с мъжете. А през това време овчарят си седеше на сянка под едно дърво на около 50м от нас и само подвикваше "Минавайте, минавайте. Нищо няма да ви направят". Алооо! Я минавай спокойно като са те наобиколили няколко 50+ килограмови псета и се зъбят срещу теб. Прекосихме някак поляната, но понапълних е гащите 🤣

# 261 9 авг. 2020, 08:22 ч.

Мнения: 3 491

Сетих се, че от крави се страхувам. А малкото ми дете ги прегръща. Направо ужас изпитвам. Случвало се е, докато съм на работа, да ми прати клипче как общува с някоя " Ела, красавице. Мухите ли те дразнят:grinning:.."
Има една крава Теа, която му е любимка и ходи при нея от времето, когато беше теле. Животното реагира като куче, когато го види. Почва да му се радва, ляга да я гали.
Познаваме доста фермери около София покрай него. Смешно е как влиза веднага в експертен разговор с тях - за доене, размножителен период, храна. Следи някакви форуми. Вчера баба им ги заплашваше с братовчед му, че ако не решават задачи, ще станат овчари:) И детето реагира, че той това много го иска!

# 262 9 авг. 2020, 09:08 ч.

Мнения: 2 000

Хелоу

Тук съм, чета редовно, но нещо не ми остава време да пиша.
От понеделник ме подхвана работата. Все още се адаптирам. Ново местоживеене, нова работа, нови колеги...не мога да не призная, че ми е трудно. Имам усещането, че съм за малко, все още не успявам да приема, че така ще бъде Simple Smile

Но ще се справя, просто ми трябва време.
Малкият ще бъде в 38-мо. Настанихме се в близост до училището, за да може да ходи пеш. По този повод вдигнах процента в онази анкета Simple Smile

Желая присъствено обучение. ДО не се отрази добре на всички ни.
Децата са все още на морето, по мъжки с баща им. Аз прибягвам до там уикендите.

Нападали са ме маймуни. Няма такава лудница. Скачаха ми по гърба, дърпаха ми косата. Това беше преди 100 години, когато бях дете и живеехме с нашите в Алжир.
Към момента имам огромен страх от свободно пуснати коне. Сменяла съм маршрут заради свободно пуснат кон застанал напреко на шосето.
От друго не се страхувам. Неприятни твари много, но чак страх не.

# 263 9 авг. 2020, 09:31 ч.

София
Мнения: 7 675

Радвам се, Дикси, че сте добре.
С всичко се свиква, само трябва време. 😊

Мене ме е гонил и кълвал петел, когато бях на 3; на вилата, супер агресивно пернато, беше на съседката. До ден днешен като някакъв малък ужас го помня това.

Аманда, все повече се възхищавам от това твое дете. 😊

# 264 9 авг. 2020, 10:39 ч.

Sofia
Мнения: 2 111

Това петлите са гадни твари. Когато бяхме деца, с братовчедите ми на село, два броя се опитваха да ни кълват през годините - дядо веднага решаваше кардинално въпроса при първото оплакване.

# 265 9 авг. 2020, 11:10 ч.

Мнения: 8 080

Дикси, успех ! Ще се справите с всички нови предизвикателства , трябва си време за да успее човек да нагласи и вътрешното си усещане , че новото място си е неговото !
Аманда , възхищавам се на малкото ти дете !
Пускам малко снимки на обещаните животинки, не са нищо , кой знае какво , но за човек като мен , който е "расъл в саксия " в големия град , са си интересни .

Скрит текст:

# 266 9 авг. 2020, 11:35 ч.

София
Мнения: 1 062

Като малка нямах страх от никакви селскостопански животни (освен коне) и много се чудех на страха на една дружка от петли. Мотаейки се веднъж из селото, тя се запъна, че не може да мине по пътеката пред нас, защото имаше петел с кокошки. Аз, бидейки много смела, се засилих към него, за да го разкарам от пътя ни. Леле това добиче като се обърна и като ме погна! Хукнах с 200 наобратно, преметнах се през един възголемичък камък и историята приключи с доста ожулени колена и страх от петли оттогава Laughing

# 267 9 авг. 2020, 11:37 ч.

София, Лагера
Мнения: 3 357

Хи хи хи, темата си стана съвсем ваканционна! Simple Smile

Мен от змии не ме е страх. Преди години, в Индонезия, една вечер се разхождаме по брега. Допишка ми се, но не ми се ходеше по тоалетните на крайбрежните заведения, на самия плаж нямаше как, че светлините от барчетата са ярки и реших в края на кея, на камъните. Там денем там си е океана, нощем е отливът и са само скали. Клякам си аз, пишкам си и като се изпрвям... измежду краката ми се плъзва змия. Нищо чудно да съм я препишкала Grinning

. Не ме е страх от змии и първата ми реакция към мъжа ми беше: Снимай!!!
После се оказа, че змията е отровна...

Скрит текст:

Ужасно ме е страх от овчарски кучета!

По повод есетата, размислите, философията... бих препоръчала на мамите софиянки, ако имат желание, да водят децата си в кината Евросинема и Г8. Там дават много специални филми, често има фестивали на разни екзотични филми: сканиданвско кино, арабско, азиатско. Подбират само филми с награди, разбира се, каймакът на въпросния жанр. И са социални филми, не екшъни. На фона на конкретния сюжет се разкриват различния бит, културите, вярвания, обществените отношения, личните взаимоотношения, политическия контескт. Аз водя моя син и той много се впечатлява. След всеки филм в главата му възникват сума въпроси, така имаме възможност и да разговаряме по тях, той търси инфо в нета, аз също, разбира се. Изобщо провокира интереси, размисли, а оттам и познание.
Класната ги води на един японски филм преди пандемията, още говори за него.

А, да не говорим и за другия ефект - като види как живеят хората по другите краища на света, какви проблеми имат и колко елементарни неща нямат и през ум не му минава да се оплаква от глупости тук Grinning

# 268 9 авг. 2020, 11:45 ч.

Мнения: 3 491

Дикси, ще се справиш. Възможно е в началото всичко да ти се струва неуютно и чуждо, но с времето човек се обгражда и намира близки хора, любими места. А София има защо да бъде обичана.
denyil, много са красиви.
Аз си мислех, че всички деца обичат животните и не се страхуват от тях. Но с времето открих, че не е баш така. Голямото и то беше любител на всякакви твари. Сега също не го е страх, но пък се превърна в градски тип с телефона, което много ме дразни. Идва за малко в планината, до реката и се прибира. Или просто му е скучно с нас ..
Европейско кино често гледам, но сама. Баща им не си пада, а за децата мислех, че е рано. Но ,ако случайно големият има желание да поговори повече от половин час с мен, разбирам, че харесваме еднакъв тип кино.

Последна редакция: нд, 09 авг 2020, 11:58 от Amanda.D

# 269 9 авг. 2020, 11:56 ч.

София
Мнения: 7 675

Към европейското кино подхождам с едно наум, ако ще се гледа от деца/ тийнейджъри.
Задължително трябва да се провери филмът предварително.
Има неща, които са филми на ужасите без ужаси.

Препоръчани теми

157 ГИЧЕ

261
Училища

Вярно ли е, че децата не обичат да закусват?

Дистанционно обучение за учениците-Teмa 16 /Март 2021/

1 973
Основно образование

Рисуване с изкуствен интелект

Причина:

Причина: