За зелените лампи в нашия живот

Слепота или по-слабо зрение? Между двете разликата е огромна.
 С фирма и с добри доходи, или без фирма и без добри доходи? Между двете разликата също е огромна.
 С кола или без кола? И тук разликата е съществена.

 Предвид колко е висок такъв мъж, 130 кг не са болка за умиране. Бил съм 100 кг преди месец и нещо и въпреки, че съм по-нисък от него, не изглеждах дебел изобщо. При мъжете е по-различно. Обикновено са натрупали и повече мускули, а те тежат доста повече от тлъстинките. Затова и мъж, който е правил физически упражнения през годините, при еднакви килограми изглежда по-стегнат от жена с подобни ръст и тегло.

 За "сам да поиска" бях писал и в друга тема. Ако човек сам иска, той просто действа, а не чака "друг да го подсеща да поиска сам".

Бирата в корема не се брои за мускулна маса.

Не знам кой какво иска или не иска, но как бяха нещата при мен:

Присъствието на моя приятел в живота ми ме накара да си обърна внимание на някои навици (цигари), да обърна внимание на някои отлагани проблеми здравословно и житейски, с една дума, даде ми тласък да стана по-добра версия на себе си. Защото мъжът до мен иска да има жена, която е здрава, спокойна и с подреден живот.

Той работата ми не е свършил, действията са си били мои, усилията също. Разбира се, че човек принципно не би трябвало да има нужда от външни стимули, за да се погрижи за себе си. Но е съвсем друго, когато има с кого и за кого. Или поне в моя случай имаше значение.

Нарича се коректив. Не е нужно някой да те премодулира, а ако обичаш си склонен да дадеш шанс на другата гледна клечка и да станеш твоя по-добра версия. Това не значи манипулация или влияние, а просто усъвършенстване. Ама то страх голем. Сакън.

Моля някой да ми извади изказване, където съм "хвалила"?
Ако съм споделяла нещо - то е било в контекста на конкретните теми. Винаги.
Защото каквото и да кажа или напиша - ще бъде извадено от моя личен опит, не чуто или видяно от ЕЖК.
Темите са за това. Да споделяме и ако може - да помагаме.
Поне моите виждания винаги са били такива и така възприемам участието си във форума.
Много, много повече, съм споделяла през годините за негативния си опит, от колкото сега за връзката си.
Мъжът ми не ми е постижение. Постижения са ми бизнеса, личните ми успехи и донякъде - тези на детето ми.
Проекти имам също за бизнес, бъдещето ми, общото ни развитие както и за бъдещия ни дом. Последните 2 са наши цели, не мои само.
Постигнатото в личните отношения са ми като балсам и награда, за всичко, което съм преживяла до сега.
И понеже смятам, че това е точно по темата - за това го разказвам.
Защото има и всеки може да  има зряла любов.
Стига да си признаеш грешките, да си оближеш раните и да бъдеш наистина честен със себе си, за това което истински би те направило щастлива.

Това го запомни, щото все някога ще стане дума за мъж, който предпочита по-добра версия на жена си

Отново скромно лично мнение, но няма човек на света, който да не би искал партньора му да е по-добра версия на себе си, да не може да намери нещо, което би могло да бъде по-добре.

Въпросът е дали това се прави нежно, с такт, дали се изговаря, дали човекът се подпомага в процеса, или това става с агресия и с поставяне на ултиматуми.

В момента пазя диета и съм доста строга към себе си по лично мое желание.
Представям си обаче как мъж нежно ми казва: „Що не попазиш малко диета? Ще си по-хубава, ако свалиш пет кила...”
В миг съм се превърнала в огнедишащ дракон.
Нежно или не нежно, не ме кефи...

Уф, това е типичната грешка на жените - да искат да променят мъжете си.
Абе, защо не искате да променяте себе си? Първо започнете от себе си, едва тогава можете да изисквате от другите това.

Има как да те подтикне към по-здрвословно хранене - ще се разбирате за по-леки манджи, ще купувате повече зеленчуци, ще си вземете машина за фреш, уикенда ще предложи да се качите на планина, вместо да гледате сериали и т.н. Това имам предвид под окуражаване, не да ти каже нежно, че си надебеляла (което ти и без това виждаш в огледалото).

Защо? Той да не е мазохист? 

Защото го заслужава, Босилке Ето, Ейнджъл с нищо не е заслужила 130 кила мъж, но изтеглила е такова билетче от лотарията.

Няма ровене. Всичко си го писала по собствено желание многократно в много теми. Затова и много хора са запомнили думите ти. Тук просто изказваме лични мнения: ти твоето, аз моето, Ганка нейното, Петкан неговото.

 Хора с 80% загуба на зрението, според Закона, не би трябвало да имат право да шофират кола; поне не и такава, която е фирмена или по работа. Задължително трябва да е инвалидна кола. Аз съм с влошено зрение (макар и не 80%, просто имам цветна слепота и много от цветовете ги виждам като други такива) и нямам право да карам служебна кола, макар че виждам обектите добре с диоптрични очила. За някои категории нямам право да карам и лична кола, освен ако не използвам специални лещи за цветна слепота. Няма значение, че например виждам лилава кола, след като няколко човека без цветна слепота ме уверяват, че е черна.
https://www.nsoplb.com/uploads/docs/nar_3_mps.pdf
 И тъй като нямам кола, ми е добре познато и как много жени гледат на мъж с кола и на такъв без. Без значение баничарка или не, ако изобщо мъжът няма никаква кола, отношението е коренно различно. Тези неща влияят при избора на човек, колкото и някои хора да отричат.

 По-напред стана дума и за това, че мъж с фирма (пък макар и леко поразклатена покрай кризата, която засегна почти всички хора - да не забравяме това) и добри доходи е по-добре от служител във фирма или държавно учреждение (там пък направо може да бъде съкратен и увисва, за разлика от фирмаджията с по-високи доходи и налични спестявания). Ти самата не искаш служител, а фирмаджия и го беше написала. Мога да потърся мнението ти, ако желаеш. Мои познати и от двата пола си изпатиха покрай кризата в последните месеци - кой съкратен, който "в принудителен отпуск", а дори и аз леко бях засегнат и си намерих допълнителни решения. Тези неща са ясни и няма защо да се изтъкват като едва ли не причина за изтъкване как някой е широкоскроен дотолкова, че е приел друг човек във влошено (но дотогава много добро) финансово състояние. Все пак съм имал приятелки с ниска заплата или безработни такива и никога не съм го изтъквал като снизходителност от моя страна или да се чувствам, че давам повече от себе си.

Пак пишеш спрямо собствените си драми..))
Няма снизхождение, пак четеш избирателно. Другаде бях казала, че и аз също тежко пострадах в кризата. На един хал сме. Редуваме кой има “повече” и така посрещаме  разходите ни. Но и не ни е паднал гарда и сме обединили сили, за да създадем заедно нов вариант на бизнеса му, при мен няма какво да се направи, трябва да устискам само около година.

Писанията са ви по темата, но не разбрах какво сравнявате двамата. Аз не виждам драма, обикновени различия, битиета, изисквания. Няма как да са едни и същи, различни хора сте/сме. Харесва ми да ви чета, но на моменти много избива на "гроздето е кисело".