аз се върнах след 7 г. отсъствие! а точно преди да се върна баба ми се разболя тежко и я гледах на легло 24/7, докато почина. беше ми много трудно, ама много. чувствах се като идиот. дребният беше точно така мега привързан към мен. беше много трудна адаптацията му в градината, но свикна. все още, няколко години по-късно, е доста трудно с логистиката поради липсата на помощ, но се свиква. точно днес се бъзикахме с ММ, че сме станали като роботи - вършим адски много работа за отрицателно време, много сме надобряли в това отношение. а и децата пораснаха и е по-лесно. нормално е да се плашиш, но ще се оправиш.
- Публикувана: 11 авг. 2020, 14:45 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2022, 09:57 ч.
Как се върнахте на работа след майчинство
Ако има как да се върне човек на 4 часа - за мен това е най-добрият вариант. Макар и за няколко месеца.
Аз направих така след първата бременност. Но имахме баба на разположение тогава, на 1г и 6м се върнах на работа, майка ми гледаше малката вкъщи, а аз бях понеделник, вторник цял ден и сряда до обяд на работа. После си я гледах аз. И след 3 месеца се върнах на цял. Но и после отново започнах да работя от вкъщи, което е от помощ при евентуални разболявания и тн. Но определено ми беше мъчително, изведнъж осъзнах и колко безсмислени неща правим в офиса, но това е друга тема....
Аз направих така след първата бременност. Но имахме баба на разположение тогава, на 1г и 6м се върнах на работа, майка ми гледаше малката вкъщи, а аз бях понеделник, вторник цял ден и сряда до обяд на работа. После си я гледах аз. И след 3 месеца се върнах на цял. Но и после отново започнах да работя от вкъщи, което е от помощ при евентуални разболявания и тн. Но определено ми беше мъчително, изведнъж осъзнах и колко безсмислени неща правим в офиса, но това е друга тема....
С две ръце съм "За" работа на майките ( или бащите) от вкъщи и по възможност да се върнат по-рано на работа, в смисъл майката да не губи работни навици и да има доходи. Пандемията ни показа, че това е възможно. И това би решило доста проблеми- сутрешно бързане, задръствания, стрес за майка и дете, висене пред доктора с часове за един болничен и т.н. глупости. Абе имаше и добър ефект тази криза, научихме, че офиса не е задължителен.
С две ръце съм "За" работа на майките ( или бащите) от вкъщи и по възможност да се върнат по-рано на работа, в смисъл майката да не губи работни навици и да има доходи. Пандемията ни показа, че това е възможно. И това би решило доста проблеми- сутрешно бързане, задръствания, стрес за майка и дете, висене пред доктора с часове за един болничен и т.н. глупости. Абе имаше и добър ефект тази криза, научихме, че офиса не е задължителен.
Аз работя от вкъщи по принцип, но не бих казала, че ми беше особено лесно, докато детските градини не работеха. Синът ми е на 4г, приказва много и не ми е лесно да се съсредоточа в работа, ако чувам "мамо" по 800 пъти на час. Всъщност ми отнема около 3 пъти повече време да свърша каквото и да е.
Това с работата от вкъщи е безспорно. За жалост не всички фирми го предлагат като опция или не напълно-например може три дни в седмицата, но през останалите два пак трябва вариант някой да се грижи за детето. А и с толкова малко и неразбиращо още детенце и като бих била хоум офис, пак трябва някой да му отвлича вниманието, да тича след него и т.н, за да мога да свърша нещо евентуално.
Благодаря, че и други си споделиха, че са разбити. Нямат идея жените с майки до тях на помощ какви късметлийки са, винаги съм го казвала. Живи и здрави да са такива баби. Нямат идея какво добро правят за семейството на дъщерите си.
А това с роботизирането с партньора, за да бъдат задоволени всички нужди и изисквания около деца и домакинство е висш пилотаж, но задължително трябва да има редовна кратка почивка и презареждане. Ние от такъв роботов режим с мъжа ми в продължение на 10+ години сме буквално развалини с различни заболявания, аз приличам на излязла от концлагер, той с ред болести и не можем да се дишаме от преумора.
Благодаря, че и други си споделиха, че са разбити. Нямат идея жените с майки до тях на помощ какви късметлийки са, винаги съм го казвала. Живи и здрави да са такива баби. Нямат идея какво добро правят за семейството на дъщерите си.
А това с роботизирането с партньора, за да бъдат задоволени всички нужди и изисквания около деца и домакинство е висш пилотаж, но задължително трябва да има редовна кратка почивка и презареждане. Ние от такъв роботов режим с мъжа ми в продължение на 10+ години сме буквално развалини с различни заболявания, аз приличам на излязла от концлагер, той с ред болести и не можем да се дишаме от преумора.
Мисълта ми е, че човек може да работи от вкъщи и когато детето боледува да стои с него. Това ще ви спести и тичането сутрин до офис в другия край на София или вечер същото. За какво? Пък в кризата нямаше как, така се наложи. Разбирам че е сложно, но по-добре ли е да останете без работа? Все е някаква опция за хора без помощ от никъде нали? Пък и децата растат.
