Моята девойка трябва от 8 февруари да започне ясла, но с така протичащите карантини и затваряния може и да не се случат нещата по план. Моля тези от вас които вече са пуснали дребосъците на ясла да дадете акъл как мина адаптацията, свикнаха ли бързо и тн. Притеснявам се, защото сме скачени съдове, нощем си се кърмим по цяла нощ и не си представям как ще се чувства там, а как ще я приспиват...
- Публикувана: 4 септ. 2020, 22:00 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2021, 21:04 ч.
СЕПТЕМВРИЙЧЕТА 2019г. - тема 3
А как се справят с хранене, приспиване? Моята дъщеря я хране все още аз, сама не става - хранят ли ги или ги оставят сами да се оправят. Далеч съм от мисълта, че има жена, която да храни всяко дете, но все пак ми е интересно.
Ние, живот и здраве, се готвим да тръгне септември, та ще се постарая до тогава да се е научила да се храни самостоятелно, доколкото е възможно.
Ние, живот и здраве, се готвим да тръгне септември, та ще се постарая до тогава да се е научила да се храни самостоятелно, доколкото е възможно.
И аз имам големи планове до септември, но ще видим дали ще успея да го науча на всичко, което искам до яслата.
В нашата ясла за другия ми син бяха казали, че точно на обяд се събират двете смени и стават 5 човека и помагат на децата с храненето при нужда. Дори да не са се анучили, там ще се научат, децата много дръпват в развитието когато гледат други деца на близка възраст.
В нашата ясла за другия ми син бяха казали, че точно на обяд се събират двете смени и стават 5 човека и помагат на децата с храненето при нужда. Дори да не са се анучили, там ще се научат, децата много дръпват в развитието когато гледат други деца на близка възраст.
Привет, момичета!
Я кажете има ли друго мързела че като моето, дето си говори само на бебешки и нормална дума не отронва?
Наскоро беше болна, та ме мамосваше и се поуспокоих, че не ѝ е съвсем чужд езика😂
Също така поднови пиенето на мляко вечерта, аз се чудя как да ѝ го спра въобще, а тя....
Чудя се дали не е от зъби, има 8 зъба в устата, а венците са ѝ много бели, но са така от месец и нещо?
Я кажете има ли друго мързела че като моето, дето си говори само на бебешки и нормална дума не отронва?
Наскоро беше болна, та ме мамосваше и се поуспокоих, че не ѝ е съвсем чужд езика😂
Също така поднови пиенето на мляко вечерта, аз се чудя как да ѝ го спра въобще, а тя....
Чудя се дали не е от зъби, има 8 зъба в устата, а венците са ѝ много бели, но са така от месец и нещо?
И моето не иска много да говори. Иначе разбира, каквото му кажа или го питам, ми сочи и подава разни неща. Вика ми "мама" и казва "кака" на кака си. На батко си му вика само "ба", а на баща си "тата" 
Преди повече думички казваше, сега само ми мучи и мрънка. Когато иска да му обясня кое какво е, ми го сочи и вика "куо?". Като беше на годинка казваше "кукое ка", което си беше по близко до въпрос. Май го мързи да говори. Кака му на тази възраст така бърбореше, че не можеше да й затвори човек устата. Батко му обаче май и той не беше от много приказливите тогава.
Още суче нощем и още не съм го отбила, но не се и опитвам. Изгонихме таткото в друга стая, за да ни е по-широко, че и без това се мести при мен през нощта да суче. Следващата стъпка е - като се понаспи таткото, да се сменим
Аз ще спя в друга стая и да видим така какво ще се получи. Той като цяло ме ползва за биба нощно време, а аз съм толкова изтощена, че му давам, за да се понаспим, иначе рискувам да се разгневи и после да не мигнем 2 часа. Вода не иска, ядосва ми се като реша така да го "измамя". Зъби скоро не очаквам, от доста време е с 16, последните 4 май никнат на около 2 годинки. През деня все още му се доспива в 11 сутринта. Опитах да въведа само следобеден сън, но много се изнервя и не спи много после. Все още спи в количката когато е възможно, ако не е в количката аз не съм в състояние да го накарам да легне, камо ли да заспи. Но това само аз, когато не съм в стаята и някой друг го приспива, успява да го приспи без проблеми. Проблемът му е с мен, затова се надявам и ако през нощта ме няма в стаята, да спре постепенно да се буди.
