Ако ви се занимава, във ФБ има благотворители групи. Може и 5 лв. да даде някой, пак е по-добре, отколкото да изхвърлите подаръка.
- Публикувана: 9 авг. 2020, 13:47 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2020, 02:43 ч.
Нежелани подаръци - как се справяте?
Аз ги давам в благотворителни магазини, не събирам ненужни предмети. Даже на децата подаръци за рожденни дни, ако не са подходящи за тяг без да ги разопаковам ги оставям в магазина за продажба.
Има един много странен пъзел, подарък за последния рожден ден на малката исках да го занеса в магазина, но свеки го е написала с дата и от кой е подаръка.
Има един много странен пъзел, подарък за последния рожден ден на малката исках да го занеса в магазина, но свеки го е написала с дата и от кой е подаръка.
Преди няколко месеца събрах всичките подаръци на един бивш (не ставаха за подаряване) и ги оставих в пликче до един контейнер. Сигурно са на Битака вече. Бившата "свекърва" все ми подаряваше някакви ненужни джунджурии, тях ги бях складирала в един шкаф, сигурно още са там ако майка ми не е разтребвала.
Получих един халат за Коледа, който очевидно не е бил предназначен мен, а за подаряващата - изобщо не е в нейния стил и никак в моят, обаче явно е решила да ми го джироса. Не съм го разопаковала и възнамерявам да го засиля нататък, ама малко се чудя, дали след някоя и друга година няма да си дойде пак при мен?
Отдавна ежедневието ни е свръх консуматорско, аз където не съм хванала Живков и т.н., няма как да обясня примерно на дете в началното училище как съм получавала подарък за Коледа и рожден ден, как и до днес имам играчки от детството си. Никое от днешните деца не би се радвало дълго на балон или друга играчка.
Не съм много съгласна, ето аз като възрастен индивид също сменям неща доста преди да се износят, да не кажа, че има дрехи и обувки, които съм слагала един-единствен път само.
Да, не изхвърлям, а продавам, подарявам и т.н., но съм част от веригата на консуматорите без реалната нужда от това.
Да, не изхвърлям, а продавам, подарявам и т.н., но съм част от веригата на консуматорите без реалната нужда от това.
А аз не сменям, а си ги износвам(не че не мога да си позволя, просто не искам). И нямам дрехи и обувки, които съм слагала един път. Не сменям и техниката, докато не стане нужда. И нямам деца, но имам близки и познати с деца - не им купуват непрекъснато и децата знаят, че няма да получат всичко, което поискат, затова не се лигавят.
Но да не спамим темата, няма смисъл.
Но да не спамим темата, няма смисъл.
Скоро с мъжа ми се смеехме по повод на играчките, които накупихме за кучето и то играе с няколко празни пластмасови саксии и кашони.
Точно като децата. Купуваш супер играчка за сума пари и интересът към нея е около половин час. После играят с кутията или с тенджери.
Но аз обожавам да си купувам неща, не е, защото съм живяла в недоимък, напротив, но обичам по нещо ново, обичам да мога да си го позволя. Не прекалявам, не харча необмислено, но да, доставя ми удоволствие.
Точно като децата. Купуваш супер играчка за сума пари и интересът към нея е около половин час. После играят с кутията или с тенджери.
Но аз обожавам да си купувам неща, не е, защото съм живяла в недоимък, напротив, но обичам по нещо ново, обичам да мога да си го позволя. Не прекалявам, не харча необмислено, но да, доставя ми удоволствие.
Когато ме питат какъв подарък искам.. какво искам, често не мога да отговоря. Все нещо запецвам - или не знам, или пък искам да е изненада и ме хваща яд, че не ме познават и не знаят какво харесвам. А те може би искат да ми вземат нещо, от което имам нужда и на което ще се зарадвам.
Като цяло на една моя много близка приятелка и казах, че подаръкът, който ми е подарила, не ми харесва. Е мина време и свикнах де, не бих го продала или изхвърлила. Сигурно е било много глупаво от моя страна, доста първично реагирах, осъзнах грешката си... и вече свикнах да се радвам на всичко, което ми подаряват. Премислих много добре нещата и осъзнах, че тя се е опитала, мислила е какво ще ми хареса, търсила е, отделила е време и желание. Съответно вече за мен е най-важен жестът и желанието.
Когато аз правя подаръци.. също проучвам внимателно, избирам спрямо това какво ще му хареса на човека, за когото е, и не винаги нали вкусовете съвпадат, но е важно да се справя добре с подаръка.
Има и хора, с които предварително се уговаряме, за да не се стигне до нежелани и излишни подаръци.
Като цяло на една моя много близка приятелка и казах, че подаръкът, който ми е подарила, не ми харесва. Е мина време и свикнах де, не бих го продала или изхвърлила. Сигурно е било много глупаво от моя страна, доста първично реагирах, осъзнах грешката си... и вече свикнах да се радвам на всичко, което ми подаряват. Премислих много добре нещата и осъзнах, че тя се е опитала, мислила е какво ще ми хареса, търсила е, отделила е време и желание. Съответно вече за мен е най-важен жестът и желанието.
Когато аз правя подаръци.. също проучвам внимателно, избирам спрямо това какво ще му хареса на човека, за когото е, и не винаги нали вкусовете съвпадат, но е важно да се справя добре с подаръка.
Има и хора, с които предварително се уговаряме, за да не се стигне до нежелани и излишни подаръци.
А случвало ли ви се е да ви подарят нещо по повод, което знаете, че е подарено на човека, който ви го дава, но той се прави и не споменава нищо?
Защото коментирахме, че подаряваме нежеланите си подаръци, но аз лично на хора, които не знаят, че това на мен е подарявано. Имам предвид за поводи за подарък, а не ей така, защото другият човек се кефи на такива неща.
Случката:
Защото коментирахме, че подаряваме нежеланите си подаръци, но аз лично на хора, които не знаят, че това на мен е подарявано. Имам предвид за поводи за подарък, а не ей така, защото другият човек се кефи на такива неща.
Случката:
Скрит текст:
на свекърва ми ѝ подариха едно колие с някаква висулка пред мен за имен ден, тя много му се зарадва, как щяла да си го носи и т.н. След година и нещо ми го подари за рд като част от подарък. Стана ми тъпо. Стои прибрано, хич не е мой стил, никога няма да го нося, няма и на кого да го подаря. В тази връзка мерси за идеята за благотворителен базар.