Дистанционно обучение за учениците-Teмa 6

  • 27 435
  • 767
  •   1
Отговори
# 510
  • София
  • Мнения: 7 378
Нали тези места ги подбираш и заради средата. Т.е. хем търсиш средата, хем си принуден? Не се връзва.

Ами не, подбираш ги, защото или предоставят определено образование, което искаш да придобиеш, или искаш срещу определена твоя дейност да получиш определена сума (и понякога бонуси, мунтиспорт и т.н.). Винаги съм се удивявала на общите приказки за млад, сплотен и не знам какъв си друг екип. От колегите си искам колегиалност - т.е. да са коректни към мен и да си сътрудничим адекватно, когато работим по общ проект. С някои от тях човек може да развие приятелство, но възгледът, че работата е място за социализация, навежда на размисъл защо икономиката ни е на нивото, на което е.
не е място за социализация, не спекулирай, но не е вярно, че хората не подбират среда. Особено по отношение на училищата в София.

# 511
  • Варна
  • Мнения: 2 098
Добре де, като кажете социализация... Кое е по-важно - животът, здравето, или социализацията? Защото аз бих ги поставила в горния ред, явно други хора - в друг.

Никой не е поставил нещата по такъв начин, не спекулирайте.

А как са поставени нещата? В контекста на темата за ДО го пиша. Ако се ходи на училище се поставят в сериозен риск и животът и здравето на доста хора и не се отчита в случая, говори се n пъти за ползата от социализация. Според мен с това се спекулира - със социализацията. Да важна е, но не е на първо място, това е.

# 512
  • Мнения: 12 918
А къде се социализирате по-нестандартно от нарочното задръстено, изглежда, социализиране в ежедневно обкръжение? Принудени чак...
На опашката в магазина, или по пейките в парка, или на автомивката, а може би в тъмнината на киното със седящия през 2 реда...
А децата, особено в по-малките класове, колко социално са контактни, освен в училище или на някой урок/спорт ако ходят след това... Или в кварталната площадка/парк. Нещо не ми стига деня за още по-запълнена програма...

# 513
  • Мнения: 1 010
]не е място за социализация, не спекулирай, но не е вярно, че хората не подбират среда. Особено по отношение на училищата в София.

Така ли, още преди да кандидатстват знаят с кого ще са в един клас, ако запишат в това училище? Училищата се избират, както вече написах, според представите за качествено образование, което предлагат. Тези представи са примерно на база резултати от външно оценяване (които често са постигнати благодарение на частни уроци), рядно някой познава дори учителите, които вероятно ще преподават на детето, още по-малко може да се прецени какви ще са по характер, не по интелект, другите деца.

# 514
  • София
  • Мнения: 7 378
Да, точно така. Не всичко е само резултати от НВО.

# 515
  • София
  • Мнения: 62 595
Хората основно са на училище и на работа по принуда, а не за да се социализират. Прекрасно са си социализирани в семейството и приятелския кръг, някакви групови хобита или индивидуални хобита, относно които споделя с някакъв кръг хора. Училището и работата са места, където са събрани хора по някакъв друг принцип - децата трябва да са задължително на училище, а възрастните да си изкарват хляба. Не е задължително нито да се харесват, нито да се сприятеляват. В общи линии често просто се търпят и едва ли някога биха имали общи интереси. Повечето хора изобщо не биха били на работните си места или в училище, ако не им се налагаше.

# 516
  • Мнения: 12 918
Хората основно са на училище и на работа по принуда, а не за да се социализират....
Повечето хора изобщо не биха били на работните си места или в училище, ако не им се налагаше.
Ужас.. Това трябва да е от някое дълбоко психологическо изследване...

