На море в Гърция 2020 - VII

Миленка, благодаря за прекрасните споделени снимки!
Обичам Гърция много, дори сега, когато живеем надалеч от нея, всяка година ми се иска да се върнем там..
ps Аз не бях виждала преди такова нещо - 3€ shower:)

Прекрасни снимки
Като ги разглеждам и ме обзема чувство на спокойствие, топлина, чистота, проста красота.

Абсолютно. И аз благодаря и чакам разказа с нетърпение. Покрай патмоския албум, разгледах отново и този за Икария. Голям ми е мерак.

Всъщност Икария е много близо до Патмос. Отгоре от манастира Св. Йоан се вижда цялата. Като я видях, изпитах едно особено топло чувство. Завинаги ще остане в сърцето ми. Много специално място. Надявам се да се върна отново. Или някой ден като остарея да остана там.

Миленка, с фери ли пътувахте?

💙Нека да е второто. Пожелавам от сърце икарийски старини и дълголетие, и междувременно да се разписваш тук. Екстра ти е писането, на мен са ми много интересни и полезни постовете ти.

Сирос, с фери до Патмос, защото няма летище. Много мислих как да организирам транспорта и накрая се спрях на варианта със самолет от Солун до Самос (Питагорио) и оттам на следващия ден с фери за 3,5 часа. Така всъщност пътувахме 3 дни до Патмос, но от тях имаше само по няколко часа на ден реално в път, имахме време и за плаж и разглеждане. Заради задръстванията по границата спахме и една вечер в Солун, за да не изпуснем полета на другия ден. Останахме доволни, като го сравнявам с пътуването до Икария само с фери от Кавала по 16 часа на посока. През Пирея вариантите не ми харесаха, защото фериботите до Патмос пътуват по 8-9 часа и пристигаха все през нощта, пък и не се връзваха добре с полетите от София. Може обаче да се комбинира обаче и с други острови с летища - Кос, Лерос, Икария, но при Самос предимството беше, че летището е на 2,5 км. от пристанището, а ние бяхме без кола. За Лерос и Икария обаче самолетните билети бяха по-скъпи, нашите ги дебнах доста и накрая ги взех за по 72 евро двупосочен на човек. Всъщност Самос много ми хареса и определено ще си направим една цяла почивка там, но с кола.

Благодаря ти! Много полезен пост. За съжаление самолетите не са ни опция

С ферибот от Турция няма ли да е по-лесно и евентуално евтино?

Тогава ви остава класиката - с кола до Пирея и фери - около 24 часа. Не е нещо непостижимо като се настроиш.

змия, мисля че до Патмос няма фери от Турция, трябва пак да е през Самос или Хиос. Пък и до Кушадасъ са над 1000 км. За мен няма особени предимства, пък и не съм пътувала с кола из Турция.

Е, приключи нашето поредно обикаляне на Пелион (ходим за четвърти път на полуострова). Този път бяхме решили да обиколим основно южната част на полуострова, която според мен определено си заслужава да се посети. В тази част на Гърция, човек се чувства спокоен и откъснат от напрежението. Отново бяхме отседнали в Marianti appartments , които се намират извън Милина, на около 1 км от селцето – чисто, уютно и спокойно. Определено студията и апартаментите в по-горната сграда са по-добри. Таверната (Гибралтар), както обикновено беше супер, всеки ден има прясно сготвени ястия, предлагат прясна риба и морски деликатеси (калмарите са уникални). Цените, не се различават от миналогодишните, но порциите бяха по-малки въпреки това предоволни за един човек). Опитахме още няколко места за хапване в самата Милина :

Таверната на самото пристанище (En Plo) – страхотна кухня, четвъртък има много приятна жива музика, разумни цени
Рибният ресторант в началото на селото, при влизане от Хорто () – също много добра кухня – опитахме няколко неща, но мидите във винен сос бяха супер. Странно, но вечерта в която седнахме нямаше голям асортимент от риба предлагаше се основно гаврос, тон и акула.
Ресторант Argentina – намира се до ресторант Арго на главната. Останахме с впечатление за посредствена храна на средни към ниски цени.
Относно плажовете, пообиколихме голяма част от тези в източната и западната южна част на полуострова. Общото заключение ни е, че плажовете от източната част са много красиви и приятни, ако не е ветровито. Но пък водата в заливите от западната част е поне с 2 градуса по-топла. По няколко думи за плажовете от изток:

Potistika – определено най-хубавият плаж от всички изброени на източната част. Пясъчен, има огромна свободна зона, има и чадъри към единственото кафе-бар на плажа. Пригответе се с храна, тъй като в кафе-бара храна не се предлага – има една много малка скрита таверна на около 50 м. от плажа, но трудно се открива и няма някакъв сериозен избор.

