Скрит текст:
И аз помагам на родителите си, но не защото те го искат, или пък още по-малко го очакват. Правя го по своя воля и желание. Ако беше обратното, сигурно щеше да има горчив привкус.
Тук е заровено кучето- да изкарваш добри пари и да ти е горчив привкуса, като дадеш на родител.
Как някои правят дарения, ей така- без да им намаляват от данъците и без да им горчи, се чудя!?
Горчив е привкусът, когато родителите са млади и здрави, но вместо да се хванат да поработят, пък и да натрупат стаж за пенсия, им е по-удобно просто да взимат наготово. Съвсем друго е положението, когато са болни и по-възрастни, и им е невъзможно да го правят.И аз помагам на родителите си, но не защото те го искат, или пък още по-малко го очакват. Правя го по своя воля и желание. Ако беше обратното, сигурно щеше да има горчив привкус.
Тук е заровено кучето- да изкарваш добри пари и да ти е горчив привкуса, като дадеш на родител.
Как някои правят дарения, ей така- без да им намаляват от данъците и без да им горчи, се чудя!?
Да, на пръв поглед е така, но.
Млади- хора, колко млади да са?
Щом "децата " им са на добри заплати, значи не работят от вчера.
Което навежда на мисълта, че родителите са някъде към 60.
На тази възраст, трудно намират работа, особено откакто ни споходи Ковид.
В малките градове е още по- сложно.
В оплакването, което бистрим- хората изкарват някакви пари, но не са достатъчно.
Дали са от работа и намекът е да си потърсят втора, че да си допълнят, не знам.
Знам само, че когато са отглеждали сина си, са имали "финансова култура" да го направят и да му дадат старта, който го е довел до сегашното добро възнаграждение.