# 517
  • София
  • Мнения: 62 595
А какво мислиш, че хората сън не спят от мерак да отидат на работа или децата на училище ли?  Ако всичко беше от мерак, нямаше да има цели науки как да накараш хората да правят неща и да са с хора, с които иначе не биха правили и не биха били.  Просто свикват или припознават някакви ползи или ги е страх от санкции. Знаеш ли колко много деца мразят училището заради това, че трябва да обитават едно и също пространство с други деца, които не харесват или защото нямат никакво лично пространство по цял ден? А колко много възрастни мразят колеги, шефове и изобщо местата, на които работят, защото работят заради заплатата или възникват конфликти заради несправедливото отношение, взаимно топене и прочие?

# 518
  • Бургас
  • Мнения: 8 563
Добре де, децата си създават приятелства в училище. Това е много хубаво, когато си останат да живеят в същия град. А какво става като сменят града или държавата? Не трябва да се разчита само на контактите от детството.

Иначе и аз смятам като Andariel, че тези формални среди са принудителни. С времето просто свикваш и го приемаш, защото няма друг начин и така е устроен живота.

# 519
  • Мнения: 542
Училището е важен фактор за социализацията на детето, особено в началния етап на неговото образование и развитие - с това мога да се съглася. Наистина "живото" общуване с връстници е само по себе си незаменимо. Общуването с по-възрастни хора, в това число - родители, баби, роднини и т.н. също има своите плюсове, развива интелигентността, но също така допринася и за непригодността на детето в света на неговите връстници, в света на децата. Хубаво е децата да общуват с по-възрастни, по-ерудирани хора, така те получават голяма обща култура, научават се на възпитание и ценности, но е хубаво и да не губят връзката и езика на своите съвременници. С една дума - истината за мен е в баланса в общуването между поколенията.

Годините в началния ми етап на образование бяха незаменими, една изключително важна част, без която животът ми днес не би бил същият. И тук не говоря за приятелства, защото приятели в началния курс нямах чак толкова, колкото до социалния тренинг - ежедневното общуване, непринудени ситуации, реакция при дребни проблеми - всичко това е огромен плюс за по-нататъшното психическо развитие на детето, поне според мен.

Друг е въпросът, че днес сме поставени в ситуация, в която трябва да избираме, а залогът на избора е безпределно висок. От една страна, социализацията на децата е изключително важен фактор, от друга страна, здравето на по-възрастните роднини вкъщи също е важно, защото те са ни отгледали, възпитали, били са до нас във всички трудни моменти. Трудно е да се избира, но все пак е добре да имаме право на избор, а не да бъдем задължавани за едното или другото.

# 520
  • Мнения: 2 135
Принудителни са, не всички се вписват. Много по-добри социални контакти се създават в извънкласните форми, където имат общ интерес. Но при всички случаи здравето стои над социализацията.

# 521
  • Мнения: 12 918
Добре де, децата си създават приятелства в училище. Това е много хубаво, когато си останат да живеят в същия град. А какво става като сменят града или държавата? Не трябва да се разчита само на контактите от детството.
Детството е дълго и минава различни периоди. Сменят се училища, клубове по интереси, квартали - децата винаги си намират приятели доста бързо във всяка една нова среда.
Никой не е казал, че трябва доживот да си приятел с някой от 1 клас, нито е необходимо.

# 522
  • София
  • Мнения: 62 595
Като чета за училището като важен фактор, все едно децата без училището щяха да са диваци. Какво ли са правили поколения хора преди изобретяването на масовото училище! Просто сега децата от съвсем ранна възраст биват институционализирани - ясла, градина, училище. Те основно живеят в тази среда, нямат кой знае какъв избор. Оправят се с това, което имат.

# 523
  • Русе
  • Мнения: 12 256
Извънкласните форми, предполага наличието на редовни класни такива. Социализацията е доста широко понятие и явно не е много добре разбрано, даже от професионалисти

# 524
  • Мнения: 12 918
Като чета за училището като важен фактор, все едно децата без училището щяха да са диваци. Какво ли са правили поколения хора преди изобретяването на масовото училище!
Били са си диваци и са третирани като такива... С изключение на богатите, които са имали достъп до образование...

Общи условия

Активация на акаунт