Колко време след раздялата бяхте отново във връзка

Много минорно отговаряте, а аз очаквах да влезните с танцова стъпка. Моят пример е със сестра ми който ще ви дам! Раздели се с приятеля и защото не се разбираха. Дадоха си почивка от 4 месеца в които уж тя го беше зарязала, но постоянно страдаше по него. Накрая се събраха - годеж - сватба - дете и сега живеят живота мечта за всяка една двойка

Моята връзка беше толкова изчерпана, че бях във връзка преди да приключа старата.

Половин година след развода ( от раздялата беше минала една година) започнах връзка, с идеята да е неангажираща. Но тя пък взе, че стана сериозна и така вече седем години 🙂. Не съм търсила специално.

Случаи толкова, колкото и хора.
Едни застъпват паралелно връзки, други минават от една в друга постоянно, като влакова композиция, трети поизчакват месеци, четвърти - години. Едни се събират отново, други никога не се виждат повече.
Ни има правилно, ни има правило.

Аз съм в момента в процес на раздяла (развод) и се питам същото, поне в частта, кога ще съм и дали съм готова за нещо ново. В едно съм сигурна, че назад няма да се върна повече. Интересно ми е обаче, кога остава време за откриването на нов партньор, покрай работа и деца. Лично аз, може би съм готова и за неангажираща връзка (за определени нужди ), обаче да е постоянна такава, а не все с различен партньор. Няма да се разсърдя и на нещо по-ангажиращо, но за в момента (2 месец от раздялата) не знам дали бих се доверила на някой емоционално.

Не остава никакво време. Опитът ми и на мои разведени приятелки с нови връзки сочи, че обикновено някой познат или близък човек запознава жената с подходяща партия и много често се получават нещата. В друг случай това е колега от работа,или пък покрай общо занимание, човек от група по танци, някакво хоби и така. От няколко разведени покрай мен няма нито един/една който да е срещнал половинката си по някаква случайност

Винаги съм изпитвала ужас да изляза "на пазара" и да се провикна "търся си мъж до гроб", камо ли пък да ходя на евентуални "огледи". Подбирала съм, излизала съм на срещи, с кой преспиш, с кой - не, с кой е повече от веднъж... Над 30 годинки едва ли можеш да желаеш по-добър сценарий. Няма и за кога. Сега ако остана сама, пак бих процедирала по същия начин.

А-а-а-а, то това не се прави тъй баш. Никой не отива на пазара, викайки такова нещо!
Има си майсторки - умеят ги тия неща. И клиентът дори и не разбира, че са го снабдили със стока след въздействаща реклама.

Максимум 2 години и половина, това се случи след раздялата с първото ми гадже. Не исках срещи с никой, трябваше ми време за да преживея човека, с когото бях. Та с него се събрахме пак, но 6 години след раздялата и двамата бяхме променени, вече не толкова деца, колкото бяхме тогава. Все още сме заедно и връзката ни вече е хармонична.

А така да си знаят хората които плюят това да се върнеш при бивш

А може би тези хора знаят друго от завръщането при бивш/бивша, как мислиш? Не винаги е толкова щастлива развръзката, по-скоро се оказва, че настъпваш същата мотика втори път.

С първата ми приятелка стана така, първата ми любов, силни чувства, силна тръпка.... Обаче момичето беше от онези, които се имат за големи красавици и си мислят, че след като имат тълпи от мераклии, могат да си въртят мъжете както искат и очакват да бъдат носени на ръце.... Бях на 20 и не обръщах внимание на червените лампички, когато обаче ме заряза след почти година връзка, наистина ме заболя. Трудно преглътнах раздялата, мотивът беше, че не ме обичала така, както аз нея и такива ала....бала. Бяхме разделени около година, през това време ме търсеше периодично, виждахме се през няколко месеца. Не ми се получи с други момичета през този период, още веднъж ударих гредата с друго момиче, което харесвах, след това просто не ми допадаше никоя друга. При една от срещите ни с бившата след около година раздяла стана заварката... Знаех, че е грешка още на момента, ама се поддадох.
Събрахме се отново, но този път вече не я обичах безрезервно, имаше страст, но и имах едно на ум, както и желание за реванш. Започна едно надлъгване, едно надцакване -тя да изкопчи максимално от връзката ни и от факта, че си лягаме, аз пък гледах да мина максимално тънко и да не се прекарам. Все кофти работи. Изкарахме така 3 години, имаше още раздели и събирания, имаше си и хубави моменти, разбирахме се с половин дума, не ме натоварваше, не се виждахме много често и имах време да излизам с приятели, по кръчми и заведения. Имах чувства към нея въпреки всичко, не съм бил с друга докато бяхме заедно. Обаче пропуснах възможностите да имам пълноценна връзка през онези години в началото на 20-те. Вкарах във френдзоната момиче, което по-късно исках много силно, но тя вече ме възприемаше само като приятел. Също имах възможността да науча каква НЕ ТРЯБВА да бъде една връзка, което по-късно ми помогна много да създам истинска такава и да оценя правилно човека отсреща.
Като цяло това беше грешка и не го препоръчвам на други. Това, че има и изключения, само затвърждават правилото, никога повече бивши.

Чудесна тема ще следя. Темата за бившите е кофти но лично аз там където плюя не ближа. А иначе след връзка имам нужда поне 3 до 6 месеца да поседя сама. Защото иначе се насъбира разочарование след разочарование и един ден когато срещнеш правилният човек...не можеш да го оцениш защото си мислиш, че е поредното говно. За това мисля, че жената има нужда от себе си известно време да се отърси, да оцени компанията си и да знае какво иска от човека до себе си.

Да ви кажа честно не съм очаквала, че така ще се развият нещата при мен. 6 години е много време и първоначално, когато започна отново да ме търси не мислех, че бихме могли отново да сме заедно. Една година време бяхме приятели преди да се съберем. Но истината е, че през цялото това време не успях да срещна човек, с който да се разбираме толкова добре.

Teddy_m,
Как си представяш постоянна неангажираща връзка? Замисляш ли се, че това, което искаш, е всъщност ангажираност? С поведение като на дърво можеш да причиниш негативни преживявания на човек, нямащ нищо общо и никаква вина за несгодите ти. После пък той да ходи да си го връща на някоя друга, и така причиняваш мъка на посестрима. Нали много държим на женската солидарност
 Най - смели са някои в отмъщението, но помисли, ако искаш - заради такива приказки с емоциите и доверието се дразните на мъжете и ги наричате какви ли не.
Доверието не ти се полага, пък ти си стой като пън и го чакай.

Попаднах на едно доста интересно видео, което горещо ви препоръчвам да гледате
https://youtu.be/YX2jw1S-hYc