Проблеми с фаворитизиране на деца, пренесено на внуци

Добре е да се чете, преди да се коментира. Вече дадох четири такива примера от поста на авторката. За нея това е неглижиране. Как е за вас - можете да си разсъждавате по въпроса, но тя е посочила изрично израз на такова отношение, което тя приема за неглижиране. Няма да повтарям - и в нейния, и в мой пост го има изрично посочено. И подбрах четири примера, които не са свързани с финанси.
Всеки чете това, което му е близко, разбира се.
За "изначално лошо отношение" не е повдигнато питане. Затова и не се обсъжда.

Има го, но не е изцяло акцентът там. Препращам отново към четирите примера, които съм дала по-горе и които съм извадила точно от поста на авторката. Несвързани с имането и даването на пари. Четет всичко. За да е по-обективно и цялостно възприятието.

Дали децата нямат проблеми - това също не знаете - нито вие, нито аз.
С очакванията всички до тук сме й дали идеята да ги понамали поне, ако не и изцяло да ги игнорира. Понеже няма да промени хората.

Няма тема, в която да сте наясно с "цялата истина", понеже винаги историите тук се предават от една от засегнатите страни. Така че каква е истината лично аз не обсъждам, защото няма как да я знам.
Вие /всички списващи в темата/ - също.
Обсъждам само поста на авторката. До там. Мога да направя предположения, но с изричната уговорка, че са такива. Нищо повече.
Всеки тук пресъздава обективната реалност, пречупена през неговия си поглед. Това си е нормално и важи за всички.

Именно с това започнах  и аз.
Защото едностранчивия и ограничен поглед върху нея вреди на самата тема, а за авторката е крайно неполезен също.
Всички тук до един, доколкото успях да изчета поне, не са на мнение, че свекърите й дължат нещо, просто защото е снаха им.
Но, както вече бе обяснено и както е видно от заглавието и поста й, това е само едната страна на проблема.

Така е. Именно това е проблемното в случая.
Освен деца, които са претърпели едни и същи травми в детството си и могат да се разберат взаимно и да си съчувстват, един външен човек, който не е попадал пък в такава семейна ситуация лично /деление на деца в семейството, не нещо друго, обсъждам основния проблем, не периферните/, би могъл да е направо шокиран. Трябва му време да осмисли проблема и да реши как самшият той да се отнася към него, защото е неподготвен. Нормално е първоначално да прояви дори агресия и тотално неприемане на ситуацията.

Това го обсъждахме, именно така е - разделянето на децата е едно от най- лошите неща, които родители могат да им причинят. И е зле за всички - и за любимците, и за нелюбимците. И последиците остават за цял живот. Хора се "лекуват" с години от такива травми и не могат да се избавят никога от тях, най-много да тушират временно или частично нещата така, че да са по-лесно преживяеми.
Принципно няма пълна независимост.

Да. Често срещана за жалост и погрешна политика в доста семейства. Виждала съм го и лично, и професионално. Никога не е водило след себе си позитиви. Ни за подпомаганото, което няма стимул да стане самостоятелно, ни за другото, което в един момент просто си взима шапката и тегли една майна на останалите, но си носи горчилката до край. С последиците.
В един курс по психология, на който присъствах, от 50 участника почти всички споделяха подобни проблеми като едни от основните такива, с които не са могли да се справят все още. И едва ли ще могат. Особено без чужда външна помощ.

В конкретния случай се вижда, че целенасочено се премълчават някои неща. Авторката казва, че мъжът ѝ е учил - кой е платил обучението? Когато пише, че ходят на почивки, знае ли колко струват? Ако са извън сезона, са направо без пари. Отделно пък за снимките, си е напълно нормално да имат повече на семейство с дете - от раждането, от рождения ден и т.н. В крайна сметка, не виждам нищо нередно в отношението на свекърите. Още повече, че мъжът ѝ не се чувства пренебрегнат. Само и единствено снахата е недоволната.

Ясно е, че ако няма къде да идеш, ще си седиш. Ама ако той реши да те изгони, какво правиш? Има хора без живи родители и наследствено жилище. В Америка законът задължава мъжа да издържа майката на детето си, докато тя се омъжи отново, ако детето живее с нея. В Европа жените взимат достатъчно големи заплати, за да си позволят наем или покупка на жилище. У нас повечето са с малки заплати и завидните 200 лв. издръжка от бащата, които я ги даде, я не. Някакси ми е непонятна тази омраза по подразбиране към майката на собственото ти дете/внуче. Но, между другото, има закон за семейното жилище. Дори да не е придобито след брака, ако детето е гледано там от двамата и жената няма къде да отиде, тя има право да остане до навършване на 18 години на детето.

Ама тя си го е написала:
Та да, реално мъжа й няма проблем и явно  не е съгласен с нея. Ама ей го на, ще слага ред тя в родата...