Мисълта ми е, че човек може да работи от вкъщи и когато детето боледува да стои с него. Пък в кризата нямаше как, така се наложи. Разбирам че е сложно, но по-добре ли е да останете без работа? Все е някаква опция за хора без помощ от никъде нали? Пък и децата растат.
Абсолютно, голям плюс си е работата от вкъщи- аз като човек работил много години без такова нещо като “от вкъщи” безкрайно го оценявам. Няма препускане от единия край на града до другия, няма висене по заледени спирки зимно време и т.н. Като не е твърде болно детето, би могло и без болничен и т.н. Пък и децата сигурно се приспособяват с идеята, че мама работи на този лаптоп и трябва малко да се остави на мира за малко понякога🧐🤔
дребнакотка, разбирам те. на нас презареждането ни е почивка някъде, но с децата, разбира се. и кучето, което ни е антистрес терапия.
иначе за хоумофисът не съм съгласна за себе си, но всеки си гледа от своята камбанария. за пролетта пък да не говорим - с един в детска градина, друг в 3 клас, с който трябва да учиш + домакинската работа + другата работа + звъненето нонстоп отвсякъде, опитите за конферентни разговори и т.н. ами работното ми КПД беше на 1/10 макс. добре, че шефът прояви супер разбиране към майките и почти не ни натискаше. но за активна работа, каквато е моята - ами ще лудна в къщи, абсурд. а и няма как да я върша качествено, защото ми трябва абсолютна концентрация.
иначе за хоумофисът не съм съгласна за себе си, но всеки си гледа от своята камбанария. за пролетта пък да не говорим - с един в детска градина, друг в 3 клас, с който трябва да учиш + домакинската работа + другата работа + звъненето нонстоп отвсякъде, опитите за конферентни разговори и т.н. ами работното ми КПД беше на 1/10 макс. добре, че шефът прояви супер разбиране към майките и почти не ни натискаше. но за активна работа, каквато е моята - ами ще лудна в къщи, абсурд. а и няма как да я върша качествено, защото ми трябва абсолютна концентрация.
Аз исках да се върна след първата година, но не приеха малкия в ясла и аз се чувствах в небрано лозе. Започнах да се оглеждам за частна, намерих една и започнах да го водя по час-два (от1г и 2-3м). Така за период септември-декември. Той беше много залепен за мен, на никой не го бях оставяла, даже на баща му за повече от час.(Разбирай, че веднъж на зъболекар ходих с него на около 10м - асистентката на зъболекаря го държеше до стола и разхождаше из кабинета). И говорих на работа, ако може да се върна на полвин ден. Съгласиха се и от нова година бях се върнала на половин ден - водех сутрин, вземах на обяд. Така докато измина втората година майчинство, бях 6м на половин ден. И после вече се върнах на цял ден. Ако пак излизам в майчинство, мисля пак да пробвам такава схема - с половин ден поне за два месеца.
Абсолютно съм съгласна, че децата изцеждат всички сили. Особено, когато са повече от едно и без помощ от баби. Затова, авторке, не си поставяй нереалистични цели. Времето вечер след работа ще трябва да го делиш с две деца и домакински задължения. Много е трудно, когато заедно с бащата сте изморени и скапани от работа и единственото, което ви се иска е да си пуснете филм и пуканки. Ако имаш възможност, оглеждай се за работа с гъвкаво работно време, почасова работа е още по-добре. Четох един виц, който най-добре описва представата на обществото за жената: очакват от жените да работят така, сякаш нямат деца. Да си гледат децата така, сякаш нямат работа. И да изглеждат така, сякаш нямат нито деца, нито работа. С такава нереалистична нагласа депресията е в кърпа вързана.
Като се върнах на работа след 2 години майчинство, се чувствах като на санаториум. (А не съм държавен служител, работата е доста напрегната.) Нямах никаква деквалификация, напротив - мозъкът ми беше освежен от сабатикъла и се справях чудесно, а освен това ми действаше супер трансферът от памперси и пюрета към нормални интелектуални занимания и контакти с членоразделни хора. Преди това бях почнала леко да откачам вкъщи.
Дадох детето на частна градина на 1 г. 10 месеца, върнах се пълноценно в офиса на 2, за да има време за хууубав период на адаптация, защото не беше от лесните деца. Иначе съм кърмила до 3, не ми е пречило нито на работата, нито на съня (в този конкретен период, в бебешка възраст ми пречеше и още как ).
Единствено сме имали по-тежки ситуации във "вирусния" период - първите две зими в детската градина, съответно на 2 и 3 години. Тогава сме ползвали епизодично жокер "помощ от баба" (идваше от друг град), иначе никога. Болничен за гледане на дете съм ползвала общо 5 дни в живота си (и тук-там по половин-един ден просто с жест от работодателя и колегите, които не са осчетоводявани).