Също към мен има едно много специално отношение, което всички ми казват, че било израз на любов. Състои се в това да ме тероризира. Хапе ме когато ме гушка или просто като минава покрай мен. Имах период, в който ръцете ми бяха в синини от ухапвания. Сега се пазя повече, а и поразреди ухапванията. Преди около 2 седмици пък както си седях на дивана, рязко хвана телефона ми и ме удари с него точно под окото. В резултат то се поду и посиня. Отокът спадна на другия ден, но синината си я носех седмица и нещо. Преди два дни ми се тръшна с глава върху долните зъби, както го бях гушнала и лежеше върху мен. Вчера последваха горните зъби и още ме болят. Направо започнах да се тревожа дали няма да ми ги избие докато порасне. И всичко това ми го прави някак изненадващо и неочаквано, точно му науча номерата и започна да добивам опит как да се пазя и той измисля нещо ново. По едно време си мислех с тия насинени ръце дали няма хората да започнат да се съмняват, че съм жертва на домашно насилие, но с насиненото око от преди две седмици, вероятно вече не съм оставила никакво съмнение, а са сигурни в това.
Притеснявах се дали няма да прави такива неща и като тръгне на ясла. Но се оказа, че това го прави само с мен, другите не ги хапе, не ги рита, удря, замеря с телефони и не им избива зъбите. Затова малко се поуспокоих ... остава някак да го науча да не прави и с мен така или търпеливо да се надявам, че сам ще спре в един момент и няма да ми липсва никоя част от тялото след това ...
Преди повече думички казваше, сега само ми мучи и мрънка. Когато иска да му обясня кое какво е, ми го сочи и вика "куо?". Като беше на годинка казваше "кукое ка", което си беше по близко до въпрос. Май го мързи да говори. Кака му на тази възраст така бърбореше, че не можеше да й затвори човек устата. Батко му обаче май и той не беше от много приказливите тогава.Още суче нощем и още не съм го отбила, но не се и опитвам. Изгонихме таткото в друга стая, за да ни е по-широко, че и без това се мести при мен през нощта да суче. Следващата стъпка е - като се понаспи таткото, да се сменим
Аз ще спя в друга стая и да видим така какво ще се получи. Той като цяло ме ползва за биба нощно време, а аз съм толкова изтощена, че му давам, за да се понаспим, иначе рискувам да се разгневи и после да не мигнем 2 часа. Вода не иска, ядосва ми се като реша така да го "измамя". Зъби скоро не очаквам, от доста време е с 16, последните 4 май никнат на около 2 годинки. През деня все още му се доспива в 11 сутринта. Опитах да въведа само следобеден сън, но много се изнервя и не спи много после. Все още спи в количката когато е възможно, ако не е в количката аз не съм в състояние да го накарам да легне, камо ли да заспи. Но това само аз, когато не съм в стаята и някой друг го приспива, успява да го приспи без проблеми. Проблемът му е с мен, затова се надявам и ако през нощта ме няма в стаята, да спре постепенно да се буди.Също към мен има едно много специално отношение, което всички ми казват, че било израз на любов. Състои се в това да ме тероризира. Хапе ме когато ме гушка или просто като минава покрай мен. Имах период, в който ръцете ми бяха в синини от ухапвания. Сега се пазя повече, а и поразреди ухапванията. Преди около 2 седмици пък както си седях на дивана, рязко хвана телефона ми и ме удари с него точно под окото. В резултат то се поду и посиня. Отокът спадна на другия ден, но синината си я носех седмица и нещо. Преди два дни ми се тръшна с глава върху долните зъби, както го бях гушнала и лежеше върху мен. Вчера последваха горните зъби и още ме болят. Направо започнах да се тревожа дали няма да ми ги избие докато порасне. И всичко това ми го прави някак изненадващо и неочаквано, точно му науча номерата и започна да добивам опит как да се пазя и той измисля нещо ново. По едно време си мислех с тия насинени ръце дали няма хората да започнат да се съмняват, че съм жертва на домашно насилие, но с насиненото око от преди две седмици, вероятно вече не съм оставила никакво съмнение, а са сигурни в това
. Притеснявах се дали няма да прави такива неща и като тръгне на ясла. Но се оказа, че това го прави само с мен, другите не ги хапе, не ги рита, удря, замеря с телефони и не им избива зъбите. Затова малко се поуспокоих ... остава някак да го науча да не прави и с мен така или търпеливо да се надявам, че сам ще спре в един момент и няма да ми липсва никоя част от тялото след това ...
