Всяка жена ли заслужава да има семейство

Чакай малко, Марина, ти от една връзка искаш неща, които обичайно са част от родителската функция - родителят да те (обича - нищо, че го пропусна), подкрепя, уважава и да вярва в теб. Партньорът малко трудно ще покрие всичко това, защото повечето хора не са всичко това наведнъж, колкото и да обичат. Винаги единият е по-малко или никак подкрепящ, някои не вярват в партньора, трети не уважават, макар външно да подкрепят. Не бъркай партньора с родителя - ние не се женим, за да заменим родителя с партньор, партньорът няма как да е родител, а и не бива. А на всичко отгоре всеки иска да е подкрепен, уважаван и да вярват в него, така че в същата степен можем да кажем, че и партньорът ти ще го очаква от теб.

За треньора - не е редно да стават свалки с него. А ако той ги позволява, значи професионализмът му е под въпрос.

Романтиката е много разтегливо понятие и я има истински, само, когато има привличане.

За мен, на 18 години, беше супер романтично момчетата да крадат царевица от полето за мен, докато бяхме на палатки.

Клишетата от филмите никога не са били моето нещо. Последният ми люби подарък е едно като уонзи - нещо като пончо/отдеало. Струва по-малко от бутилка вино, но е супер опло и удобно за вкъщи, макар че изглеждам ужасно в него .

И как се градят отношения без доверие и уважение? Още повече семейство..Подкрепата да кажем,че е променлива в посоките-ту към единия,ту към другия.

Отношенията се градят трудно всякак, с времето си проличава кой какъв е и пак не е гаранция, че всичко ще си проличи. Уважението и доверието също са променливи и от двете страни.

Съгласна съм,Анди.Гаранция няма,променят се нещата.Но без тях,не можеш да започнеш или до никъде няма да стигнеш.

Затова природата е измислила влюбването.

Да,може да даде И романтиката

Не вярвам в сродните души и "докато смъртта ни раздели, форевър енд евър" и ала бала. И такива романтични като авторката не ги разбирам, лигави са ми, честно казано. Когато се избира мъж за семейство, се гледа малко по-прагматично. Не че няма любов и тогава, напротив. Но романтики, пеперуди и прочее глупости се изпаряват много лесно и бързо, особено след появата и на детето. Като ви налегнат битовизмите, малко рутина и малко безпаричие, тогава започва веселбата и си проличава ще ви бъде ли или не и кой какъв е.
Много от вас не вярват в това, но аз поддържам теорията, че щом един човек след определена възраст е сам, значи му има нещо, и за 2та пола важи. Не говоря за вдовец/ица или разведен/а.

Ако някой в момента не е сериозно обвързан, значи "му имало нещо"... Не вярвам на такива разсъждения.  А тези, които са женени, разведени или овдовели, по тази логика са бистри сълзици ли? Това не е в ли с сериозен разрез с безбройните теми в този раздел, в които жени се оплакват от мъжете си, с които са в брак?

 По-напред в темата пък имаше и други мнения, според които било нормално една жена на 38-40 да е сама и животът бил пред нея, но за мъжете на същата възраст се казваше, че вече за нищо не ставали на подобни години и непременно нещо им куцало, ако не са в брак. Свестните били все заети (може би, защото не са ви с къщата, когато обаче ще свалите розовите очила и битовизмът ще направи всичките "идеални" съвсем не толкова идеални?). Лошите човешки качества по пол ли вървят? Ако някой е по-наясно с тези чудесии и има обосновка, нека разясни как стоят нещата.

 Дали авторката ще срещне сродна душа, зависи наполовина от нея, така че действия са нужни. Чакането всичко го умеят, но то обикновено рядко носи промени.

Не съм писала, че им има нещо, а че често са егоисти. Ако трябва да поясня - мислят, че искат семейство, но толкова са свикнали да живеят сами, че съвместният бит не се получава или пък искат жената да се грижи за техния комфорт, да замести майката, ама и да роди междувременно. Да, може да са такива и на 20, ама на 20 поне са едва излезли от пубертета, а на 40+ вече развиват навици на стари ергени. С възрастта нещата се задълбочават, хората не стават по-сговорчиви в бита и мисленето.