С две деца определено е по-сложно.
И, разбира се, в дългосрочен план никога човек не може да отделя за работа толкова време и ресурси, колкото преди семейството и децата, но това е очевидно.
Дадох детето на частна градина на 1 г. 10 месеца, върнах се пълноценно в офиса на 2, за да има време за хууубав период на адаптация, защото не беше от лесните деца. Иначе съм кърмила до 3, не ми е пречило нито на работата, нито на съня (в този конкретен период, в бебешка възраст ми пречеше и още как
).Единствено сме имали по-тежки ситуации във "вирусния" период - първите две зими в детската градина, съответно на 2 и 3 години. Тогава сме ползвали епизодично жокер "помощ от баба" (идваше от друг град), иначе никога. Болничен за гледане на дете съм ползвала общо 5 дни в живота си (и тук-там по половин-един ден просто с жест от работодателя и колегите, които не са осчетоводявани).
С две деца определено е по-сложно.
И, разбира се, в дългосрочен план никога човек не може да отделя за работа толкова време и ресурси, колкото преди семейството и децата, но това е очевидно.
Ще следя темата с голям интерес!
Моят дзвер е на 2 месец и има още доста вода да изтече до заръщането ми.
Основният проблем обаче е, че заради това положениес вируса може да няма къде да се върна, а да трябва да търся нова работа. Което с малко дете тръгнало скоро на ясла, ще е изключително сложно...ама ще гледаме как ще стане.
Моят дзвер е на 2 месец и има още доста вода да изтече до заръщането ми.
Основният проблем обаче е, че заради това положениес вируса може да няма къде да се върна, а да трябва да търся нова работа. Което с малко дете тръгнало скоро на ясла, ще е изключително сложно...ама ще гледаме как ще стане.
Аз гледах пет години двете деца. От една страна, е много щастливо време, но от друга - адски се затъпява!!! В един момент усещах, че не мога дума да обеля на някакви "нормални" теми.
От тази гледна точка промяната е супер, макар че след започване на работа трябва по-добро планиране на времето - кога да готвиш, кога да чистиш, с децата да си играеш - и това за няколко часа преди лягане! Трябва да си определиш приоритети - коя от задачите ти е най-важна, а за другото - ако остане време.
От тази гледна точка промяната е супер, макар че след започване на работа трябва по-добро планиране на времето - кога да готвиш, кога да чистиш, с децата да си играеш - и това за няколко часа преди лягане! Трябва да си определиш приоритети - коя от задачите ти е най-важна, а за другото - ако остане време.
Според мен самата обстановка на работното място ще е ключово дали ще се справиш или ще ти е трудно. Колеги и колежки без деца може да не проявят разбиране, когато ги помолиш да те отменят. Прекия ръководител/шефа също, а може и точно обратното.
Ако колектива е сплотен ще ти помогнат да си припомниш нещата, ще ти обясняват, помагат да се приобщиш, а при обратния вариант ще ти е доста трудно. Работила съм с хора, които те изпортват за най малката грешка и лесно превръщат работния ден в ад.
Иначе се мисля, че връщането ти на работа в добра среда може даже ти подейства добре и зареждащо. Успех.
Ако колектива е сплотен ще ти помогнат да си припомниш нещата, ще ти обясняват, помагат да се приобщиш, а при обратния вариант ще ти е доста трудно. Работила съм с хора, които те изпортват за най малката грешка и лесно превръщат работния ден в ад.
Иначе се мисля, че връщането ти на работа в добра среда може даже ти подейства добре и зареждащо. Успех.
drebnakotka, трудно е за всяка жена в този момент. Нормално е да се чувстваш изтощена, нормално е да имаш притеснения. Постепенно нещата влизат в релси. Няма лесно в живота.
Върнах се на работа след почти 3 г отсъствие. Преди да излезна в болничен през бременността обучих колежка за моето място. Когато се върнах тя обучаваше мен на новите неща. Беше тегаво, защото го раздаваше като великата всезнаеща и всеможеща. Сдухвах се от това, но после влезнах в крачка и заработих добре. За мой късмет имам родители, на които разчитам когато детето боледува и не се е налагало често да отсъствам по тази причина.
Обичах си работата, но психоклимата се беше променил много към по-лошо и не издържах. След няколко месеца смених работата с коренно различна област и не съжалявам.
Върнах се на работа след почти 3 г отсъствие. Преди да излезна в болничен през бременността обучих колежка за моето място. Когато се върнах тя обучаваше мен на новите неща. Беше тегаво, защото го раздаваше като великата всезнаеща и всеможеща. Сдухвах се от това, но после влезнах в крачка и заработих добре. За мой късмет имам родители, на които разчитам когато детето боледува и не се е налагало често да отсъствам по тази причина.
Обичах си работата, но психоклимата се беше променил много към по-лошо и не издържах. След няколко месеца смених работата с коренно различна област и не съжалявам.