Както е известно, ние в момента не живеем заедно и става Счупен телефон и буквално и преносно.
- Публикувана: 12 авг. 2020, 10:42 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2020, 15:20 ч.
С какво ви дразнят мъжете /тема №5/
Да. Подходът е много важен. Както се казва да ти вади душата с памук. Никой не обича да му говорят със заповеднически тон.
Аз не пропускам да отбележа всеки жест, които прави ММ за мен. Да му се порадвам, да го целуна. Да му кажа колко го обичам, колко добре изглежда. Мъжете много обичат такива неща. За щастие и ММ започна да прилага този подход.
Аз не пропускам да отбележа всеки жест, които прави ММ за мен. Да му се порадвам, да го целуна. Да му кажа колко го обичам, колко добре изглежда. Мъжете много обичат такива неща. За щастие и ММ започна да прилага този подход.
Аз не пропускам да отбележа всеки жест, които прави ММ за мен. Да му се порадвам, да го целуна. Да му кажа колко го обичам, колко добре изглежда. Мъжете много обичат такива неща. За щастие и ММ започна да прилага този подход.
Скоро набивах канчето на племеника. Оплака ми се от приятелката си - не можела да готви вкусно. Той пък можел, но не му се раздавало всеки ден в кухнята, щото бил уморен от работа. Когато го попитах как очаква тя да се раздава в кухнята след работен ден, уеко се стъписа - ама, то готвенето било за жени. Ох, на леля! И стана каквато стана
И кво? Единият да не работи, за да може да готви ли? Що пък да не е разтоварване готвенето? Не му заемам страната, ама ако и затова не могат да се разберат и жената ще си търси оправдния, за да прехвърля на мъжа домакинска работа - егати животът.
Все пак, като ще се готви, идеята е да е вкусно. Нъл тъй? Дали са претенции или просто не ѝ се получава е друг въпрос. Ама щото ходела на работа...
Тя не може според него да готви вкусно, той мисли, че готви вкусно. Готви този, който може, при положение, че и двамата ходят на работа. В противен случай тя готви, а той преглъща буламача, докато тя сама реши да се усъвършенства. Как да стане това, след като по нейните критерии тя е инвестирала време, което е можела да употреби с други далеч по-приятни и важни за нея неща, постарала се е, осигурила е вечерята, а насреща има фасони и черна неблагодарност. И аз да съм, и аз ще спра да готвя.
И кво? Единият да не работи, за да може да готви ли? Що пък да не е разтоварване готвенето? Не му заемам страната, ама ако и затова не могат да се разберат и жената ще си търси оправдния, за да прехвърля на мъжа домакинска работа - егати животът.
Хахаха трябва да призная, че творите коментари наистита ме карат да се смея.
Някаква точна причина да имаш, мъжете да не могат да поемат домакинската работа?
Дренка, после кажи, че не преиначаваш постовете. Жената не е казала, че няма да готви щото ходи на работа, Вяра го е казала на племенника си.
А идеята домакинските задължения да се извършват само от жената се е зародила във времена, когато жената си е стояла вкъщи и е гледала децата и домакинството. Това е било нейната работа. Щом и двама ходят на работа , значи и домакинството е за двамата.
А идеята домакинските задължения да се извършват само от жената се е зародила във времена, когато жената си е стояла вкъщи и е гледала децата и домакинството. Това е било нейната работа. Щом и двама ходят на работа , значи и домакинството е за двамата.
Това е тяхна си работа, да се разберат двамата. Или пък да недоволстват един от друг 
Исках да кажа, че залавянето с готвене не е отбиване на номер и който го прави, добре би било да го прави с желание, независимо дали ходи на работа или не. Ако тя е приела неговото нежелание да готви (откъде да им знаем разпределението на дейностите, може пък той да прави друго), то има ли смисъл да си разправяме той какъв готованец е.
Исках да кажа, че залавянето с готвене не е отбиване на номер и който го прави, добре би било да го прави с желание, независимо дали ходи на работа или не. Ако тя е приела неговото нежелание да готви (откъде да им знаем разпределението на дейностите, може пък той да прави друго), то има ли смисъл да си разправяме той какъв готованец е.
Препоръчани теми