Гал, тя има ограничени контакти, както повечето работещи хора.
В студентските и ученическите години човек може да е в контакт 100-500 души, ама да не мислите, че са много смели да се запознават с всеки срещнат, особено учениците? Аз като студентка се запознавах с колеги на съквартирантките ми, със съквартирантите на тези колеги, като излезем на кръчма - и с градските/селските на тези всичките, когато сядаха при нас, също и с колеги друга специалност на общ курс или от същата катедра, или пък от друга, ако съм ходила до 5ти корпус (това в Търново, аз бях в Ректората, но в 5ти имаше банка и не помня какво още, та ходих няколко пъти). Беше си съвсем естествено, ама сега като се замисля, не сме си направили явно впечатление на сериозни, щото не знам да се е заформила двойка тогава. Със сигурност има все някой, но повечето си бяха/бяхме с половинки, дори да не е за целия период на следване и не сме се оглеждали за нов таргет тогава.
Та така де. Запознаването е най-лесната част. После?