И Сияна ме тероризира така, но откакто започнах да "връщам" определено се поспря. Онази вечер пак ми изкриви очилата, скочи от раклата върху главата ми и ми вкара в устата😂
А този малкия просто не се спира за секунда
И аз си имам малък терорист вкъщи. Преди година ми беше бръкнал толков жестоко в окото, че 3 дни сълзеше и не можех да го отворя. Съответно после се лекувах месец, но и до сега си ме наболява от време на време. А преди 2 месеца си удари главата в същото око, та и аз ходех синя седмица може би.
Може да ви прозвучи зле, но и аз докато връща лекичко нямаше ефект, но след като увеличиха малко силата вече има респект.
Беше супер изненадана, но важното е, че все по-рядко си позволява хапане и шамари. Беше се научила, което не ѝ харесва да идва и да бие мен и след един опак шамар не ми издържах нервите.
Беше супер изненадана, но важното е, че все по-рядко си позволява хапане и шамари. Беше се научила, което не ѝ харесва да идва и да бие мен и след един опак шамар не ми издържах нервите.
Мда, явно вече си идва време да сме по-твърди и да се поставят някои граници. Иначе няма как да знаят колко ни боли нас.
А как сте с храненето? При нас засега са добре нещата, взимам държавна кухня, яде я с апетит, дано винаги да си е така. Рядко ми отказва нещо. Ако не иска нещо да яде, давам му филия хляб и слага залчета в лъжицата с манджата и я хапва така. За разлика от съня, с това не мога да се оплача. Вече спокойно си яде и едри неща, като има толкова зъби яде без проблем и от нашата храна. Вчера например си бяхме направили броколи със сирене и си взе цяло голямо парче броколи и си го ръфаше от ръчичката. Дори слагам по мъничко подправки в някои неща, които готвя и му давам по малко да пробва.
А как сте с храненето? При нас засега са добре нещата, взимам държавна кухня, яде я с апетит, дано винаги да си е така. Рядко ми отказва нещо. Ако не иска нещо да яде, давам му филия хляб и слага залчета в лъжицата с манджата и я хапва така. За разлика от съня, с това не мога да се оплача. Вече спокойно си яде и едри неща, като има толкова зъби яде без проблем и от нашата храна. Вчера например си бяхме направили броколи със сирене и си взе цяло голямо парче броколи и си го ръфаше от ръчичката. Дори слагам по мъничко подправки в някои неща, които готвя и му давам по малко да пробва.
Ние големи неща ядем без проблем, загребва, набожда, успява да си уцели устата, но докато ядеше добре държавната кухня изведнъж започна да протестира и определено си хапва по-добре от нашето.
Вече се разхождаме без количка по 30-40 минути, тя може и повече, но на мен не ми се носи на ръка и не рискувам😁
Вчера цял ден бяхме навън, заспа в 8 и сега още спи🙂
Вече се разхождаме без количка по 30-40 минути, тя може и повече, но на мен не ми се носи на ръка и не рискувам😁
Вчера цял ден бяхме навън, заспа в 8 и сега още спи🙂
Здравейте. Много глупав въпрос, но децата са видяли, от някъде, че могат да удрят, хапят или сами им хрумва? Моята не хапеи тем подобни, но като не може да стане нейното и хвърля и блъска. Мен много ме дразни това. Но не знам как да овладеем тези емоции. Прави ми впечатление, че откакто почнахме да ходим пак по плащадки и някой като и вземе играчката е един рев, едно чудо. А преди не беше такава.
Това с играчките по площадките е нормално - детето все още не осъзнава, че играчката ще му бъде върната и възприема ситуацията така, че няма да си я получи вече. Затова реагират така на тази възраст. Постепенно ще отмине този период и ще започнат да споделят, когато започнат да разбират, че играчката само за малко ще бъде взета.