Всъщност е доста... смешно, да не кажа друга дума. Авторката съвсем в прав текст е писала, че за внука и другия син се купуват неща, а не се дават пари. Сега за нейното също се купува нещо, които обаче тя - отново ясно е написала - не иска, защото - отново ясно написано - според нея е евтино. Оженили са се преди година и оттогава в продължение на година не е имало подарък за сватбата (написано е), но е дадена заявка, че ще бъде купен подарък, когато те си изберат. Сега авторката мрънка, че със съпруга вече били купили нужното. Ок, сериозно, какво се очаква да кажем? Аз моите приятелки бих ги питала къде са спали, а не са си поискали обещаното. Смисъл, авторката черно на бяло го е написала и пак не виждате и я жалите?

Закона е за семейно жилище,а придобитото преди брака и особено, ако са писани други за ползватели не я оставя за ползвател.Това не е омраза,а защита на интерес.Особено от такива снахи като авторката,които не искат нищо от собствените си родители,а от тези на мъжа си.И тя откъде е сигурна,че не дават пари и на мъжа и?Може и на него да дават,но той да не и казва.

Аз затова писах, че изопачава истината и вижда само това, което не ѝ е дадено, но не и това, което е  получила.    
  Един въпрос - не е ли знаела за техните порядки преди това? Аз също съм снаха в чужбина и първото, което ми стана ясно още преди брака е, че ще разчитаме главно на себе си и собствените си сили. Не сме очаквали нищо от никого и съответно не сме разочаровани от никого. Може би авторката е с такова възпитание, че все някой трябва ѝ да дава. И като не се оправдаят очакванията, свекърите са лоши.
P.S. Най-важното винаги ми е било отношението на ММ към мен. Роднини и прочие малко ме интересуват. Не виждам смисъл авторката да губи време, енергия и емоции в несъществуващи интриги.

Авторката може да е субективна, може да се каже, че е малко по-емоционална заради бременността, но други са тези , които изопачават нещата. Judy се е постарал в няколко дълги кометара да обясни, но някои си продължават. Авторката не пише само за пари, а изобщо за отношение. Мен лично най-много ме разтревожи това с храната - представете си, че детето на авторката има алергия или по друга приина не може да яде определени храни, но при някое семейно събиране бабата забрави за това, защото най-важна е диетата на другия й син, и детето пострада.
Също така авторката вероятно няма да се появи отново - тя не е активна във форума, освен тази тема има само още 2 кометара, които са в теми за инвитро и в тях тя разказва през какви процедури е минала, за тези, които се интересуват как протичат тези неща в чужбина.

И като не можеш да ядеш храната казваш на мъжа си и той на тях или сам става и ти намира нещо, ако ще сирене и препечена филийка.Какъв проблем свекървата да е виновна, ако и  не знае .
Готвиш, слагаш и  се оказва ,че на някого не харесва, даваш нещо от хладилника и се приключва.Това въобще не е проблем.Никой не е със вързани ръце.Като са му вързани и езика вързан, стои гладен.

Да бе, представяш ли си - отиваш на гости и ти сервират храна, която нито предварително, нито в момента на софрата си казал, че не ядеш. Лоши домакини, ей.

Не е за вързаните ръце или нещо друго, а за отношението. Когато отношението е пренебрежително, особено когато синът и снахата ти идват на гости, можеш поне веднъж да се съобразят. Обаче не искат и са го показали.

Откъде да знаят свекърите, че на нея няма да й хареса... Големи драми за нищо. Умряла била от глад, понеже й било люто - вместо да стане и да си намаже една филия.

Питат и ще разберат. Не се познават от вчера. Ако им е важно, ще се обади свекървата и ще пита сина си. Или на момента ще  пита като види, че снахата не яде. Ако не са безкрайни темерути, със сигурност ще питат, ако има чужд човек на масата, за да се докарат поне като добри домакини.

Ами явно има нещо недоволстване, те си знаят, но не е причина да се сърди за храна.Има мъж с нея да разреши проблема, ако споменат със сигурност ще и намерят каквото може да яде.
Чужденци ,нашенци - хора сме и си приличаме.
Понеже ме е яд, като приготвя нещо и не се пипне, питам , като кажат правя исканото, но и от мен правя неща ,да има резерви ако някой не иска едното.
Децата оосбено си сменят предпочитанията и а върви готви супа като предния път не са я пипнали.Или друго.На другия ден може ,но вечерта като са дошли веднага не мога.Става неудобно.
Да си на гости не си на ресторант да поръчваш на момента, не се знае  какви продукти има даже.Но все нещо има.

Обаче снахата е яла. Чак като яла, видяла, че не й харесва.
Следващия път - преди гостуване списък с изискванията на протокола от страна на снахата - как да я посрещнат, как да я нагостят, каква стая, колко цветя във вазата и т.н.