С какво ви дразнят свекървите? – 124

Моите наблюдения сочат, че татковците колкото по-рано са се включили в грижите за бебето, са толкова по-привързани в последствие. Домакинската работа може и да почака или да е на санитарния минимум, докато бебето си създаде режима. Много важно, че сме пуснали една пералня по-малко през седмицата или, че не сме сменили чаршафите в неделя, а във вторник. Или, че за вечеря има пържени яйца, а не 3 степенно меню, няма да умрем от глад.
Да, обичайно татковците ходят на работа и често 2 седмици не са достатъчни за това, но колкото повече хора се бъркат в домакинството когато се появи бебе, толкова по-трудно двамата си стиковат ежедневието. Идва едната баба, проблем, че простира не така, а иначе. Идва другата баба, проблем, че мели по цял ден на майката какво и как да прави с това бебе. Абе защо си го причинявате?

Майка ми и свекърва ми така ми вдигнаха кръвното в деня на изписването, че не си представям да трябваше да "помагат" и следващите дни...

В момента говорим за това, че помощта, когато е желана, може и да е от дядото, не непременно от бабата.
Защото има майки, които искат и имат нужда от такава, както е видно и тук в темата.

Как какво прави помагачът? Вдига бебето от креватчето, че мама не може. Пък ако го вземе до нея на спалнята, ще ѝ изчезне образът на Многострадална Геновева.

Аз и без секцио и здравословни проблеми закачих една кошара за нашата спалня. С второто обаче чак се светнах, че да ставаш по 100 пъти през нощта и да се разсънвам, да вдигам и да извивам гръб, за да “пусна” обратно, мога да си го спестя. Режим се прави, когато майката и бебето се осъзнаят на кой свят са.

Къде присъства целодневно? В спалнята ѝ? В леглото ѝ? Хайде холан, чак толкова свян!

Върти домакинството помагачът, как какво 😋

Ако крайно се налага помощ, и таткото не може да прави гореизброените по някаква причина, не би следвало да има значение баба или дядо помагат с домакинството. Макар че за мен наистина първите дни щеше да е крайно некомфортно вкъщи да е който и да е, освен мъжа ми, дори и мама.

АбсурТ, ако случайно живеят заедно? Дядото да се изсели ли, защото има родилка или да помага с каквато може......

Аз пък предлагам всички ние, като ни родят дъщерите  по едно внуче, да се отчетем, дали децата ни са искали помощ от мама или от тати и защо. Защото пък аз съм убедена, че въпреки че мъжът ми е сменял памперси, хранил с пюрета, пазарува и чисти и в момента, дъщеря ни ще предпочете мен. И аз няма да се измъкна и да и кажа, питай баща си.

Това е ясно, ама в темата обсъждаме майките на синовете, не на дъщерите.
На етървата баща ѝ поема детето наравно с майка ѝ. От самото начало. Даже в началото той помагаше много повече, поради работното си време, отколкото бабата. За разлика от общия ни свекър, който не  бил с нито едно от децата сам и за 5 минути. Племеницата умира за дядо си и него слуша най-много, като включвам и родителите ѝ. Може всички едно и също да ѝ казват, тя влиза в спорове, поради възрастта, но като каже дядо ѝ се изпълнява тихомълком на минутата

То на теория много лесно звучи винаги. Практиката почти винаги ни изненадва. И опровергава.

Живот и здраве, ако имаме второ детенце, няма да търся помощ в началото. Щом 1 път са се получили нещата без баба, пак ще се получат, а и ще имаме вече опит, ще е различно. Сега като се замисля имаше нещо много сантиментално в чуденето ни как да го подхванем бебето за къпане, в родилното изглеждаше много лесно, под чешмата за две минути, процедури, обличане, ама вкъщи сами ни се виждаше като китайско писмо. Като се сетя колко съм плакала с детето, чувствайки се в задънен тунел, нямаше сън, ядене, ни за мен, ни за таткото, но все пак стигам до заключението, че това ни направи по-сплотени като семейство. Сещам се и как се дразнех на моя приятелка, която си излизаше, гласеше, изглеждаше винаги добре, защото бяха или при едната, или при другата баба. Излизаха по ресторанти, много леко и беше и се чудеше какво пък толкова ни е трудно. Обяснявам и, тя ме гледа с недоумение. Да, ама сега бере ядове, детето и нито режим има на спане, нито на ядене, на нищо и в момента виждат зор макар и с баби. Не, че и сега ни е много леко с никненето на последните зъби, но и това ще мине. Иначе бабите предлагат да дойдат малко да вдишваме въздух, но отказах. Предпочитам да дойдат като е спокоен, защото пак ще ми е напрегнато, няма как да го чувам, че плаче и да си лежа...
ММ ми помага, с домакинството не особено, но все пак като вижда, че изнемогвам ще свърши това и онова без да го моля. Имат си време с малкия от 17 до 19ч, тогава аз мога да отпочина, да сготвя или просто да гледам тъпо в една точка като сега, защото днес си беше доста тегав ден. Наистина е много важно татко също да присъства в отглеждането на детето, за да изградят силна връзка. Малкия сам търси баща си следобед за игра

И с помощ от баби децата могат да имат режим. Бабиндом от време на време няма да повреди изграден режим или да промени хранителни навици. Не винаги помощта трябва да излиза през носа имам предвид. Но като я няма, я няма. Стягаш се и караш натам.

Защо да се вея? Аз, като родих, ходех облечена. Не помня да съм била само по превръзка. Изрично уточних, че помощта се състои в пазаруване, готвене на прости неща, миене на съдове, пускане на прахосмукачка, пералня и подобни. Откъде измисли помощта в цеденето и подмиването? Нима родилката иска помощ от свекърва си за тях? Или със свекърва си говори за лохиите си? Наистина ли няма други теми за разговор, след като родиш?

Мъжът ми и сестра му дълго време са гледани от дядо си през деня, та и дядовците могат.

Но за първите дни ми се струва като опция в краен случай някой от родата, без значение от пола му. Един ден ако децата ми искат помощ сигурно няма да ги отрежа, но ще им споделя мнение от опит, че е по-добре сами да се стиковат съвсем в началото. Което сега като се замисля бъдещата някога снаха не знам как ще го разтълкува 😁