Аз съм от тези деца, заведена при баба на село на 10 месеца и взета на 6 г. за училище в града.Просто майчинството е било толкова, баба ми на 42 г е станала мама за мен. До ден днешен говоря на дъщерите ми за баба, " тя ми каза, тя ми уши рокля, тя ми направи" най-милите ми спомени са мириса на топла лятна вечер на село, прибирането на животни, градина с домати, големия салкъм с люлката ми.И най-тъжният осъзнат спомен как пътувам в автобуса за града с мама и тате да ставам ученичка, без баба.
- Публикувана: 4 септ. 2020, 16:42 ч.
- Последно мнение: 21 дек. 2020, 14:20 ч.
Проблеми с фаворитизиране на деца, пренесено на внуци
Не всички родители навремето са били такива. Просто на твоите повечко им се е живяло и като е имало на кого да те прехвърлят, са го направили. Живели са си живота на спокойствие и в забава, а пред околните са викали "ах, колко ни е мъчно за Стоянчето..."! Грубо казано, намерили са на работата лекото и на хляба мекото и са се възползвали, колкото може по-дълго.
Това са хора чужденци. Няма да почнат да се държат като български баба и дядо. А и българските не винаги са обгрижващи и раздаващи се. Колкото по- рано се приеме, толкова по- добре. И, да, продължавам да твърдя, че не са длъжни. Приятно, неприятно- това е положението. Или ще се радва на семейството си авторката или ще си трови нервичките и тези на мъжа си.
Не всички родители навремето са били такива. Просто на твоите повечко им се е живяло и като е имало на кого да те прехвърлят, са го направили. Живели са си живота на спокойствие и в забава, а пред околните са викали "ах, колко ти е мъчно за Стоянчето..."! Грубо казано, намерили са на работата лекото и на хляба мекото и са се възползвали, колкото може по-дълго.
Това са хора чужденци. Няма да почнат да се държат като български баба и дядо. А и българските не винаги са обгрижващи и раздаващи се. Колкото по- рано се приеме, толкова по- добре. И, да, продължавам да твърдя, че не са длъжни. Приятно, неприятно- това е положението. Или ще се радва на семейството си авторката или ще си трови нервичките и тези на мъжа си.
Това са хора чужденци. Няма да почнат да се държат като български баба и дядо. А и българските не винаги са обгрижващи и раздаващи се. Колкото по- рано се приеме, толкова по- добре. И, да, продължавам да твърдя, че не са длъжни. Приятно, неприятно- това е положението. Или ще се радва на семейството си авторката или ще си трови нервичките и тези на мъжа си.
Всякакви ситуации има и всичко е възможно, но по принцип гледането на дете от баба и дядо е доста по- застъпено тук, отколкото по света. В описания случай, това не изглежда да стане и ако авторката го чак по подразбиране, естествено ще е разочарована.
