- Публикувана: 23 авг. 2020, 21:50 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2020, 07:37 ч.
За зелените лампи в нашия живот
Може да съм краен, но емпатия (съчувствие, както го разбирам аз) мога да изпитвам само към животни. Те винаги отговарят на любовта с любов.
Това също може да се смята за "зелена лампа" - да обича животни. Впрочем трябва и ти самия да ги обичаш, иначе е "червена".
Това също може да се смята за "зелена лампа" - да обича животни. Впрочем трябва и ти самия да ги обичаш, иначе е "червена".
Може да съм краен, но емпатия (съчувствие, както го разбирам аз) мога да изпитвам само към животни. Те винаги отговарят на любовта с любов.
Това също може да се смята за "зелена лампа" - да обича животни. Впрочем трябва и ти самия да ги обичаш, иначе е "червена".
Това също може да се смята за "зелена лампа" - да обича животни. Впрочем трябва и ти самия да ги обичаш, иначе е "червена".
По-скоро изпитвам симпатия към животните.
А към децата изпитвам различни неща - симпатия, антипатия или безразличие.
А моите деца ще ги обичам, разбира се.
И аз мисля, че най-чистата форма на емпатия е към животните (и тук неизменно се включва веганството). Човек, който не обича животните, не може да обича и хората. А този, който не обича децата, освен своите, всъщност не обича и тях- това е илюзия за любов,чисто его е.
Когато видиш лошото в един човек, това значи, че това е той, без значение колко маски на "добър човек" си е сложил.
Зависи кой през каква призма гледа.Аз например,заради любовта си към животните,напълно отказах месото,но продължавам да нося кожени изделия..Това прави ли ме повече или по-малко любяща..И въпреки,че съзнавам лицемерието си в случая,пак намирам начин да се оправдаят пред себе си и да продължавам да го правя.
Истината е,че колкото и светофари да светят,дали ще са в червено или зелено, хората сме като далтонистите.
Истината е,че колкото и светофари да светят,дали ще са в червено или зелено, хората сме като далтонистите.
Човекът, когато е способен да изпитва силна любов, е способен да изпитва и силна омраза.
Отношението към околните хора не е добро мерило за същността на проявяващия го човек.
Случаите с чудовищата от клъстър Б го доказват.
Отношението към околните хора не е добро мерило за същността на проявяващия го човек.
Случаите с чудовищата от клъстър Б го доказват.
Този барометър може да те подведе при анормалните хора (говоря особено за тези с нарцисизъм).
Те могат да са добри приятели, добри колеги и помагащи безвъзмездно на непознати, но да не са в къщата ти и в леглото ти. Те са вълци в овча кожа.
Те могат да са добри приятели, добри колеги и помагащи безвъзмездно на непознати, но да не са в къщата ти и в леглото ти. Те са вълци в овча кожа.
Нямам такива хора в близкото си обкръжение точно поради тази причина. Имам такива познати, но си остават просто познати и дотам. Такива "Джекил и Хайд" не допускам до себе си.
Скрит текст:
Отговорът е лесен. Не се държат като лоши мъже. Обичат, уважават и не са насилници. Темата леко се измества. Нека задам така?
Как се държат добрите мъже? Тези, които обичат, които уважават, и не са насилници?
Как се държат добрите мъже? Тези, които обичат, които уважават, и не са насилници?
Как се държат добрите мъже? Тези, които обичат, които уважават, и не са насилници?
Обичат те, уважават те (и в двата смисъла
) и не те бият. 
Темата леко се измества. Нека задам така?
Как се държат добрите мъже? Тези, които обичат, които уважават, и не са насилници?
Как се държат добрите мъже? Тези, които обичат, които уважават, и не са насилници?
Темата леко се измества. Нека задам така?
Как се държат добрите мъже? Тези, които обичат, които уважават, и не са насилници?
Как се държат добрите мъже? Тези, които обичат, които уважават, и не са насилници?
Сигурно различно, но от моя опит: спокойни са, изслушват, казват си мнението без да го налагат, съобразяват се с теб, с желанията ти, когато не са съгласни, просто го съобщават без скандали, заплахи, сърдене, цупене. С една дума, възможна е нормална /за мен/ комуникация. Не са комплексари. Не се държат "мъжкарски" в лошия смисъл на думата, а имат мъжко държание. И едни приятни моменти - подаряват цветя /при мен/ без повод, ей така, не забравят рождения ти ден, на родителите. Правят ти подаръци, които харесваш, т.е. не отбиват номер, това е защото добре те познават. И пак ще уточня - всичкото това според мен и моя опит.
Ама да не решите, че всичкото мъж, дето съм познавала и срещала е така, имам предвид ММ и живота ми с него. Затова писах по-горе, че се усеща е ли или не даден мъж твоят човек. Има опасност да си го въобразиш, обаче, просто защото много ти се иска да е така. И после идва разочарованието.