Аз писах, че им има нещо. И говоря и за двата пола. Нормално ли е за 40 год.даже да не се живял с друг, освен родители или да се свираш в детската и майка ти да ти пере чорапите?

Аз друга участничка цитирах, но е добре, че и ти изрази своята гледна точка.
 В случая е важно какво авторката на настоящата тема желае и чувства като необходимост като качества у мъжа. Аз не успях да разбера какъв точно мъж се търси, освен това, че трябва да е романтичен, но това всеки човек си го тълкува по различни начини (както се видя и в няколко мнения от последните страници).
 
 Колкото до изградените навици на 20 или на 40 години, все си мисля, че това е променлива величина и касае по-скоро отделния човек, а не единия или другия пол. Едни са свикнали на едно, други на друго. Едни са склонни на промени и в себе си, и относно изискванията си към отсрещния пол; други пък си знаят своето и нито искат да променят нещо у себе си, нито са склонни да занижат своите изисквания. Даже имах такъв приятел преди години - непременно искаше руса мацка с големи гърди и всяка жена с тъмна коса или с малки гърди нямаше шанс с него. Има и много такива жени, които си създават някакъв списък с отметки какъв да е мъжът и не мърдат от него, а после се чудят "Защо няма истински мъже?". В крайна сметка, ние сами стесняваме своя кръг от възможни хора, с които бихме желали да общуваме и завързваме познанства и може би връзки след това.

 А и сякаш от много хора се пропуска нещо друго, което аз неслучайно в предишното ми мнение бях отбелязал с удебелен черен шрифт. Това, че някой на 38-40 години в момента не е обвързан или в брак, не означава, че не е имал сериозни връзки преди това или  не става за семейство. Знаете, че хората след време може и да се разделят поради някакви обстоятелства, дори и двамата да са си наред и всичко да е просто следствие от несходство в начина на разсъждение или целите в живота. От друга страна, има и много бракувани двойки, които  - макар и привидно заедно - вкъщи се гледат кръвожадно и не могат да се понасят, но търпят поради децата или друга причина.

Понякога жените чакат такава романтика.И не я дочакват Сега ми попадна във фейса:)

- Любов.
- Наистина ли?
- Да.
- Перфектно, тогава се събличам.
- Защо ще се събличаш?
- За да се любим.
- И кой ти каза, че трябва да се събличаш, за да правиш любов?
- Защото знам, че така се прави.
- Не, това не е любов, това е притежание.
- Не разбирам, а как го правиш?
- Остави дрехите си и ще говорим, докато не се уморим,  докато не се опитаме да се разгадаем, докато не научим всичко наизуст, докато не разкрием най-дълбоките си тайни, докато не се разтопим само като се погледнем, докато тези очи не се уморят и ме принудят да спя.
- И ще се опиташ ли да ги държиш отворени?
- Да, за да те гледам.

Хората много трудно се променят и колкото повече време минава, толкова по-трудно се променят. Метафората за това, че младото дърво по-лесно се изправя от старото (или огъва, не помня точно как беше) е вярна. Колкото повече и по-дълго време правиш нещо и живееш по някакъв начин, толкова повече свикваш и трудно го променяш. Ако си свикнал двайсет години (между 20 и 40) да си оставяш обувките на точно определено място, много ще се издразниш, когато започне гаджето/жена ти да ти казва, че обувките ти не трябва да стоят там, а на друго място. И дали ще искаш да го промениш само и само да мелите заедно и колко пъти ще се скарате после за тези обувки, нищо че после нещата няма да са в обувките, а те ще са последната капка?

Има нещо в това, което пише Андариел. Романтиката като грижа, уважение, подкрепа наистина звучи като да си търсиш родител или настойник, да не говорим, че отнема време да се оформи подобно отношение, а връзките се крепят поне в началото основно на секс, забавление, привличане. Все едно авторката иска изведнъж да скочи в добре развита връзка на поне 5 години, ама няма как. Описанието на търсеното в мъжа е пасивно, а тя е получател на грижи, вяра, все едно не е самостоятелен човек, а ранена птица. За даване нищо не прочетох.