При моето дете знам, че не гледа от никой, самичко решава. Ние не ходим по площадки, имаме двор и си направихме в началото на миналото лято детски кът с къщичка с люлка, пързалка и пясъчник. Почти няма контакти с други деца, освен с брат си и сестра си, но дори те си играят отделно, защото техните играчки са дребни и са опасни за него, а дори когато си играят с него, са спокойни, не се хапят или бият. Това с хапането той го прави от много време. Първоначално мислех, че не знае как да целува и затова, но сега вече знае, а продължава да хапе. Започна с растежа на първите зъбки. Хапеше ме по раменете и ръцете и като му пораснаха повече зъбки, аз започнах да охкам и да реагирам на болката. Обаче той като изохкам, започваше да се смее. Оттам мисля, че му стана като игра и го прави за забавление - като да натиска бутон и играчката да издава звуци. Самоче играчката съм аз. Сега обяснявам всеки ден, че това боли и се пазя и се карам. Той вече разбира като му се карам и спира и започва да диша хълцащо, все едно всеки момент ще зареве, самоче така и не го прави. Голям актьор е. За биене - не бие всъщност така с ръце, какъвто е истинския смисъл на биенето. Уцелването с телвфона беше ужасно болезнено, но по-скоро май беше породено от опит за подаване с лоша координация. А освен хапането, другия проблем е с едно тръшкане назад. Както е седнал например и с цялото тяло рязко ляга назад със засилка. Много боли като е върху мен. Прави го и на дивана и се смее, защото е мекичко така се тръшка назад и в столчето за хранене и успя да го счупи (3 бебета отгледах на това столче, при другите две беше като ново, но той успя да му разкаже играта за нула време). Това тръшване назад не е като другото тръшкане, по-скоро е като вид спорт за него или измъкване от някой или нещо, защото го прави когато го държа или е вързан на столчето или се опитвам да го хвана и вдигна. Обаче е много тежък и силен вече и боли. А 2-3 пъти се е случвало да го направи и на земята, докато го взимам. Голям рев пада тогава и много ме стряска, защото се е случвало да си удари главата.
При моето дете знам, че не гледа от никой, самичко решава. Ние не ходим по площадки, имаме двор и си направихме в началото на миналото лято детски кът с къщичка с люлка, пързалка и пясъчник. Почти няма контакти с други деца, освен с брат си и сестра си, но дори те си играят отделно, защото техните играчки са дребни и са опасни за него, а дори когато си играят с него, са спокойни, не се хапят или бият. Това с хапането той го прави от много време. Първоначално мислех, че не знае как да целува и затова, но сега вече знае, а продължава да хапе. Започна с растежа на първите зъбки. Хапеше ме по раменете и ръцете и като му пораснаха повече зъбки, аз започнах да охкам и да реагирам на болката. Обаче той като изохкам, започваше да се смее. Оттам мисля, че му стана като игра и го прави за забавление - като да натиска бутон и играчката да издава звуци. Самоче играчката съм аз. Сега обяснявам всеки ден, че това боли и се пазя и се карам. Той вече разбира като му се карам и спира и започва да диша хълцащо, все едно всеки момент ще зареве, самоче така и не го прави. Голям актьор е. За биене - не бие всъщност така с ръце, какъвто е истинския смисъл на биенето. Уцелването с телвфона беше ужасно болезнено, но по-скоро май беше породено от опит за подаване с лоша координация. А освен хапането, другия проблем е с едно тръшкане назад. Както е седнал например и с цялото тяло рязко ляга назад със засилка. Много боли като е върху мен. Прави го и на дивана и се смее, защото е мекичко така се тръшка назад и в столчето за хранене и успя да го счупи (3 бебета отгледах на това столче, при другите две беше като ново, но той успя да му разкаже играта за нула време). Това тръшване назад не е като другото тръшкане, по-скоро е като вид спорт за него или измъкване от някой или нещо, защото го прави когато го държа или е вързан на столчето или се опитвам да го хвана и вдигна. Обаче е много тежък и силен вече и боли. А 2-3 пъти се е случвало да го направи и на земята, докато го взимам. Голям рев пада тогава и много ме стряска, защото се е случвало да си удари главата.
И моята се тръшка назад, обикновено на столчето за хранене. И имам чувството, че понеже знае, че не обичам да го прави и нарочно се тръшка. Някъде бях чела, че не било хубаво да им се дава да правят така, такива ритмични движения. Удряне в някакви неща, клатене. И аз не и давам така да се тръшка назад. Иначе никъде другаде не го прави. Само в столчето.