Да напусна ли мъжа си след над 10г. връзка?

Търся герой за пребоядисване, таваните са високи вкъщи, а ме е страх от стълби. Мога да вляза перфектно в ролята на девойка в беда, ако е нужно.

Ама много го моля, да вземе слънцето по към себе си и компания, да се хранят от лъчите, а на мен да прати облъци.



То с такъв баща... По-добре пенсия (сори за черния хумор, ама не мога се сдържа - жега мий!)

Дрнече, къде? В кабинета на психиатъра ли?

То и аз се размечтах да съм бременна и да дигам скандали, след кат се прибере. Ако се прибере, де.
Оф, наистина е гадно на гърба на момичето. Обаче усещам, че ще ме избие или на едно време или къмто Кобилкина, което ПАК не е ок 😂

Кой да отключи нещо необратимо? Той или детето?
Той да си отключва каквото си иска.
Моето мнение е за раздяла. Мъжът ти за нищо не става.


Ти чуваш ли се какво говориш?
Ама на чужд гръб и сто тояги са малко.
Горката ти бъдеща жена.

Те така една позната се разведе.
Тежка бременност. Мъжът и казвал, че не е инвалид, а бременна и трябвало всичко сама да си прави. Жената е и с дискова херния. Никаква помощ за нищо в домакинството.  Наложило се и тежки неща да вдига, защото той отказвал. Губи детето в напреднала бременност. Той обвинява нея, че не е пазила детето. Изритва го и се развежда.

Та Братане, на бременна жена и обикновени битовизми могат да и се отразят.
Ама ти си над тия неща.

Приятелката и мъжът й просто не са с ума си. Тя повече. Ако беше без мъж докато е била бременна и няма с кой да се оправдае, пак ли е щяла да носи тежко? Тежка диагноза играе тук, жалко за детето.

Елора, тоя е е*аси изрода. Такъв хвърчи на първата торба покупки.

Понякога си мисля, че някои мъже просто не трябва да създават поколение. Както и някои жени, де, но за примера на Елора - мъже.

Сериозно ли тя повече?
Ама защо ли се учудвам.
Ами след като е отказвал и покупките да носи от магазина, какво и остава на жената. Или да откаже и да седи и гладна
Човека се прибирал само от работа и искал сготвено и почистено, после идвало ред на интернет и телевизия.
А бременната търчи. Ама защо не, то нали не е диагноза.


Трябвало е. Ама е била в неговия дом. Сирак е тя.
Чат пат е имало и физическо насилие, но предимно психическо.

Добре, че все пак й е светнало. Надявам се, че не е имало последствия за здравето й.

Доколкото знам не. Не сме се чували отдавна.
Мисля, че още е сама, но си има вече свой дом.
Без приятел не остава, ама ги сменя през 1-2 години.
Установила била, че мъжете са за забавление, не за сериозни неща.

Ох, чак се посмях на някои коментари 😂
Първо - апартамента и колата са си мои, купувани с пари преди брака от продаден мой имот. Но той е вложил мн в жилището
Той винаги е бил по-различен, но в рамките на нормалното, както се казва. Аз съм приемала тези му черти от характера, защото кой си няма странностите. Въпросът е плюсовете да са повече от минусите и да не се отразяват на връзката. Да, вероятно е давал сигнали, че нещо може тотално да се обърка, които аз съм пренебрегнала. Тук вината си е моя, но когато обичаш някого, понякога правиш такива грешки. Още повече, че той винаги е бил отдаден на дом и семейство и мечтал за 2 деца и т. н.
Не бих казала, че съм го ограничавала, напротив. Мисля си, че ако бях, можеше и да не се стига до тук, но винаги съм му оставяла свобода да прави каквото го прави щастлив. Естествено, редно е да има някакво съобразяване с половинката, особено след поява на деца, но според мен това е нормално - все пак и аз го правя спрямо него.
Бременността не е болест - факт. Но има общоприети неща, които не е редно една бременна жена да върши, но на мен ми се наложи действително да местя гардероби, макар и детски; да мъкна торби от магазина и да се грижа за детето и къщата сама. Аз го мога, ок, справям се, ама защо трябва сама, като уж имам съпруг и партньор. Който преди го е вършел доброволно и с желание. И нека не забравяме, че бременната жена е малко по-лабишна с нерви и хормони. Давам си сметка, че на моменти може да съм реагирала пресилено, но от негова страна не виждам разбиране към това състояние. Напротив, нахвърля се отгоре ми с насрещни нападки.
Друга жена няма, понякога си мисля, че е по добре да имаше. Щото да се промени толкова само заради някви храни и медитации, ми е в повече...
Техните знаят. Моите родители също. Тя промяната е видна за всички. Общите ни приятели също го отбелязват деликатно с думи като : той мн се е запалил по еди какво си.. И какво като знаят, говориха му и едните, и другите, и всички накуп. Резултат - нула
Сама за себе си вътрешно знам, че обичам спомена за него, за това какъв е бил и какво сме имали. И ще ми трябва време да го приема и преодолея. И някак не искам да изоставя вярата, че е възможно да се върнем към каквото е било..макар че, като ви чета, май нещата са по скоро неспасяеми.. Още повече историята на Бианка, която наистина мн звучи като моята, само без жената

Бременната жена сама носи отговорност за два живота. Ти като  мъкна сама гардероби, не се ли замисли какво може да последва?  Или по-важно ти беше да му показваш, че можеш, пък ако стане нещо - той е виновен.

Ами, когато хубавеца го няма дни наред, а задачите напират, се оправяш както можеш. Преценила съм риска и дали мога да се справя, никога не бих поставила в опасност себе си или бебето. И не си представяйте буквално двукрилен гардероб. Фокусът в случая е върху липсата му за елементарни мъжки задачи, а не аз какво мога или трябва да правя

Мда, тя сигурно и сама е забременяла...