Фермата 6: Пътят на една мечта

Привет! Включвам се във форума и в темата, защото съм добре информирана относно "случката". Казвам се Милена Станджикова и съм въпросната майка на Мими и Ивчо. Относно това дали историята е истинска, вие преценете дали да я възприемете като такава. Работя като главен юрисконсулт в правна дирекция на Община Пловдив и считам, че нещата трябва да се казват с истинските им имена. Разказах гласно това, което ние преживяхме, не за да стресирам някой от вас, а да предпазя други от това през което ние минаваме. Дали съпруга ми е постъпил правилно, незная, не съм била там, но мога да кажа, че след 12 год. връзка го познавам добре. Ники преди един месец падна от мотор и не може да си свива дясната длан, ходи на лечебна гимнастика и когато този мъж, който е по-висок, е тръгнал срещу него, не се е чуствал сигурен в силите си. Поради това и първоначално мъжа, му е нанесъл няколко удара, при които има счупен преден зъб на Ники /след медицинското освидетелстване зъболекаря си свърши работата/. Все пак Ники успява да повали мъжа на земята и се оглежда за децата. Когато не открива с поглед Ивайло сърцето му се обръща, за него няма нищо по-важно от децата, мога да кажа, че е отговорен баща и не би си позволил да извърши постъпка, която да ги застраши. Немога да си представя какво е изживял в тези 10-15 мин. Ивайло не е бил при него, при всичките новини в последно време за отвличане на деца. Персоналът на заведението ми каза, че е бил много блед и уплашен. Склонна съм да приема, че действията му са били адекватни, макар като разговаряме сега, той казва, че ако това беше опит за покушение над Ивайло, сега ние щяхме да бъдем без едно дете...