Morita – доста живописен плаж. В едната си част има редица скали спиращи вълните и образуващи мини езеро, което гъмжи от малки рибки. Няма чадъри, няма наблизо и места за хапване. Доста подходящо място за шнорхелинг, когато няма силно вълнение и вятър. В дясната част на плажа има дори скална водна пещера.

Kastri – пясъчен плаж, пред къмпинга. Няма чадъри, има една каравана от където може да си купите фрапе или бърза закуска, тип сандвичи. Плажът е хубав и приятен,

Vromoneri – Стига се по около 3-4 км черен път (спокойно се преминава и с нисък автомобил, но е много прашно). Заливчето е малко, като има чадъри и шатри, които са към заведението и комплексчето на плажа. Плажът е пясъчен и плитък. Комплексчето беше на 90% пълно с българи, съответно плажа също. В двата му края има малко свободно пространство за собствени чадъри, но стига за 5-6 чадъра. Заведението на плажа не е нещо бог знае какво, не останахме очаровани, но има какво да се хапне.

Mikro – Определено най-широкият пясъчен плаж от всички изброени. Има три таверни, като препоръчвам крайната от към Платиния.
 

Плажовете от западната част:

Lefokastro – но не плажът, разположен в самото село под пътя, а този до селцето от южната му част. Спира се на самия път в началото на селцето при влизане от към Аргаласти, и се минава покрай една чешма и между къщичките, за около 5 мин се стига до плажа. Един от малкото пясъчни плажове от западната част, както на сушата, така и във водата. Няма от къде да се купи храна, затова се пригответе предварително. Има на няколко места естествена сянка от дърветата. Водата е изключително спокойна и топла – като в езеро е.

Tzastene – за нас определено най-приятният плаж на Пелион. Плажът е с малки камъчета, няма пясъчна част и няма чадъри, заведение. Намира се в много красив залив, колите се оставят на един широк завой на главният път за Трикери и от там по тясна и стръмна пътечка се стига до плажа за около 10 мин. През уикедните идват хора с яхти да плажуват в залива, а и доста други хора с но през седмицата се е случвало да бъдем сами на плажа.

Marathias – Намира се на отбивка от главният път за Трикери, като на плажа има обособен паркинг към една от таверните. Има две таверни, където може да се хапва, а в едната си част се предлагат чадъри с шезлонги – 7 евро сета. През уикендите плажа е доста посещаван.

Koukouleika – В самото селце ( или вилна зона), изключително спокойствие, няма почти никой на плажа, който се намира в едно скътано заливче. Няма, чадъри, шезлонги и т.н.

А къмпинга Кастри как е, гледах го в мапс, но някой ако е ходил, да каже лични впечатления

Ние се завърнахме на 8-ми. Нарочно избрахе този ден да пътуваме, за да не чакаме на границата. Да, ама не. Имаше огромни опашки, 2 ч и половина висяхме.
Ние бяхме на плажа на Коринос, където предполагам, че доста от вас не биха стъпили. Но ние сме мързеливи, гледаме да е близо до България и да не мърдаме от плажа, а този е точно това, което търсим. Беше почти празно, На свободната зона по 1-2 чадъра, на шезлонгите тук-там някое семейство. Само в неделя имаше повече хора - дойдоха местни.
Хотелът празен. Тъжно ми беше малко. Предните години се пукаше по шевовете. Но пък отчитам положителното на това да няма много хора.
На 8-ми правихме плаж до 14 ч. и след това тръгнахме. Персоналът от хотела цяла сутрин събираха шезлонгите и част от чадърите, които бяха сложили допълнително на 1-ва линия. Като ги гледах, май повече туристи не чакат.

Ние се прибрахме на 7-ми вечерта и аз очаквах да висим яко на границата, а то минахме за 15 минути. Явно много хора са решили да изберат предния или следващия ден и затова се е получило така. Ние нямахме избор, защото тогава ни беше полетът от Самос. Реално в 17,30 ч. тръгнахме от солунското летище и в 21 ч. си бяхме вкъщи. Миналата година обаче пак се прибирахме на последния ден от празниците по Съединението и добре си повисяхме преди Кресна.

Миналата година изкарахме 10 дни в къмпинг Кастри на палатка. Страхотно беше и тази година повторихме, но с кемпер и само за 2 дни. Искахме да го покажем и на синковеца, а и обикаляхме.
В ресторанта на къмпинга готвят много вкусно и на нормални цени. Има и магазинче, от което да купиш най-необходимото. Тази година, заради Ковида, не пускат външни за хранене и пазаруване в къмпинга. Местата за палатки са под маслинови дървета. Баните и тоалетните са добри. Хигиената е ОК. Плажът ни хареса повече от този на Микро. А скалата за скачане стана любима на моите. За шнорхелинг също е интересен.

От поста на salex си записвам някои плажове, които сме пропуснали.
На Потистика спахме и храната в малката таверничка беше страхотна. Дребният каза, че по-вкусни кюфтета с доматен сос не бил ял.