Случи ми се нещо странно XXIII

Аз лично след този стол и преживяванията ми дори абсолютно нищо втора употреба не бих купила.

Близки са в мова квартира, апартамент 120кв. Семейството поединично са се събуждали вечер, чували стъпки. Затворена врата са намирали отворена (на едната спалня, която не ползват и е винаги затворена). Жената след поредна нощ споделила на мъжа си. Той казал, че също чувал, ставал и правил оглед. Вчера са на гости, говорим по тая тема, даже се смеем и шегуваме за духове, докато месинджър не започна да звъни на жената. Звъни мъжа и, който е с нас, а телефона му вкъщи(въпросния апартамент) се зарежда. Ей, и аз лапнах граматиката. Сега търся разумно обяснение - заключен телефон, оставен да се зарежда, как звъни сам???

Щом касае квартира аз бих се изнесла, честно. При нас е наше жилище, ипотека, нямаше възможност да се махнем. Това не бих го търпяла втори път.

Ужас...
Аз никога не съм чувала стъпки, а шумове от съседи много. Винаги се различава кога шумът е от вкъщи и кога от съсед. Крушките също им мъждели.

Месинджъра може да е логнат и на друго устройство... стар телефон, с който си играят децата, компютър?

Детето е на 2 години. Други устройства няма.

Жената не вдигна ли?

Аз вдигнах, камерата сочеше тавана 🤣

Много е зловещо...

Днес бяхме у тях. Лампата в коридора-изгасена-а мига отвреме навреме. Това не ме стресна, обаче. Отдавам го на електрически проблем. Снощи пак са осъмнали със звуци и отворена врата. Мислят да взимат тамян и светена вода.

Знаят ли някаква предистория на жилището?

Здравейте следя темата отдавна и реших и аз да разкажа нещо. Имам няколко странни неща, но сега ще напиша едната. От както се помня дете бях на 6-7годинки изпитвах неописуем страх в нас. Бях сигурна, че има духове в къщи. Много трудно заспивах, защото усещах някакво лошо присъствие, което ме караше да плача, да изпитвам страх, да съм тъжна. След като заспя обаче през нощите се будех или от кошмари и то един и същ или от нищото се събуждам и започвам да чувам пълзене по килима, скърцане на вратите и такива неща. Случваше ми се и често да ставам на сън и да нося на майка ми цигарите да пуши и това си го спомням на сутринта като се събуждах.Родителите ми не ми вярваха като им обеснявам за духовете, но се опитваха да вземат някакви мерки за да ме успокоят. Водили са ме няколко пъти да ми леят куршум. Идва ли са в нас 2 пъти да освещават дома, но нищо не се променяш. Аз само ги молех да се изместим от това жилище, защото не вярвах че нещо ще ми помогне. Така бях до 12-13годишна възраст, когато един ден не видях в нас едно листче сгънато на триъгълник в чаша с вода оцветена в синьо. Попитах мама какво е това и тя ми каза, че тати го е донесал от далечно място и е казал да не се пипа. Тогава нито бях чувала за ходжи, нито за листчета нито за нищо. Дори незнаех за какво е. Вечерта когато си легнах незнам дали беше първата или втората вечер и държа с едната си ръка една плюшена играчка и я размахвам.. стана нещо. Усетих мн ясно как нещо излезе от сърцето ми като някакъв въздух силен и се удари в ръката ми, че дори тя се измести на страни и веднага след това се напълних с щастие, радост, енергия, махна ми се страха даже никакъв страх нямаше в мен. От тогава нямах никакви проблеми заспивах си без страх без нищо и чувствах живота колко е як, а преди това не можех да се зарадвам на живота все едно нещо ме натискаш да не съм щастлива. Казах на родителите ми на следващия ден, че духовете вече ги няма и това беше. След години чак ми казаха че онова листче е било точно за тези духове. На баща ми един от охрана му донесал това листче за мен от някакъв ходжа. Ходжата не ме е виждал дори, дори незнам дали са ми и казвали и името знам само, че съществуват такива неща и са много опасни и мн малко хора могат да помогнат. Имам и други по кратки случки, които ако искате мога да Ви ги разкажа

Няма нищо конкретно. Семейството наследява къща и се мести в нея, апартамента го дават под наем. Имал един наемател, но човека тегли заем и си купува жилище. Моите познати са втори наематели реално.

То и при нас никой не е живял, нито е имало нещо на земята. Ама ей на

Здравейте, докато четях темата се сетих за една странна случка. Бях някъде на 16 или 17, но със сигурност още ученичка. Беше Великден и обикаляхме църквата с моите приятелки, и след това веднага атакувахме дискотеката. На входа имаше едно много дрогирано според мен момче, мръсни дрехи, без една обувка, с Едни засъхнали бели петна по лицето. Не можеше да говори, мучеше нещо. Искаше да влезе в дискотеката, но охраната го подхвана и започна да го бие. Беше ужасно. Но така беше тогава. Ние нали бяхме много хора на опашката да влезем в дискотеката, но никой не каза или направи нещо, аз също. Обаче аз се разплаках, стана ми толкова мъчно, а него докато го ритаха и изнасяха, забелязах как ме гледа право в очите, не вика от болка даже, само ме гледа.

Както и да е изкарахме дискотеката, взехме такси с приятелките, защото дискотеката е в центъра, а ние живеехме в краен, далечен квартал. На другата сутрин се чукаме с яйца, ядем козунак на закуска с майка ми и баща ми. И както вървя в коридора и минавам до външната врата, тя се отваря от вън и момчето от дискотеката е на 20 сантиметра от мен. Аз започнах да пищя, толкова се уплаших. Баща ми скочи избута го. Той вече и без втората обувка беше, но същия, мръсен с белите петна по лицето. Той седна на земята пред вратата ни и гледа в пода. Аз разказах всичко на баща ми. Той започна да му говори, донесохме му обелено яйце, козунак, вода, но нищо не казва. Баща ми му изми лицето с вода питаше, къде живее, как се казва, но нищо. Само пак ме гледаше, но право в очите. Баща ми настоя да се махна и докато звънеше в полицията, той изчезна за секунди. Баща ми го търси в мазетата, по улиците, защото той очевидно беше много болно момче, но нищо. Беше странно това. Няма никакъв шанс да ме е проследил след дискотеката в неадекватното си състояние. А и ние се прибрахме с такси.